Присъда № 22 от 31.05.2023, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 75/2023
- Вид
- Присъда № 22
- Подписан
- 31.05.2023
- В сила
- 13.10.2023
- Състав
- Даниела Михайлова
Цитирани разпоредби
- чл.10 · Наказателен кодекс
- чл.194 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.196 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.9 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 9 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.190 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда по НОХД № 75 по описа на Районен съд –****** за 2023 година, ІII-ти състав.
Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна Прокуратура – ****, ТО- Девня обвинителен акт против Р. О. Ю., сега Я.- ЕГН ********** за извършено престъпление от общ характер по смисъла на чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК за това , че на 26.07.2022 г. в гр. ******, обл. ****, при условия на опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Самсунг Галакси A52 S5 G“, с ИМЕИ 1: ******** и с ИМЕИ 2: *******, на стойност 470 лева, собственост и от владението на Р. М.И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои .
Производството по делото протече по реда на чл.371 т.1 от НПК, като подсъдимият и неговият защитник изразиха съгласие да не се провежда разпит на св.Р.
И., М.А., А. Ю.а, С.С., Н. Я.а и С.Н., както и в.л. А.В., който е изготвил съдебнооценителната експертиза по делото.Съдът прецени, че тези действия по разследването са извършени при условията и по реда на НПК и одобри изразеното съгласие, като обяви че съдържанието на разпита и експертизата ще се ползват при постановяване на присъдата.
Участващият в производството представител на ВРП, ТО-******, поддържа изцяло предявеното против Р. Я. обвинение, като счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.Прокурорът счита, че неговите обяснения и показанията на св.Ю.а, която е негова сестра, не следва да бъдат кредитирани, доколкото представляват защитна теза, която не се подкрепя от доказателствата по делото.Поради това и представителят на прокуратурата пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание около предвидения в закона минимум, което да изтърпи при общ режим както и да му бъдат възложени направените по делото разноски.
Подс. Р. Я. /Ю./ участва в производството лично и с надлежно упълномощен процесуален представител.В хода на досъдебното производство е дал обяснения по предявеното му обвинение, като е заявил, че е поради парични затруднения е взел телефона на племенника си, който заложил, а в последствие върнал на сестра си чрез други роднини. В хода на съдебното следствие подс. Я./Ю./ потвърждава, че имал парични задължения, които бил принуден да изпълни. Той знаел къде стои ключа за къщата на сестра му, от която и преди това с нейно знание и разрешение бил вземал телефони , които залагал и после й ги връщал. В случая обаче бил притиснат от времето и без да говори със сестра си, решил направо да влезе да вземе телефона, което и направил.После го заложил при св.С., а в последствие го откупил , и чрез съпругата си го дал на другата си сестра, която пък го върнала на св.Ю.а без повреди.
Подсъдимият сочи, че телефонът е на сестра му, която заедно с други апарати ги държи в ракла в стаята, в която спят децата й. Той заявява още, че е казал първоначално, че телефонът е на племенникът му защото така му казали в полицията.
В последната си дума подс. Я. /Ю./ моли да бъде оправдан като сочи, че е и друг път е вземал телефони от сестра си и е виновен само за това, че не й се е обади.
Защитата на подсъдимия в лицето на адв. Р. И. от АК- ****, безалтернативно 1 пледира за оправдателна присъда , като след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства изразява становище, че деянието не е осъществено от субективна страна, тъй като подсъдимият и сестра му живеят на един адрес, и той и преди е вземал вещи от нея, които в последствие е връщал.
След преценка на събраните в производството релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, първоиснанционният съд намира за установено от фактическа страна следното:
Подс. Р. Я./Ю./ бил многократно осъждан за извършени от него престъпления против собствеността на гражданите, като последното от наложените му наказания „Лишаване от свобода” изтърпял ефективно на 17.02.2020г.Той и сестра му св.С. Ю.а живеели на един адрес в гр.******, ул.****. Свидетелката заедно със семейството си ползвала две стаи.В едната от тях спели децата й, едно от които бил св.Р. И.. В тази стая имало ракла, в която св.Ю.а държала закупени от нея мобилни телефони, които били поставени в кутиите, с които били закупени. Един от тези телефони бил „Самсунг Галакси A52 S5 G“, с ИМЕИ 1: ******** и с ИМЕИ 2: *******.Св.Ю.а го била закупила през 2022г. от „Технополис“.Този телефон бил ползван от св.Р.И. да играе на различни игри.Свидетелката от своя страна често помагала на брат си , като на два пъти през последната година му дала притежавани от нея телефони, които да заложи, за да върне паричните си задължения.Подс.Я. /Ю./ ги вземал, залагал ги, после ги откупвал и ги връщал на сестра си.
