Определение № 2376 от 19.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2376 гр. София, 19.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 1 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Частно наказателно дело № 20261100203179 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 4 и сл. НПК.

Образувано е по жалба на Н. Н. П. срещу постановление от 13.03.2026 г. на прокурор при Апелативна прокуратура – София /САП/, постановено по пр. пр. № 207/2026 г., с което е потвърдено постановление от 08.01.2026 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 25250/2025 г. на СГП.

В жалбата се релевират доводи за неправилност, необоснованост и наличие на допуснати в атакуваното постановление съществени процесуални нарушения. Излагат се твърдения за липса на обективност и игнориране на факти, застъпени в сигналите на жалбоподателя. Същият счита, че прокуратурата не е извършила реална проверка по образуваната преписка, поради което моли съда да отмени обжалваното постановление и да върне преписката на прокуратурата със задължителни за изпълнение указания.

Съдът, като съобрази изложеното в сигнала, атакуваните прокурорски актове, постановени от прокурори при СГП и САП и материалите, приложени по прокурорската преписка, намери за установено от фактическа страна следното:

Прокурорска преписка № 25250/2025 г. е образувана в СГП по повод депозиран сигнал от Н. Н. П. с твърдения за извършено от общ характер престъпление от магистрат – съдия В. Е. от Окръжен съд Пловдив.

С постановление от 08.01.2026 г. прокурор при СГП е отказал да образува досъдебно производство и е прекратил пр. пр. № 25250/2025г. по описа на СГП, като е изложил подробни мотиви относно липсата на данни за осъществен от страна на магистрати състав на престъпление по чл. 282 НК.

Постановлението от 08.01.2026 г., на прокурор при СГП, е обжалвано от Н. Н. П. пред по-горестоящата прокуратура – САП.

С постановление от 13.03.2026 г., постановено от заместник-апелативен прокурор при Апелативна прокуратура – София по пр.пр. № 207/2026 г. по описа на САП е потвърдено постановление на СГП от 08.01.2026 г. за отказ да 1 се образува досъдебно производство по пр.пр. № 25250/2025 г. по описа на СГП като правилно, обосновано и законосъобразно.

Постановлението от 13.03.2026 г. на САП, с което е потвърдено постановление от 08.01.2026 г. на СГП е обжалвано от Н. Н. П. пред СГС, за което е образувано и настоящото наказателно производство.

Настоящият съдебен състав, в хода на извършената от него проверка, намира от правна страна следното:

Жалбата, подадена от Н. Н. П. срещу постановление от 13.03.2026 г., постановено по пр.пр. № 207/2026 г. по описа на САП , е процесуално допустима – депозирана е от активно легитимирана за това страна и в рамките на предвидения законов 7-дневен срок, визиран в разпоредбата на чл. 213, ал.

4 НПК.

На следващо място, жалбата е допустима за разглеждане, т.к. се твърди, че изнесеното в нея се субсумира под състав на престъпление по чл. 282 НК, което е сред изрично предвидените престъпления в разпоредбата на чл. 213, ал. 4 НПК и същото се явява тежко умишлено такова по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, поради което и на това основание не е налице процесуална пречка за разглеждане на жалбата срещу постановлението на САП, с което е потвърден отказа на СГП от образуване на досъдебно производство.

Разгледана по същество жалбата на жалбоподателя Н. П. срещу постановлението от 13.03.2026 г. на САП е неоснователна.

В рамките на производството по чл. 213 НПК, съдът следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство.

Съдът запознавайки се със съставените от СГП и САП постановления намира, че в същите правилно и обосновано е изложена установената по преписката фактическа обстановка, която на свой ред е довела и до извеждане на правилни от страна, както на Софийска градска прокуратура, така и на Апелативна прокуратура – София изводи, че не се установява извършено от страна на магистрат престъпление, в която насока изложените подробни мотиви в прокурорските актове не търпят корекция.

Съдът счита, че прокуратурата е изяснила в пълнота всички относими по случая фактическите обстоятелства, въпреки липсата на извършена проверка по реда на чл.145 ЗСВ, която липса не е произволна и не противостои на принципа на дирене на обективната истина. Важно е да се припомни на жалбоподателя, че проверката по ЗСВ не е задължителен етап от предварителната проверка, а допълнителна възможност за изясняване на фактическата обстановка. Прави впечатление, че прокурорът от СГП е направил подробен прочит на наличните данни, не е игнорирал наведените от жалбоподателя твърдения в сигнала, вследствие на което аргументирано е отхвърлил същите, за което е извел и законосъобразни фактически и правни изводи. В процесния случай правилно прокурорът е приел, че от изложените в 2 сигнала факти и обстоятелства не може да се заключи, че от страна на посочени в сигнала на жалбоподателя действащи магистрати, ползващи се с функционален имунитет, е извършено престъпление от общ характер и закономерно е пристъпил към постановяване на отказ за образуване на досъдебно производство. Тук е мястото да се посочи, че несъгласието на жалбоподателя с възприетото по фактите от страна на посочените, от него, в сигнала съдии правораздаващи в Районен съд Пловдив и Окръжен съд Пловдив, с които той е имал процесуален досег, във връзка с разглеждане на различни образувани с негово участие наказателни дела или по които е бил страна, не може да послужи за обосноваване на теза за извършено престъпление от страна на тези магистрати. Вярно е в случая, че образуваните по отношение на жалбоподателя Н. П. наказателни производства са приключили неблагоприятно за него, доколкото е бил признат за виновен от компетентния за това съд по повдигнатите му от съответната прокуратура обвинения за извършени престъпления, но този неблагоприятен изход за жалбоподателя не води до извод, че са налице данни за извършени от съответните магистрати, разгледали разпределените им на принципа на случайния подбор дела, деяния, които да съставляват престъпление по НК. За наличието на извършено престъпление следва да се съдържат достатъчно обективни данни, а не същото да се основава на внушения, субективни оценки или некоректни предположения от страна на лице, заинтересовано от изхода на наказателните производства и което е останало недоволно от постановения спрямо него съдебен акт. Субективните възприятия на жалбоподателя П. и негативната му оценка, касаеща твърдения в неговия сигнал, свързани със: случайното разпределение на делата в посочените съдилища; с наложените му наказания от компетентните съдилища; с твърденията за „незаконно изпълнение на присъда“; с подадените от него молби за възобновяване на приключило наказателно дело, в случая са ирелевантни за образуването на едно досъдебно производство. Съжденията на жалбоподателя П. за незаконосъобразно извършени спрямо него действия, които твърди да са предприети от длъжностни лица – магистрати, по повод изпълнение на службата им, съдът третира през призмата на правото му на свободно изразяване или в който смисъл е разпоредбата на чл. 10 ЕКПЧ. Оценките, дадени от жалбоподателя П. и анализът, който същият прави на наведените от него в сигнала твърдения, а именно за наличие на нарушаване на служебни задължения от страна на действащи съдии, за разлика от фактите и обстоятелствата, които имат обективно изражение в действителността, не могат да обусловят законосъобразен в случая извод за наличие на достатъчно данни за образуване на досъдебно производство.

