Определение № 1107 от 26.03.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1107 гр. Варна , 25.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20213100500718 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по молба с вх. № 261250/11.12.2020г. на РС Провадия, съдържаща възражение с правно основание чл. 423 от ГПК на Д. А. П. с ЕГН **********, чрез адв. Д.Д. от ВАС, срещу Заповед № 40/10.01.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 42, издадени по ч.гр.д. № 1673/2017г. по описа на РС Провадия.

Д.П. сочи, че срещу нея има образувано изпълнително дело № 2020716040008 по описа на ЧСИ Николай Георгиев с рег. № 716 на КЧСИ. На 31.10.2020г. служител от кантората на ЧСИ е залепил уведомление по реда на чл. 47 от ГПК на адрес с. Блъсково, Община Провадия, област Варна, ул. „Шеста“ № 30, с указания в двуседмичен срок длъжника по делото да се яви в кантората на съдебния изпълнител. На 10.11.2020г. процесуалният представител на П. – адв. Д. се явил в кантората на ЧСИ Георгиев, като му били връчени Покана за доброволно изпълнение, Заповед № 40 и Изпълнителен лист № 42, издадени по ч.гр.д. № 1673/2017г. по описа на РС Провадия. В законоустановения срок било подадено възражение за недължимост на посочените в заповедта и изпълнителния лист суми, което възражение е получено в РС Провадия на 17.11.2020г. П. сочи, че при така подаденото възражение, РС Провадия е указал на заявителя, че в едномесечен срок от връчване на съобщението може да предяви иск за съществуване на вземането си.

Въпреки така посоченото, П. релевира настоящото възражение, тъй като от ЧСИ Николай Георгиев е разбрала, че преди образуване на делото по негов опис, за същото вземане и въз основа на същата заповед и изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Румяна Манджурова с район на действие ОС Стара Загора. При справка по телефон при ЧСИ Манджурова на адвокат Д. било обяснено, че делото е било образувано на 11.11.2017г. и прекратено на 19.12.2019г. като повече информация относно връчване на книжа не му е била предоставена.

Предвид това, Д.П. подава настоящото възражение по реда на чл. 423 от ГПК, доколкото е възможно при получаване на указанията за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК, Заявителят да твърди, че заповедта за изпълнение се е стабилизирала, което ще доведе до пропускане на преклузивния срок по чл. 423 от ГПК. П. излага подробни твърдения за това, че не пребивава на адреса, където е връчено съобщението от ЧСИ Георгиев, нито на 1 който и да било адрес в България, тъй като от дълги години живее в Катар. Предвид това сочи, че дори не е следвало да бъде издаване настоящата заповед за изпълнение, доколкото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 от ГПК.

С оглед на горното моли възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. ал. 3 от ГПК, да бъде прието и да бъде обезсилена Заповед № 40/10.01.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 42, издадени по ч.гр.д. № 1673/2017г. по описа на РС Провадия или евентуално, в случай че бъде прието за редовно връчването на ПДИ, да бъде даден срок на заявителя по чл. 415 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпило становище от насрещната страна Н. Н. М., действащ чрез процесуалния си представител адвокат Е.Е.. Същият счита възражението с правно основание чл. 423 от ГПК за недопустимо и неоснователно. Сочи, че не твърди заповедта за изпълнение да се е стабилизирала, а напротив, предявил е установителен иск за вземането си, съгласно указанията на РС Провадия. Твърди, че видно от материалите по делото, длъжникът П. не е била лишена от възможността да оспори вземането, което същата е и сторила. Предвид това, доколкото по делото се установява редовно и в срок подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК, намира, че не е налице правен интерес от възражението по реда на чл. 423 от ГПК.

От друга страна сочи, че молбата с релевирано възражение по чл. 423 от ГПК е и неоснователно, доколкото уведомлението от ЧСИ Николай Георгиев е било редовно връчено на задълженото лице по реда на чл. 47 от ГПК. Предвид това и доколкото връчването е било лично, то настоящият случай не касае ненадлежност на връчването.

