Решение № 43 от 15.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Варна, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20233110201891 по описа за 2023 година

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Я. М. И. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна чрез процесуален представител срещу Наказателно постановление № 23-8703000206/07.04.2023 г. на началник сектор към ОД МВР-Варна, Сектор „Специализирани полицейски сили“, с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита наказателното постановление за необосновано, незаконосъобразно и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява представлява се от проц. представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Привежда допълнителни доводи за недоказаност на административно-наказателното обвинение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

1

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят ползвал лек автомобил марка "Ауди А3" с ДК № В 7600 СТ, собственост на Б.Я. М.а.

На 24.03.2023 г. жалбоподателят управлявал процесния лек автомобил гр.Варна. Около 18, 05 часа той се движел по бул.“Сливница“ до №100, в посока ул.“Отец Паисий“, при което му бил подаден на сигнал да спре от служител на Сектор „СПС“ при ОД МВР Варна. Жалбоподателя не спрял, при което свидетелите Б. и Т. последвали автомобила му. Не след дълго бил спрян и установен. Полицейските служители се легитимирали и започнали да обяснява защо е подал сигнал за спиране. В автомобила на жалбоподателя пътувала свид. С А.а А.а.

На жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи Сектор „СПС“ при ОД МВР Варна водача не спира на посоченото място от контролния орган, като увеличава скоростта си и продължава движението си в посока ул.“Патриарх Евтимий“ и по ул.“Скопие“. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН . Въз основа на съставения акт на 07.04.2023 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Я. М. И.. били наложени наказания глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите И. Т. Б., 2

С А.а А.а и Г. А. Т., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като съдът не констатира наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност.

Същите съответстват и на писмените доказателства, което позволява изложената фактическа обстановка да бъде счетена за безспорно установена.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Процесното деЯ.е е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 103 от ЗДвП , задължаващ водачите на пътни превозни средства, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. От своя страна нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда санкция за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. По силата на чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП св. Т., който е подал сигнала със стоп палка се е явявал надлежен контролен орган. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е спрял на подадения сигнал, без обаче да бъде изяснена причината за това и това дали той в действителност е възприел подадения сигнал, както обратното твърди той и свид. А.а. В практиката си ВАдмС приема, че когато действията на водача са насочени към осуетяване на проверка от контролните органи, той осъществява състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП , подлежащо на санкциониране по реда на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП . Касационната инстанция приема също, че нормата на чл. 103 от ЗДвП се съдържа имплицитно в тази на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП , тъй като след като е осуетено извършването на проверка, то очевидно е налице и неизпълнение на дадените от контролните органи указания. (В този смисъл са напр. Решение 3

№ 357 от 28.02.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.№ 118/2020 г. Решение № 893 от 10.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1128/2020 г.) Следователно не е доказано по безспорен начин Я. И. да е осъществил състава на процесното нарушение.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи). Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. Съдът констатира, че жалбоподателят е санкциониран за деЯ.е, чиято съставомерност не е била доказана. Нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда една форма на изпълнително деЯ.е- водачът да откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението . В разглеждания случай в акта е отразено, като се твърди, че жалбоподателят е отказал да изпълни нареждане на органите за контрол . От показанията на св.

А.а обаче се установява, че той не е успял да възприеме сигнала подаден му със стоп палката и е продължил движението си. Следователно не може да се приеме, че И. е обективирал изричен или мълчалив отказ да изпълни нареждане на органите за контрол. При това положение наказателното постановление с което се приема, че водачът е осъществил тази форма на изпълнително деЯ.е, се явява необосновано и недоказано.

В случая не се касае за несъществена нередовност на акта, която може да бъде отстранена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН , тъй като несъответствието се отнася за самото деЯ.е, за което е реализирана административнонаказателната отговорност на водача. Следователно жалбоподателят е наказан за деЯ.е, за което не са били събрани категорични доказателства, а това обуславя цялостната незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, което поради това подлежи на отмяна. Издаването на наказателно постановление за деЯ.е, което не се доказва да е извършено, накърнява особено сериозно процесуалните права на 4 санкционираното лице, т. е. касае се за процесуално нарушение от категорията на съществените.

Предвид всичко изложено съдът приема, че жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление- да бъде отменено изцяло.

С оглед изхода на делото и липсата на направеното от пълномощника на жалбоподателя съответно искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , вр. чл. 143, ал. 4 от АПК , вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя не следва да се присъдят направените по делото разноски.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 23-8703000206/07.04.2023 г. на началник сектор към ОД МВР-Варна, Сектор „Специализирани полицейски сили“, с което на Я. М. И. ЕГН ********** били наложени административни наказания глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП , като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5