Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 620 от 20.06.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 2003/2023
Вид
Решение № 620
Подписан
20.06.2023
В сила
06.07.2023
Състав
ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Решение № 620/20.06.2023г. по НАХД № 2003/2023г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия П. В. К., ЕГН: **********, *, за това, че на 13.01.2021 г., около 08.30 часа, в гр. Бургас, по бул. „Христо Ботев“ в посока бул.

„Иван Вазов“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Крайслер“ с peг. № *, което не е регистрирано по надлежния ред- престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК

В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и че обвиняемият следва да бъде признат за виновен, като на основание чл. 78а НК бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба в минимален размер.

Обвиняемият К. – редовно призован, не се явява.

Защитникът на обвиняемия- адв. Т. Н. от АК-Бургас, пледира, че липсва субективна страна на деянието, а алтернативно моли за наказание в минимален размер.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият П. В. К., ЕГН: **********, е *.

На 31.08.2020 г. обвиняемият придобил лек автомобил „Крайслер“, с peг. № * с Договор № 6712/31.08.2020 г. на Нотариус 458. На 01.11.2020 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

На 30.12.2020 г., около 08:20 ч., в гр. Бургас, по ул. „Струга“, до бензиностанция „Шел“, обв. П. К. управлявал собствения си лек автомобил „Крайслер“, с peг. № *.

Междувременно, св. * и * - служители при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас били на работа на 30.12.2020 г. за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч. Последните спрели управлявания от обвиняемия автомобил за извършване на проверка. В хода на същата било установено, че горепосоченото превозно средство, към онзи момент, е било със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. При извършена допълнителна справка било установено, че регистрацията на превозното средство е била служебно прекратена на 01.11.2020 г., след като същото е било предмет на договор за покупко-продажба от 31.08.2020 г. и новият собственик е бил именно водачът - обв. П. К.. Същият обаче не регистрирал превозното средство съобразно изискванията на чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

За така констатираното нарушение, св. Д. А. съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия АА, с бланков № 976628/30.12.2020 г. против обв. П. К., за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като бил иззет и контролният талон на последния с № *. Обвиняемият подписал посочения акт без възражения.

На 13.01.2021 г., обвиняемият П. К. отново предприел управление на същото 1 моторно превозно средство.

Около 08:30 ч. на 13.01.2021 г., в гр. Бургас, по бул. „Христо Ботев“ в посока бул.

„Иван Вазов“, св. * и * - полицейски служители при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВРБургас спрели за проверка управлявания от обв. П. К. лек автомобил „Крайслер“, с pег. № *.

Те също констатирали, че превозното средство е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 01.11.2020 г., с оглед на което св. Е. * съставил АУАН, серия АА, с бланков № 968801/13.01.2021 г. против обвиняемия, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и едновременно с това иззел представения от обв. П. К. предходен АУАН, серия АА, с бланков № 976628/30.12.2020 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас

Във връзка с извършеното нарушение от 30.12.2020 г., и въз основа на посочения АУАН, серия АА, с бланков № 976628/30.12.2020 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас, срещу обвиняемия било издадено Наказателно постановление № 20-0769005654/25.02.2021 г. на Началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Бургас, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Обвиняемият получил лично посоченото наказателно постановление на 28.04.2021 г. С Решение № 493/23.08.2021 г. по НАХД № 2452/2021 г. по описа на Районен съд Бургас, наказателното постановление е било отменено, но впоследствие, след депозирана касационна жалба от представител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас, с Решение № 2000/15.12.2021 г. по КАНД № 2359/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, първоинстанционният съдебен акт е бил отменен, респ. горепосоченото наказателно постановление е било потвърдено.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите – Д. А. (л. 33 от ДП); О. * (л. 34 от ДП); Е. * (л. 35 от ДП).

От писмените доказателства: копие на АУАН № 976628 (л. 14 от ДП); справка за съД.ст (л.11 от съдебното производство); справка за нарушител (л. 20 от ДП); АУАН № 968801 (л. 15 от ДП), справка за собственост и регистрация на МПС с рег. №. * (л. 5-6 от ДП), както и копия на съдебни решения на БРС и БАС (л. 58-62 от ДП).

Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.

Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от защитата, поради което и настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените материали.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия 2 за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 345, ал.2, вр. с ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение.

На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемия по привеждане на лек автомобил „Крайслер“ с pег. № * в движение и придвижването му в пространството в гр. Бургас, по бул. „Христо Ботев“ в посока бул. „Иван Вазов“, представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г. , според които понятието "управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.

На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил „Крайслер“, с pег. № *, който обвиняемият е управлявал е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.

На последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът изисква управлението на МПС да се осъществява, въпреки че същото не е регистрирано по надлежния ред. В тази си част наказателната норма е бланкетна, като съдържанието й следва да се запълни чрез анализиране на относимите правни норми към регистрирането на МПС на територията на страната. Правната регламентация на въпросните правоотношения е намерила израз в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която - по отворените за обществено ползване пътища се допускат единствено регистрирани моторни превозни средства с поставени на определените места табели с регистрационен номер. За приложение на разпоредбата е приета и Наредба № I-45 / 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като съгласно чл.2 от Наредбата - МПС задължително се представят за регистрация от секторите "Пътна-полиция" при СДВР или областните дирекции на МВР по постоянния адрес на собственика, като последният е длъжен, с оглед разпоредбата на чл.4, ал.1, лично да представи превозното средство и необходимите документи за извършване на регистрацията. За всяко регистрирано превозно средство се издава свидетелство за регистрация /чл.9 от Наредбата/ и се предоставят табели с регистрационен номер/ чл.10 от Наредбата/, които следва да бъдат монтирани на местата, определени от производителя (съгласно чл. 10, ал.7 от Наредбата - на мотоциклетите табела с регистрационен номер се поставя само отзад).

Регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от административния орган на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е предвидено задължението да се уведомява новия собственик на автомобила, да се отнеме свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива задължения не са предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр.105 от 2002г., изм., бр.67 от 2012г., бр.20 от 2018г.), за разлика от другите случаи на служебно прекратяване на регистрацията.

Видно от справката от автоматизираната система на Сектор „Пътна полиция“ на л. 17 от ДП, в конкретния случай процесният автомобил е бил придобит от обвиняемия на 3

31.08.2020 г. с Договор № 6712/31.08.2020 г. на Нотариус 458. След изтичането на два месеца- на 01.11.2020 г., автомобилът не е бил пререгистриран от страна на обвиняемия, поради което и на същата дата регистрацията е била служебно прекратена на основание чл.

143, ал. 15 от ЗДвП.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото обвиняемият К. е съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. В частност - интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че с действията си същият привежда в движение автомобила и го придвижва в пространството, че пътят, по който се движи е отворен за обществено ползване, както и че автомобилът е „МПС” по смисъла на закона и не е регистриран по надлежния ред, като от волева страна обвиняемият е искал да управлява МПС-то въпреки липсата на регистрация.

Субективната страна се извлича първо от това, че служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП е законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира закупеният автомобил, в предвидените срокове. Ето защо, обвиняемият, управлявайки собствения си автомобил, след като е знаел, че не е изпълнил това си задължение, е бил наясно с предвидените от закона последици.

По същественото е обаче, че на 30.12.2020 г. обв. К. е бил спрян за проверка от органите на Сектор „Пътна полиция“, при което му е бил съставен АУАН № 976628 за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП именно за това, че регистрацията на същия автомобил е била служебно прекратена на 01.11.2020 г. Този акт е бил получен от обвиняемия, при което в този момент вече със сигурност е бил наясно, че собственият му лек автомобил е с прекратена регистрация и не следва да го управлява. Тук е без значение дали издаденото впоследствие наказателно постановление за нарушението от 30.12.2020 г. е влязло в сила, или не, както и кога. Същественото е, че фактът на прекратената регистрация вече е бил известен на обвиняемия и той е следвало да съобразява своето поведение с него. Ето защо, на 13.01.2021 г. К. е бил напълно наясно с всички признаци от обективната страна наизвършеното от него деняние, от което следва и изводът за наличие на субективна страна на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.