Решение № 3446 от 08.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3446 гр. Пловдив, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20235330116055 по описа за 2023 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

415 от ГПК, предявен от "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД с ЕИК 201196810, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. "Балша" № 17, aп. 1, представлявано, чрез *** А. С. Г., със съдебен адрес: гр.*** - ***, р-н ***, ж.к. ***, ул. "***" № **, an. *, с която се иска от съда да признае за установено по отношение на Ц. Д. М. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. **, чрез адв. Е. И., като ЕАД ***БУЛСТАТ***, със съдебен адрес: гр.

***, ул.»***» №*, че му дължи сумата от 698.84 лева, от които: 599.99 лева главница по предоставения кредит, 98.85 лева претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 11.09.2022 г. - 08.06.2023 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 15.08.2023 г. до пълното погасяване на дължимата сума.

Претендира направените и присъдени разноски в заповедното производство и такива направени в настоящото исково производство.

Ищецът твърди, че на *** г., сключил в качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние №***.

Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР.

Сключването на самия договор се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.

1

Спазвайки процедурата от ответника, на същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 800.00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора сумата била преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: по касово на каса на „***“ АД.

Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 800.00 лв. било разпределено на 12 вноски, от които първите 11 в размер на 66.67 лв. и последна 12-та вноска в размер на 66.63 лв. за периода 13.07.2022 г. - 08.06.2023 г. Цялото вземане за главница било падежирало, преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Погасена била главница в размер на 200.01 лв., с която били погасени вноските за 13.07.2022г., 12.08.2022г. и 11.09.2022г.. Поради това, се претендира сума в размер на 599.99 лева за периода 11.10.2022г. - 08.06.2023г.

При изплащане на вноските по кредита, клиента трябвало да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла изменения по време на договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него, лихвения процент бил в размер на 40.15 %.

Погасена била договорна лихва за периода 13.06.2022 г. - 11.09.2022 г. Претендира договорна/възнаградителна лихва за периода 11.09.2022 г. - 08.06.2023 г. в размер на 98.85 лв..

Ответникът Ц. Д. М., оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Оспорва сключването на процесния договор за кредит от разстояние. Излага съображения за недействителност на договора за кредит. Възразява, че уговорената възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Счита, че нищожността на клауза води до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Твърди, че уговорената в договора неустойка за непредставяне на обезпечение представлява скрита печалба за кредитора и води до несъответствие на посочения ГПР с действителния.

Правят се и възражения за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави. Прави при условията на евентуалност, възражение за прихващане на претендираната главница със сумата от общо 263,31 лева, платена без основание за възнаградителна лихва в размер на 72,57 лева и неустойка в размер на 175,74 лева. Иска се отхвърляне на претенциите и присъждането на разноски.

От събраните по делото доказателства, които прецени по отделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок указан на заявителя "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, за това че е постъпило по делото възражение от длъжника Ц. Д. М., срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

По основателността:

От събраните по делото писмени доказателства, включително и съдебно-техническа експертиза на вещото лице А. К., се установява, че между ищецът и ответника е възникнало облигационно правоотношение по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №*** 2 от *** г., сключен между "Изи Финанс" ЕООД в качеството му на заемодател и Ц. Д. М. заемополучател.

По силата на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя сумата от 800,00 лева, а заемателя се задължава да върне 971,42 лева и 1 392,92 лева при непредставяне на обезпечение, на вноски съгласно погасителен план посочен в чл.4 ал.3 от договора. Срока на договора е 360 дни, фиксиран годишен лихвен процент 40,15%, при лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0,11%. ГПР по кредита е 48,44 %.

Съобразно чл.3 ал.1 от Договора страните са договорили, че потребителят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора обезпеченията посочени в т.1 и 2 – банкова гаранция или две физически лица – поръчители, като при непредставяне на обезпечение в срок, потребителят ще дължи неустойка в размер на 421,50 лева, която ще се плаща разсрочено заедно с всяка една от погасителните вноски.

Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,44 %.

Уговорката за неустойка също е нищожна, тъй като в конкретния случай излиза извън присъщата за този институт на материалното право обезпечителна функция, предвид вида на обезпеченото задължение и размера на санкцията за неизпълнението му и евентуалните вреди. Относно преценката за валидност на уговорка за неустойка и критериите за това ВКС се е произнесъл в мотивите т.3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 година по тълкувателно дело №1 от 2009 година на ОСТК на ВКС.

Следва да бъде посочено и, че съгласно Решение №247 от 11.01.2011 година по търговско дело №115 от 2010 година на Второ търговско отделение на ВКС и Решение №229 от 21.01.2013 година по търговско дело №1050/2011 година на Второ търговско отделение на ВКС, съдът следи служебно за валидността на уговорката за неустойка.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за 3 недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора.

Ищецът твърди плащане на сумата по главницата в размер на 200.01 лв., с която били погасени вноските за 13.07.2022г., 12.08.2022г. и 11.09.2022г.

По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 599.99 лева/след приспадане на платените по договора суми, с които следва да се приеме, че е погасена част от дължимата главница/, а претенцията за установяване дължимост на договорна лихва да бъде отхвърлена. Дължима е лихва за забава, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 15.08.2023 година до окончателното плащане на задължението.

По направеното възражение за прихващане:

По отношение направеното при условията на евентуалност възражение за прихващане на претендираната главница със сумата от общо 263,31 лева, платена без основание и включваща платена възнаградителна лихва в размер на 72,57 лева и неустойка в размер на 175,74 лева, съдът намира същото за недопустимо и следва да прекрати производството в тази му част по следните съображения:

Възражението е направено без да е предявен насрещен иск, в който ответника да е поискал осъждане на ищеца за заплащане на суми, т.е. не са налице насрещни претенции.

От друга страна, дори да беше предявен насрещен иск, в производството по чл. 422 от ГПК, съдебно прихващане не може да бъде извършено, тъй като двата предявени иска подлежат на разглеждане по различен процесуален ред и се различават по своята правна природа.

Положителният установителен иск на ищеца подлежи на разглеждане по реда на чл.422 от ГПК, който е своеобразно продължение на заповедното производство и цели установяването на съществуването на парично задължение към точно определен времеви момент, а насрещния иск представлява обикновен осъдителен иск, предявен по общия исков ред.

По отношение на разноските:

При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски направени по водене на делото от ищеца и ответника, съответно на уважената и отхвърлената част от иска.

Ищецът представя доказателства заплатени разноски в размер на 75,00 лева за държавна такса и 250,00 лева за възнаграждение на вещо лице в исковото производство и 25,00 лева за държавна такса в заповедното производство.

В исковото производство съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева, а в заповедното производство е определено такова в размер на 50,00 лева.

Съдът намира, че следва присъди на ищеца разноски за двете производства, съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете, или разноски в размер на 472,20 лева.

4

Ответникът също претендира разноски в заповедното и исковото производство, като представя доказателства за договорено възнаграждение по чл.38 от ЗА. Съдът определя адвокатско възнаграждение по заповедното производство в размер на 250,00 лева и 480,00 лева за исковото производство, като съобразява фактическата и правна сложност на производството и извършеното от процесуалния представител по делото.

С оглед на горното, съдът намира, че следва присъди разноски на адв. Е. Иванова, съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете в размер на 103,26 лева.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо предявеното при условията на евентуалност възражение за прихващане от Ц. Д. М. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. ***, чрез адв. Е. И., като *** БУЛСТАТ ***, със съдебен адрес: гр. ***, ул.»***» №*, ако съдът счете предявеният иск за главница в размер на 599,99 лева за основателен, то да бъде извършено прихващане между главницата по кредита в размер на 599,99 лева със сумата от общо 263,31 лева, платена без основание и включваща платена възнаградителна лихва в размер на 72,57 лева и неустойка в размер на 175,74 лева.