Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 316 от 02.05.2024, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 138/2024
Вид
Определение № 316
Подписан
02.05.2024
В сила
30.04.2024
Състав
Ива Димова, Симона Миланези, Кремена Големанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 316 гр. Габрово, 30.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Димова

Членове:

Кремена ГолеМ.а

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20244200500138 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на „Сити Кеш“ ООД срещу разпореждане № 294 от 05.02.2024 г. на РС - Габрово по ч.гр.д. № 202/2024 г., с което съдът е отхвърли заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Излагат се подробни доводи за последицата от непредставяне на приложените в исковото производство документи, в заверен препис, а именно същите следва да се изключат от доказателствата по делото.

В заповедното производството, доколкото спорът не се разглежда по същество, не се изисква приложените договори с потребител да бъдат заверени от страната, която ги представя, като в този смисъл била и съдебната практика. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се уважи заявлението по чл. 410 от ГПК в цялост.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде приета за процесуално допустима.

Районният съд е сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК от „Сити Кеш“ ООД, с което поискано да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника К. О. М., за сумите от общо 892 лв., от които 500 лв. главница; 41, 78 лв. договорна лихва за периода от 24.04.2023 г. до 21.08.2023 г.; 178, 22 лв. компенсаторна неустойка за периода от 24.04.2023 г. до 21.08.2023 г.; 47, 84 лв. законна лихва за забава за периода от 01.07.2023 г. до 01.01.2024 г.; 125 – неустойка еднократна начислена на 01.09.2023 г.; ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението, както и разноски за производството. В т. 12 от заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит сключен между „Сити Кеш“ и К. О. М.. В 1 заявлението е разяснено, че първоначалния общ размер на погасителната вноска е определена върху главницата + възнаградителната лихва и компенсаторната неустойка, която е за неосигуряване от страна на длъжника на поръчител или банкова гаранция. В заявлението се сочи, че до този момент длъжникът е заплатил 45 лв.

За да отхвърли така подадената заявление и за да остави същото без уважение съдът е приел, че към заявлението приложените документи договора и други не са заверени от страната по реда на чл. 184 от ГПК и доколкото това не е нередовност на заявлението същото следва да се остави без уважение.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Отпуснатият на длъжника заем по процесния договор е в размер на 500 лв., с фиксиран ГЛП от 44,5% и ГПР от 56, 83 %., като в член 3, ал. 2 е посочено, че ГПР е определен съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗПК и включва едниствено договорената между страните възнаградителна лихва. Уговорени се 17 бр. погасителни вноски, отразени в погасителния план.

Кредиторът претендира неустойка поради неизпълнение на задължение за осигуряване на поне едно от предвидените в договора обезпечения - съгл. чл. 11 от договора, като размерът на това задължение е определен на 218, 89 лв. и наименувана от кредитора като договорна неустойка и същата е разсрочена на 17 вноски, които са включени в погасителния план, посочен в договора. Тези три компонента (главница, възнаградителна лихва и неустойка), съгласно погасителния план, формират погасителната вноска по кредита.

Кредиторът претендира на осн. чл. 6, ал. 1 от договора и законна лихва за забава- 47, 84 лв., която видно от чл. 6, ал. 1 се начислява върху просрочена погасителна вноска. Претендира се и начислена на осн. чл. 6, ал. 2 от договора на неустойка за забава в размер на 25 % от размера на главницата във връзка със забава на плащане на таксите, определени в Тарифата за таксите на кредитора.

При така установеното, настоящият състав на въззивния съд намира, че въззивникът претендира вземане на основание сключен договор за потребителски кредит с длъжника. Кредиторът не претендира вземане на осн. сключен договор по електронен път, както е приел първоинстанционния съд.

При така заявеното от кредитора по реда на чл. 410 от ГПК, с оглед твърденията и приложените към договора документи, следва, преди да се произнесе, съдът да извърши проверка за наличието на клаузи в договора, противоречащи на закона и добрите нрави, както и относно наличието на неравноправни клаузи в договора.

Настоящият състав на съда намира, че така представения договор за потребителски кредит съдържа норми и клаузи, които са уговорени в противоречие на принципите на добросъвестност, като искането се основава 2 на клаузи в договора, които са неравноправни. Такава е уговорката за заплащане на неустойка поради неизпълнение на изискването за предоставяне на поне едно от регламентираните обезпечения. Като основание е посочена нормата на чл. 11 от договора. Тази норма уреждат дължимостта на неустойка в случай, че заемателят не предостави обезпечение на договора. Съдът счита, че с въвеждане на този вид неустойка (при почти реално неизпълними от заемателя условия), противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване на претендираната неустойка, което води до необосновано оскъпяване на кредита и не е включена в посоченото ГПР, което се явява на практика част от разходите по кредита и се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Освен това нормата на чл. 3, ал. 2 от договора, в която е посочено как се определя ГПР-то, не ясна, тъй като е неясно, какво се включва в него съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Налице е противоречие между посоченото, че включва само годишния лихвен процент, който е определен на 44, 5 %, като същевременно се сочи, че ГПР-то е 56, 83 %, без да се посочва на потребителя, какво включва именно този по – висок процент.

Неравноправна е и предвидената неустойка поради забава, начислявана еднократно, в размер на 125 лв., тъй като противоречи на нормата на чл. 33 от ЗПК, която дава право на кредитора да търси единствено лихва върху неплатената в срок сума, като въвежда лимит на обезщетението- до законната лихва. В случая се търсят едновременно няколко обезщетения, както неустойка, така и лихва за забава. Освен изложеното претендираната неустойка противоречи на закона, доколкото не произтича и не е уговорена в договора и се начислява, поради забава на длъжника за заплащане на такси за извънсъдебно събиране на вземането на кредитора, които не са посочени в него. Самото задължение за плащане на такси за изнъсъдебно събиране на вземането не кореспондира на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателят. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая разноските за събиране на вземането, са свързани именно с процедурата по управление на кредита, поради което клаузата в договора, която предвижда дължимостта им е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и поради това е нищожна.

При наличието на описаните по-горе неравноправни клаузи и извършено плащане от страна на длъжника на част от дължимите от него суми, е невъзможно в настоящото производството извършването от съда на преизчисление на действителния размер на дължимите по договора суми, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено за всички претендирани суми.

Поради съвпадение в крайните изводи на заповедния съд и на настоящата инстанция обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

3

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 294 от 05.02.2024 г. на РС - Габрово по ч. гр. д. № 202/2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4