Съдът намира, че в настоящия случай прокуратурата е достигнала до логичния извод за липса на осъществен състав на престъпление от общ характер по НК, включително и такова по служба, каквото е твърдяното от жалбоподателя по чл. 282 НК, което да е извършено от действащи магистрати, разгледали образувани и приключили срещу Н. Н. П. наказателни 3 производства. Изводът на прокурора по същество не е произволен, а се основава и съответства на данните проверени по образуваната прокурорска преписка, събрани вследствие на сигнала на жалбоподателя П., при което не се констатира наличие на превратно тълкуване на събраната информация или игнориране на такава. От страна на прокуратурата е разгледан детайлно съставът на визираното престъпление по чл. 282 НПК и е даден обоснован и правилен отговор на въпроса, защо фактическите действия на съдиите, визирани в жалбата на Н. П., не се субсумират под така очертания престъпен състав нито от обективна, нито от субективна страна. За да стигне до тези изводи прокуратурата се е обосновала правилно с основните принципи визирани в НПК посочвайки, че оценъчната дейност на магистрат, разглеждащ едно наказателно производство и достигнатите от него, въз основа на събраните доказателства, закона и вътрешно убеждение, конкретни фактически и правни изводи е част от свободното вътрешно убеждение на магистрата и е една от гаранциите на независимостта на съда. Аналитичната дейност на всеки съдия, който правораздава е негово предоставено му законово правомощие, като при несъгласие с тази дейност е налице възможност, за която и да е от страните в едно наказателно производство, да упражни правото си да обжалва/протестира постановения, но неудовлетворяващ я съдебен акт. Несъгласието на жалбоподателя Н. П., което е намерило отражение в депозирания от него до прокуратурата сигнал срещу магистрати, от Районен съд Пловдив и Окръжен съд Пловдив, не може да обоснове извод за нарушения, които да се субсумират под състав на престъпление по НК, само и единствено защото е останал недоволен от постановени спрямо него съдебни актове. Ето защо и това негово несъгласие не може да е основание за ангажиране на наказателната отговорност на тези съдии, постановили съдебни актове, по които П. е имал процесуално качество на подсъдим. Тук е мястото да се посочи, че оценъчната дейност на съдебен орган не може да бъде обект на наказателно преследване, още повече не би могло да се преразглеждат въпроси, предмет на вече приключило наказателно производство с краен и влязъл в сила съдебен акт, освен ако не се пристъпи до въззобновяване на делото, при наличие на основания за това, съгласно реда и сроковете, предвидени в НПК. С оглед на изложеното правилно представителите на СГП и САП са посочили, че прокуратурата не е компетентна да преценява законосъобразността на постановените от съдилищата съдебни актове. Осъществяването на правораздавателна дейност е отговорна дейност по охраняване интересите на гражданите и юридическите лица, но изцяло в защита на обществения интерес, който е водещ и винаги стои над личния интерес. В подкрепа на казаното до тук е необходимо да се посочи, че съгласно чл. 132, ал. 1 Конституцията на Република България при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Конституционният съд на Република България 4 е имал повод да изрази становище, че имунитетът, установен в нормите на Конституцията за определени лица (между които са съдиите, прокурорите и следователите), представлява съвкупност от права, изразяващи се в тяхната наказателна неотговорност и наказателна неприкосновеност. Наказателната неотговорност включва забрана за търсене на наказателна отговорност от тези лица за техните действия и актове при и по повод изпълнение на функциите им – т.нар. функционален имунитет. В редица свои решения съдът в Страсбург е имал възможност да посочи, че лица, които осъществяват държавна власт, няма пречка да се ползват от имунитет във връзка с упражняване на служебните си правомощия и това обстоятелство не е нарушение на чл. 6 ЕКПЧ. Този имунитет преследва легитимни цели, които в конкретния случай се изразяват в ефективно обезпечаване на независимостта на магистратите, което от своя страна гарантира справедлив съдебен процес от съд, които прилагат закона само по вътрешно убеждение.