Решение № 369 от 19.12.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. гр. Д., 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Г. Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233200500681 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. рег. № 259/06.01.2023 год. /изпратена по пощата на 29.12.2022 г./ на Община Д.ка, с административен адрес: гр. Д., ул. ***, представлявана от кмета С. Г., чрез упълномощения адвокат К. К., срещу решение № 1090/21.11.2022 год. по гр. Дело № 935/2022 год. по описа на Д.кия районен съд, с което е признато за установено, че Община Д.ка дължи на Д. И. Д. ЕГН **********, адрес: гр. Д., ***, вземането на ищцата по заповед за изпълнение № 33/14.01.2022 г. издадена по ч. гр. дело № 55/2022 г. по описа на РС - Д., за сумата от 500 лева /главница/, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 031717, серия Д от 07.05.21г. за извършена услуга – процесуално представителство по АД № 119/2021 г. по описа на АС – Д., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението 11.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Със същото решение Община Д.ка е осъдена да заплати на Д. И. Д. сторените в заповедното производство по ч. гр. дело № 55/2022 г. по описа на РС - Д. разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско 1 възнаграждение в размер на 300 лв., както и сторените в исковото производство разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

С постановеното по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК определение № 2136/14.09.2023 г. Районен съд Д. е оставил без уважение молбата на Община Д.ка, обективирана във въззивна жалба с вх. рег. № 259/06.01.2023 год., за изменение на решение № 1090/21.11.2022 год. в частта на разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. в заповедното производство и 300 лв. в исковото производство. Това определение е влязло в сила на 26.09.2023 г.

Въззивната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства.

Оспорват се изводите на РС – Д. за основателност на предявения иск, който изводи не е съобразен с възраженията на въззивника – ответник в първоинстнционното производство по отношение липсата на самостоятелна правосубектност в лицето на Общинския съвет, поради което неговият председател /на ОС/ не е имал право да сключва договор за правна защита и съдействие с ищцата, т.е. между страните не е било налице валидно правоотношение, доколкото представения договор е подписан от председателя на общинския съвет, а не от кмета на общината.

В случая, вследствие тези действия и/или бездействие на ищцата на практика се ощетявала община Д.ка, предвид невъзможността да бъдат присъдени в съдебното производство каквито и да е разноски, а такива се претендирали впоследствие от ищцата. На следващо място се сочи, че вземането по процесния договор не е било изискуемо, тъй като липсвала 2 отправена покана до натовареното с плащанията лице, респ. ответникът не е станал причина за предявяването на претенцията по съдебен ред. Предвид изложеното се настоява за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна според който решението на районния съд е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по ч.гр. дело № 55/2022 г. по описа на Д.кия районен съд е образувано по заявление с вх. № 367/11.01.2022 год. на Д. И. Д. ЕГН **********, адрес: гр. Д., *** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Община Д.ка, ЕИК ***, с административен адрес: гр. Д., ул.

***, представлявана от кмета С. Г., за парично вземане в размер на 500 лева /главница/, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на дължимо възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие № 031717, серия Д от 07.05.21г. за извършена услуга – процесуално представителство по АД № 119/2021 г. по описа на АС – Д., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението -11.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Със заповед за изпълнение № 33/14.01.2022г. издадена по посоченото дело Д.кият районен съд е разпоредил длъжникът Община Д.ка да заплати на Д. И. Д. заявената сума, ведно със законната лихва от датата на подаването на 3 заявлението - 11.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане № 949 от 16.02.2022 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск срещу възразилия длъжник относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 55/2022 г./.

Производството по гр. дело № 935/2022 г. по описа на Д.кия районен съд е образувано по искова молба на Д. И. Д., подадена чрез упълномощения адвокат Г. П., с която срещу Община Д.ка е предявен установителен иск съдът да установи вземането на ищцата по заповед за изпълнение № 33/14.01.2022г. издадена по ч.гр.д№ 55/2022 г. по описа на РС – Д..

