Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 149 от 14.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 7641/2025
Вид
Определение № 149
Подписан
14.01.2026
В сила
14.01.2026
Състав
Антон Николаев Урумов, Радина Калинова Калева, Ралица Александрова Райчева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. София, 14.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антон Н. Урумов

Членове:

Ралица Ал. Райчева

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно частно наказателно дело № 20251100607641 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІІ във вр. с чл.249, ал.3 от НПК.

С определение от 20.10.2025 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106 състав, съдебното производство по Н.О.Х.Д. № 3958 / 2025 г. по описа на съда е било прекратено. В атакуваното определение, в рамките на проведеното разпоредително заседание, първоинстанционният съд е приел, че на фазата на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които нарушават правото на защита. По изложените съображения е прекратено образуваното съдебно производство и делото е било върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на така допуснатите съществени процесуални нарушения.

Срещу определението на първоинстанционния съд, в законоустановения срок е постъпил частен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура. В протеста се сочи, че възведеното с обвинителния акт обвинение спрямо подсъдимото лице не страда от пороци и посочените недостатъци в обвинителния акт се явяват въпроси по същество. Представителят на държавното обвинение посочва, че обвинителния акт, с който е повдигнато обвинение срещу Д. Ц. А. съдържа всички реквизити, изискуеми от закона и съобразени с ТР № 2 / 2002 г. на ОСНК на ВКС. Счита, че така, както е формулирано обвинението с твърдение за неплащане от страна на подсъдимия на 37 месечни вноски за издръжка на детето му в рамките на конкретен 45 месечен период е достатъчно ясно. В подкрепа на изводите си прокурорът сочи, че въпросът за кои месеци не е изплатена дължимата издръжка е 1 обстоятелство, което се явява “подробност, подлежаща на доказване“. Моли се за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в протеста, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Протестът, с който е сезиран съда е депозиран в законоустановения седем дневен срок от постановяване на определението от легитимиран да образува въззивна проверка субект, поради което и е процесуално допустим. Разгледан по същество е неоснователен, а атакуваното определение е правилно и законосъобразно.

Н.О.Х.Д. № 3958 / 2025 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106 състав е образувано въз основа на обвинителен акт, с който Д. Ц. А. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В проведено разпоредително съдебно заседание на 20.10.2025 г., съдията – докладчик при Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106 състав е прекратил съдебното производство по делото, като е преценил, че на фазата на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които нарушават правото на защита на подсъдимото лице по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, а именно че на подсъдимият Д. Ц. А. е повдигнато обвинение, че в периода от 01.07.2020 г. до 31.03.2024 г. ( явяващ се период от 45 месеца ) не е заплатил дължимата месечна издръжка от по 160,00 лева на месец за 37 месеца. Според първоинстанционния съдебен състав така формулирано обвинението, без да се конкретизира кои точно месеци визира прокурорът се нарушава правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен.

Въззивният състав споделя развитото от съдията - докладчик становище относно констатирани нарушения, изразяващи се в допуснати пороци във фактическата част на обвинителния акт, които са възпроизведени по идентичен начин и в заключителната му част.

Съдът споделя изводите на първия съд, че по този начин в обвинителния акт са изложени противоречиви факти относно конкретните месеци, в които се твърди, че подсъдимият не е изплащал месечни издръжки от по 160,00 лева за отглеждане на детето му. Така в заключителната част на обвинителния акт спрямо подсъдимото лице е повдигнато обвинение за неизплатени общо 37 месечни издръжки в периода от 01.07.2020 г. до 31.03.2024 г. Така посочения период обаче е 45-месечен. По този начин държавният обвинител не е посочил, нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива на обвинителния акт, кои точно 37 месечни вноски са инкриминирани от този 45 месечен период. Доколкото съобразно разпоредбата на чл.55 от НПК, базисното право на обвиняемия в наказателния процес е да разбере за какво и конкретно в какво е обвинен, неговото нарушаване е въздигнато от законодателя в съществено нарушение на процесуалните правила, което накърнява правото му на защита ( чл.249, ал.4, т.1 от НПК ). Посоченото нарушение е от категорията на съществените, но може да бъде отстранено чрез последващото му поправяне.

Същата изходна позиция дава основание да се приеме, че изготвяйки обвинителния акт в 2 съответсвие с изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, прокурорът следва да извърши пълно отразяване на всички съставомерни факти, като посочени и всички релевантни обстоятелства, свързани с обективните признаци на възведеното по отношение на подсъдимото лице Д.ие. Това налага словесно да опише с всичките му съставомерни елементи престъпление, което да е точно отразено в дадената правна квалификация на Д.ието. В тази връзка, верен се явява и изводът на Софийски районен съд, че ако прокурорът конкретизира обвинението си по изискуемия начин и посочи за кои точно месеци твърди, че подсъдимият е осъществявал Д.ието по чл.183, ал.1 от НК и ако между различните периоди на неизплащане на дължимото е налице различен интервал от време, то би могло да е налице основание за промяна на квалификацията от престъпление по чл.183, ал.1 от НК, в такова по чл.183, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК ( за няколко отделни и по - кратки периоди ).

От изложеното дотук следва изводът, че са налице оспорените с протеста срещу атакуваното определение на първоинстанционния съд процесуални нарушения, обуславящи прекратяването на образуваното съдебно производство и връщането на делото на прокуратурата. В същото време, при извършената от настоящия състав дължима служебна преценка, не се констатира наличието на други процесуални нарушения, обуславящи същия процесуален изход на делото, макар и евентуално по други съображения.

С оглед на изложеното и поради съвпадение на крайния извод с протестираното определение на съдията – докладчик при Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106 състав, атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, на основание чл.345, ал.1 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХІ въззивен състав

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от разпоредително съдебно заседание, проведено на 20.10.2025 г. по НОХД № 3958 / 2025 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и / или протестиране.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4