През м.юли 2022г. подс.Я. /Ю./ отново имал парични затруднения и за да ги разреши решил отново да вземе телефон от раклата на сестра си.Тя и семейството й обаче били на работа в гр.****, а самия подсъдим не разполагал с телефон, от който да й се обади.За това на 26.07.2022г. той взел ключа за стаята, който знаел къде стои, влязъл вътре и от раклата в стаята на децата взел телефон „Самсунг Галакси A52 S5 G“.
На следващият ден подсъдимият оставил телефона при св.Ст.С., за което получил сумата от 220лв.
Междувременно късно вечерта на 28.07.2022г. св.Р. И. решил да играе на телефона.За това и отворил раклата, за да го вземе, но установил, че той липсва.Св.И. казал за това на майка си- св.Ю.а.Тя пък помислила, че някой е влязъл в дома им през отворения на „ ножица“ прозорец, по който видяла черни следи, тъй като няколко дни по-рано непознато за нея момче я попитало дали монтираната в близост камера работи и снима в определена посока. За това св.Ю.а и св.М.А., с когото живеели на семейни начала веднага отишли в РУ-******, където св.Адемов заявил, че от домът му на ул.**** е извършена кражба на описания мобилен телефон.Свидетелката пък не се обадила на брат си да го попита за телефона защото установили липсата му към 23,30ч.След подаване на сигнала за кражбата с първото действие по разследванеторазпита на св.М.А.
, било образувано и настоящото досъдебно производство.Свидетелят посочил, че телефонът е бил закупен от сина му –св.Р. И., който го ползвал за игри, както и че има съмнение, че кражбата е била извършена от подс.Я. /Ю./.Подсъдимият от своя страна , след като изплатил задълженията си, получил пари от майка си и взел обратно телефона от св.С..После го дал на съпругата си-св.Н. Я.а, която го занесла на другата му сестра, която пък го върнала на св.Ю.а във вида, в който бил взет – в найлон и неизползван.
В хода на образуваното досъдебно производство, при извършено разпознаване св. С. посочил подс. Я. /Ю./ като лицето, от което купил мобилния телефон, който в последствие си откупил.
2
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебнооценителна експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентон и пълно и неоспорено от страните, се установява, че стойността на инкриминираният телефон е 470лв.
Подс. Р. О. Я. /Ю./ е роден на 01.05.1977г. в гр.******, живее в гр.******, български гражданин, с начално образование, не работи, женен.Същият е многократно осъждан за извършени от него престъпления против собствеността на гражданите, като са му били налагани множество наказания „Лишаване от свобода”, изтърпени от него ефективно.
Горната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на обясненията на подс . Я. / Ю./ дадени в хода на съдебното следствие и отчасти от тези от досъдебното производство, приобщени на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК, от показанията на св.С. Ю., дадени в хода на съдебното следствие и отчасти от тези, дадени от нея в хода на досъдебното производство, приобщени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 т.1 от НПК, от показанията на св.Р. И., М.А., А. Ю.а, С.С., Н. Я.а и С.Н. от досъдебното производство и заключението на съдебно-оценителната експертиза , приобщени на основание чл.371 т.1 вр. чл.283 ал.1 от НПК, от писмените доказателства по досъдебно производство № 227/2014г. по описа на РУ-******докладна записка за извършено престъпление, протокол за разпознаване на лица и фотоалбум към него, характеристична справка за подсъдимия, справка за съдимост и др., чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи, а именно че деянието , в извършването на което подс. Я. /Ю./ е обвинен за това че на 26.07.2022 г. в гр. ******, обл. ****, при условия на опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Самсунг Галакси A52 S5 G“, с ИМЕИ 1: ******** и с ИМЕИ 2: *******, на стойност 470 лева, собственост и от владението на Р. М.И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои , не е осъществено от обективна и субективна страна.