Според изложените в исковата молба твърдения за факти и обстоятелства, поддържани и в съдебно заседание – лично и чрез упълномощения адвокат, ищцата сезирала РС – Д. със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК срещу Община Д.ка, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 500 лева, представляваща неплатено възнаграждение по сключен договор за правна защита и съдействие №031717, серия Д от 07.05.2021г. ведно със законната лихва от 11.01.2021 г. до окончателното плащане, както и за сумите от 300 лв. - адвокатско възнаграждение за упълномощения по делото адвокат и 25,00 лева – платена държавна такса по чл. 12 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Съдът е уважил подаденото заявление като е издал заповед за изпълнение за процесната сума и за сторените по делото разноски.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от страна на длъжника за недължимост на присъдената по заповедното производство сума.

С депозираното възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение за заявителя Д. Д. възникнал правен интерес да предяви иск по чл. 422 ГПК в законово установения срок от получаване на съобщението. С исковата молба се претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение, както и разноските в заповедното производство по ч.гр.дело 4

№20223230100055 по описа на Районен съд-Д. за 2022г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, според който предявеният иск е неоснователен по основание и размер. Сочи се, че между страните не е налице валидно правоотношение по договор за правна защита и съдействие, доколкото представеният договор е подписан от председателя на Общинския съвет, а не от кмета на Община Д.ка. Поради липсата на самостоятелна правосубектност, извън тази на общината, съгласно разпоредбите на ЗМСМА, председателят на Общинския съвет не разполага с правомощия да встъпва в граждански правоотношения.

Предвид изложеното ответникът настоява, че представеният договор за правна защита и съдействие, явяващ се основание на предявената претенция, е недействителен, респ. не е породил действие и не може да обвърже ответната община със своето действие или последици от неизпълнението му.

В подкрепа на изложеното ответникът сочи, че единствено кметът на общината е разпоредител с бюджетни средства (какъвто общинският съвет и/или неговият председател не са) съобразно нормативно установената му компетентност в качеството му на възложител по граждански договори - чл.7, ал.5, чл. 11, ал.З, чл. 122, ал.1 от Закона за публичните финанси.

На следващо място, доколкото Община Д.ка се обслужва правно целогодишно от един юрисконсулт и двама адвокати, не е била налице необходимостта да бъде ангажирана ищцата, като процесуален представител на Д.кия общински съвет. Не е налице яснота и относно това как е формиран изборът на председателя на Общинския съвет да сключи договор именно с адвокат Д., кои са били неговите мотиви и решаващи съображения да стори това.

Според ответника в съдебното производство по АД № 119/2021г. по описа на Административен съд - Д. за процесуално представителство по което ищцата претендира заплащане на възнаграждение, същата не е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение в производството, за да може това да бъде сторено от решаващия съд. Неясно е за ответника защо ищцата не е обжалвала съдебното решение по соченото административно дело, при условие, че е следвало да стори това, предвид изхода от него, както и при условие, че е била упълномощена за процесуално представителство „до окончателното свършване на делото във всички инстанции“. Съобразно 5 изложеното според ответната страна всички действия и/или бездействие на ищцата са довели до ощетяване на Община Д.ка.

Оспорва се претенцията за присъждане на законна лихва върху процесното вземане, доколкото исковата претенция е „преждевременно предявена“, тъй като спорната сума не е претендирана за плащане от разпоредителя с бюджетни средства, поради което не може да настъпи и забава в същото плащане. Липсва отправена покана до натовареното с плащанията лице, респ. то не е станало причина за предявяването на претенцията по съдебен ред, съответно - при евентуално негативно за него решение, не дължи разноски в съдебните производства, в т.ч. и за заплатено адвокатско възнаграждение. адвокатското възнаграждение в заповедното производство е прекомерно.

Д.кият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 07.05.2021 г. Д. Д., в качеството й на адвокат от АК – гр. Д., е сключила с Д.кия общински съвет, представляван от неговия председател Е.

Х., Договор за правна защита и съдействие № 031717, серия Д от 07.05.2021 г., с предмет: оказване на правна защита и съдействие – процесуално представителство по административно дело № 119/2021 г. по описа на Административен съд - Д.. Страните по договора са постигнали съгласие възнаграждението за упълномощения адвокат за извършената дейност да бъде в размер на 500 лв., платимо по банкова сметка, като в графа „внесена сума“ липсва отбелязване.