Решение № 252 от 01.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Бургас, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

МАРТИН Р. БАЕВ

Мила Г. Димова при участието на секретаря Милена Й. Софронова в присъствието на прокурора Д. Евг. Т. като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600707 по описа за 2024 година С Решение №15 от 17.04.2024г постановено по НОХД №227/2023г, Районен съд Карнобат е признал подсъдимия Н. М. З. - роден на ********** г. в гр.********, с постоянен и настоящ адрес: гр. **********, обл. ******, ул.

************ № **, ********, ********* гражданин, ******* образование, **********, ********, *******, ЕГН ********** за виновен в това, че за времето от 29.12.2021г. до 23.09.2022 г. в гр.Сунгурларе, обл.Бургас, като пълнолетно лице без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, а именно: Е. М. Ш. с ЕГН **********, родена на *********г. - престъпление по чл. 191, ал.1 от НК ,като на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева, която сума да се преведе по сметка на РС-Карнобат.

Недоволен от съдебният акт е представителят на прокуратурата,който в законоустановеният срок го протестира .Излага съображения,че съдът е допуснал съществено нарушение като е приложил особените правила предвидени в чл.78а от НК,като е освободил от наказателна отговорност М. и му наложил глоба в размер на 1000 лв.Налице били доказателства,че същия е извършил две престъпления в условията на реална съвкупност,което обосновавало извод за наличие на множество престъпления,което изключвало 1 приложението на чл.78а от НК,съгласно разпоредбата на чл.78а ал.7 от НК.

В съдебно заседание представителят на БОП не подържа възззивния протест.Счита,че правилно и законосъобразно съдът е приложил института на чл.78а от НК.Налице били всички необходими предпоставки предвидени в хипотезата на чл.78а НК,лицето не е осъждано към момента на извършване на настоящото деяние,не е освобождавано от наказателна отговорност,липсват причинени имуществени вреди,поради,което правилно РС-Карнобат е освободил М. от наказателна отговорност.Предлага съдът да потвърди решението на КРС като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание защитата изразява становище за законосъобразност на атакувания съдебен акт и правилно приложение на чл.78а в конкретния случай ,поради което моли съда да потвърди първоинстанционният съдебен акт като законосъобразен.

В последната си дума подс.М. моли съда да потвърди решението на РС Карнобат.Твърди,че с Е. Ш. живеят все още заедно и имат дете,което отглеждат заедно.

Настоящият въззивен състав след като се запозна с протеста,становищата на страните и материалите по делото,установи следното:

Подсъдимият Н. М. З. е роден на ********* г. в гр. *********. Същият е пълнолетен ******* гражданин, с постоянен адрес в гр. ***********, ул.

„***********“ №**. През 2021 г. подс. Н. З. се намирал във

***********************, където работел. По същото време св. Е. М. Ш. с ЕГН **********, родена на **********г., живеела с родителите си – св. С. И.

К. и М. С. Ш., в с. *********, общ. *********, обл. ******. На неустановена с точност дата през 2021 г. подс. З. и св. Е. М. Ш. с ЕГН **********, родена на *********г., се запознали чрез социалната мрежа „Фейсбук“, видели се чрез видео връзка и се харесали. Двамата започнали да си пишат редовно и се сближили много. На неустановена с точност дата през м. 12.2021 г. подс. З. и св. Ш.решили, че искат да живеят заедно като съпрузи в дома на родителите на подс. З., находящ се в гр. ***************, ул. „**********“ №**, и решили да го сторят веднага щом подсъдимият се прибере от ********************** в Република България. На 29.12.2021 г. подс. З. се прибрал в Република България в дома на родителите си в гр. **********, ул.

„***********“ №**. В изпълнение на предварителната уговорка между св. Ш. и подс. З. на същата дата – 29.12.2021 г., св. Ш. се преместила да живее при подс. З. в дома на родителите му в гр. ***********, ул. „***********“ №**.

Към 29.12.2021 г. св. Ш. била на 15 – годишна възраст, като подсъдимият знаел това. Така от 29.12.2021 г. до 23.09.2022 г. подс. З., като пълнолетно лице, което без да е сключило брак живеел съпружески с лице от женски пол – св. Е. М. Ш. с ЕГН **********, родена на **********г., ненавършила 16 годишна възраст. Двамата живеели заедно като съпрузи без да са сключили брак в дома на родителите на подсъдимия - къща, находяща се в гр. *********, ул. „************“ №**. Къщата била триетажна жилищна постройка, обзаведена с всичко необходимо. Двамата млади живеели заедно като семейство на единия от етажите в описаното жилище. Подсъдимият знаел, че 2 св. Ш. не е навършила 16 години, но въпреки това заживял с нея съпружески, като организирал общото им домакинство и съвместен семеен живот. На 24.09.2022 г. св. Ш. навършила 16 – годишна възраст.От съвместното им съжителство имат родено дете,което отглеждат заедно и към настоящия момент.

Правилно и обосновано е приел решаващия съд ,че гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал ,а именно: гласни доказателства, съдържащи се в разпитите на свидетелите Е. М. Ш., С. И. К., М. С. Ш., С. М. Ш., И. М. З., Й.Я. З., С. Т. Р. В., С. Т. Ш., К. С. Ш. и от обясненията на подс. Н. М. З., както и от писмените доказателства: справка за съдимост и социален доклад. Подсъдимият е разпитан в хода на разследването, дал е обяснения, признава вината си, изразява съжаление.