В заключение сочи, че не са налице предпоставките за приемане на възражението по чл. 423 от ГПК, поради което моли производството да бъде прекратено като недопустимо, а в условията на евентуалност, молбата да бъде отхвърлена.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира следното:

Производството по ч. гр. д. № 1673/2017 г. по описа на РС-Провадия е образувано по заявление с правно основание чл. 417 ГПК. Срещу длъжника по заявлението Д. А. П. е издадена Заповед № 40/10.01.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 42.

Въз основа на изпълнителния лист и заповедта за изпълнение е било образувано изпълнително дело № 2020716040008 по описа на ЧСИ Николай Георгиев с рег. № 716 на КЧСИ, като на 11.11.2020г. на длъжника, чрез процесуалния представител, е била връчена покана за доброволно изпълнение. На 17.11.2020г. е депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение.

С Разпореждане от 20.11.2020 г. районният съд е дал указания на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, като довнесе дължимата държавна такса. С молба с вх. № 261301/23.12.2020г. заявителят е представил доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането по заповедта в указания му срок. В исковата молба Н.Н. Монев е посочил, че намира направеното възражение от длъжника е в срок, поради което и предявява иска си.

Окръжен съд Варна намира, че искането по чл. 423 от ГПК е отправено в законовия едномесечен срок и от лице, срещу което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Въпреки това за молителя не е налице правен интерес от търсената защита, поради което и молбата следва да бъде оставена без разглеждане. Аргументите на съда в тази 2 насока са следните:

Съгласно разрешението дадено в т. 5.г. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по Тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, когато длъжникът твърди, че не е могъл да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение поради ненадлежно връчване на същата, приложимият ред за защита на правата му е този по чл. 423 ГПК. При евентуалното приемане на възражението по чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК се постигат целите на възражението по чл. 414 от ГПК, доколкото длъжникът е бил лишен от това правомощие поради ненадлежното връчване на заповедта за изпълнение.

Редовното връчване на поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение е пряко свързано с процесуалната законосъобразност на последващите действия на принудително изпълнение. От надлежното уведомяване на длъжника, съгласно чл. 418, ал. 5 ГПК, зависят възможностите му да упражни своевременно процесуалните си права на защита срещу издадената заповед за изпълнение (чл. 419, чл. 420, чл. 423 ГПК), а и да изпълни доброволно в двуседмичния срок по чл. 428, ал. 1 ГПК, с което да възпрепятства принудителното изпълнение.

Видно от представените по делото доказателства, както и от твърденията на самата жалбоподателка, на 11.11.2020г. същата е получила Покана за доброволно изпълнение по образуваното срещу нея изпълнително дело. Поканата е връчена лично на надлежно упълномощения процесуален представител адвокат Д.Д.. Впоследствие, в законоустановения срок, на 17.11.2020г., по реда на чл. 414 от ГПК от името на П. е депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение.

Отново видно от материалите по делото, поради надлежното и в срок релевирано възражение, РС Провадия е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си срещу Д. А. П.. В указания срок заявителят е предявил иска си, като е представил и доказателства в тази насока пред заповедния съд. В исковата молба ищецът М. изрично е посочил, че срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника, поради което и за него е възникнал правен интерес от предявяване на иска.

Предвид изложеното, и доколкото както беше посочено по-горе, длъжникът може да защити правата си по реда на чл. 423 от ГПК, само ако заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, настоящият състав на съда намира молбата на Д.П. за недопустима. На същата е била връчена надлежно покана за доброволно изпълнение, към която е била приложена заповедта за изпълнение, поради което и редът за защита на правата е бил този по чл. 414 от ГПК. Именно в тази насока са били и процесуалните действия по защита на задълженото лице, което в срок е депозирало възражение срещу заповедта.

От изложеното се достига извода, че правото на защита на длъжника по заповедното производство било гарантирано чрез надлежно връчване на Заповед за изпълнение, а самата защита е била осъществена чрез възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Предвид това за Д.П. не е налице правен интерес от защита по реда на чл. 423 от ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение с правно основание чл. 423 от ГПК на Д. А. П. с ЕГН **********, чрез адв. Д.Д. от ВАС, срещу Заповед № 40/10.01.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 42, издадени по ч.гр.д. № 1673/2017г. по описа на РС Провадия, 3 съдържащо се в молба с вх. № 261250/11.12.2020г. на РС Провадия.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 718/2021г. по описа на ОС Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4