За да направи този извод , съдът обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.Поради това и съдът приема за безспорно доказан факта, че подс.Я. /Ю./ назад във времето е влизал в къщата на сестра си с ключ, който е знаел къде стои, че с нейно разрешение е вземал нейни вещи и телефони, които е залагал и в последствие й е връщал, че на 26.07.2022г. поради поредното парично затруднение е взел от ракла в стаята на децата в дома на св.С.Ю.а инкриминирания телефон без да поиска разрешение от нея или от някой от семейството й, че на следващият ден го е продал за 220лв., а после че го е откупил и чрез съпругата и другата си сестра- св.А. Ю.а, го е върнал на св.С.Ю.а, която пък няма никакви претенции към него.
За да е съставомерно деяние по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК следва деецът да е отнел чужда движима вещ без съгласието на нейния собственик с намерение противозаконно да я присвои. В настоящият казус по делото безспорно се установява, че телефонът е чужда собственост, като за това чия точно е са налице противоречиви гласни доказателства. Св.С.Ю.а в хода на съдебното следствие категорично заявява, че телефонът е нейна собственост и че тя лично си го е закупила, както и че е бил ползван от нейния син- св.Р. И. да играе на него. Показания в същия смисъл тази свидетелка е дала и в хода на досъдебното производство/ л.48/, които на основание чл.281 ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 т.1 от НПК бяха приобщени към доказателствата по делото.В тях тя отново заявява, че това е бил най-новия телефон на сина й, като е 3 нямало „ и един месец от както му го бяхме купили“. Същевременно св.Р. И., както и неговия баща в показанията си в досъдебното производство / л.28 и л.29/ , приобщени на основание чл.371 т.1 вр. чл.283 от НПК сочат, че телефонът е бил закупен от св.Р. И. от магазин „Технополис“ в гр.****. Съдът обсъди и съдържанието на приложената по делото докладна записка за извършено престъпление.В нея е посочено, че съобщение за кражбата е подал св.М.А., който само е заявил, че от дома му на ул.****, чрез влизане през незатворен прозорец, е извършена кражба на посочения телефон, без да заяви чия собственост е била тази вещ. Едва в разпита си като свидетел той заявява, че е бил закупен от сина му за сумата от 589лв. и го е ползвал за игра, което пък потвърждава и св.Р. И., който пък е посочил, че живее на ул.*****, макар да се сочи, че телефонът е взет от ул.****. Безспорно е също така, че документи, удостоверяващи с категоричност кой е купувач на телефона и респективно чия собственост е той, не са били запазени и представени по делото. Подс.Я. /Ю./ от своя страна в обясненията си в хода на съдебното следствие заявява, че телефонът е на сестра му/л.45 гърба/, макар в обясненията си в досъдебното производство, приобщени на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК, да е заявил, че телефонът е на племенникът му, като обяснява това противоречие със собственото си лошо емоционално състояние по време на разпита и поведението на полицейския служител.Обстоятелството чия собственост е инкриминираната вещ в случая е важно, доколкото след като подс.Я. и св.С.Ю.а са брат и сестра, то евентуално по отношение на това деяние би следвало да намери приложение разпоредбата на чл.218 „в“ ал.2 от НК. Поради това и съдът съпоставяйки събраните доказателства в тази насока намира, че макар и св.Ю.а да е заинтересована от изхода на делото, съдът няма основание да не кредитира нейните показания. Същите са логични, последователни , непротиворечиви и убедителни, като свидетелката подробно обяснява , че тя е закупила този телефон, а поради обстоятелството, че само св.Р. И. е играел на него, то той се е чувствал негов собственик.Св.С.Ю.а сочи още, че в раклата, където се е намирал този телефон, тя държи и други закупени от нея телефони, поставени в кутии, които не се ползват за провеждане на разговори, а само за игра от членовете на нейното семейство, и от които, след нейно разрешение брат й е вземал, залагал и после връщал. Тези показания се подкрепят и от обясненията на подс.Я. /Ю./ , дадени в хода на съдебното следствие, като причината за заявените в хода на досъдебното производство обстоятелства е житейски логична и обяснима.