Обоснован е изводът на КРС,че с деянието си подс. Н. М. З. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 191, ал.1 от НК като от 29.12.2021г. до 23.09.2022 г. в гр.************, обл.******, като пълнолетно лице без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, а именно: Е. М. Ш.с ЕГН **********, родена на *********г. От субективна страна подс. Н. М. З. е осъществил престъплението при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е желаел настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимият е осъзнавал , че пострадалата Ш. не е навършила 16 – годишна възраст, когато двамата заживели като съпрузи,но следва да се отбележи,че подсъдимият е имал изричното съгласие на нейните родители,което при техния етнос се приемало като нормална житейска традиция.

Съдът констатира,видно от приложена справка за съдимост в хода на първоинстанционното производство ,че със споразумение, одобрено с определение № 58 от 23.08.2023 г. по НОХД № 766/2023 г. по описа на ОСБургас на подс. Н. М. З. е наложено наказание в размер на две години лишаване от свобода , чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години за извършено от него престъпление на 21.08.2022 срещу 22.08.2022Г по чл. 142, ал.2, т.2 и т.3, предл.второ,вр. с ал.1, във връзка с чл. 20, ал.2 от НК и чл. 55 от НК.Следва да се отчете,че влязлата в сила присъда е била известна на решаващия съд още в хода на съдебното производство,от изисканата служебно от съда и представена актуална справка за съдимост на подсъдимия преди даване ход на разпоредително заседание,което е следвало да е от съществено значение при преценка от съда налице ли са предпоставките за приложение института на чл.78а НК.В противоречие с материалния закон и константната съдебна практика на ВКС /В тази насока : Решение № 493 от 13.02.2015 г. по н. д. № 1574/2014 г. по описа на I н. о. на ВКС и Решение № 406 от 29.12.2014 г. по н.

3 д. № 1340/2014 г., I н. о. на ВКС/ , са доводите на РС-Карнобат ,че при преценка приложението на института на освобождаване от наказателна отговорност следва да се съблюдава единствено към момента на извършване на настоящото деяние лицето дали е осъждано и освобождавано от наказателна отговорност ,както и от деянието дали са възстановени причинените имуществени вреди.Наличието на друго престъпление и влязла в законна сила присъда , изрично вписани в справката за съдимост на подсъдимия не променят извода на съда,че тази влязла в сила присъда следва да се включи в обхвата на преценката за ограничение приложението на чл.78а ал.7 НК.В този смисъл районният съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон,което предвид наличието на протест ,настоящата въззивна инстанция има процесуална възможност да санира в санкционната част.

Нормата на чл. 78а, ал.7 НК е ограничителна по съдържание, предвид изчерпателното посочване на основанията за неприлагане на института, сред които са и случаите на множество престъпления. В правната теория и съдебна практика е изяснен обемът на тълкуване на ограничителните наказателноправни норми.

При принципното положение за законоустановеност на престъпленията и наказанията, тяхното разширително или стеснително тълкуване е недопустимо, защото по този начин, извън закона, се увеличава или стеснява наказателната отговорност, поради което съдържанието на чл. 78а, ал. 7 НК подлежи единствено на буквално граматическо и семантично изясняване.

Според тълкуването, дадено от правната наука, "множество престъпления" е особена форма на осъществяване на престъпна дейност.

Налице е, когато деецът извърши едновременно или последователно не едно, а две или повече престъпления, при които, с оглед реализираните или не осъждания за отделните посегателства, са възможни две хипотези: или между отделните престъпления да няма влязла в сила присъда за нито едно от тях, или новото престъпление да е извършено след като деецът е вече осъден с влязла в сила присъда за друго предходно престъпление. Настоящият случай безспоро попада в първата хипотеза.

Незаконосъобразно районния съд е освободил подсъдимия от наказателна отговорност с приложение на института на чл. 78а от НК. Деянието, предмет на разглеждане по настоящото НОХД, е извършено в инкриминирания в обвинението период от 29.12.2021 г. до 23.09.2022 г. Няма спор, че към посочения времеви период подс.З. е бил неосъждан, както и към този момент следва да се счита, че спрямо него не е бил прилаган институтът по чл. 78а от НК, като същевременно наказуемостта на престъпното деяние по чл. 191 ал.1 НК– до две години лишаване от свобода или пробация ,както и обществено порициание, го поставя в предметния обхват на чл.78а от НК . Видно от справката му за съдимост обаче подс. З. е бил признат за виновен за извършено престъпление на 21.08.2022 срещу 22.08.2022г по чл. 142, ал.2, т.2 4 и т.3, предл.второ,вр. с ал.1, във връзка с чл. 20, ал.2 от НК във връзка с което е образувано НОХД № 766/2023 г. по описа на ОС-Бургас и на подс. Н. М. З. е наложено наказание във вр. чл. 55 от НК в размер на две години лишаване от свобода , чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години.Присъдата е влязла в законна сила на 23.08.2023г.Първоинстанционният съд в несъответствие с доказателствата, с действителното съдържание на закона и с разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2/21.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 2/2010 г., ОСНК, не е съобразил, че в случая е налице предвидената в чл. 78а, ал. 7 от НК пречка за приложение на чл. 78а от НК, а именно наличие на "множество престъпления", в което се включва и престъплението, предмет на настоящото делото. Съпоставката между датите на двете престъпления – това по НОХД № 766/2023 г. на ОС – Бургас и това по процесното НОХД, не оставя съмнение, че те са извършени в условията на реална съвкупност по смисъла на чл. 23, ал.

1 от НК и поради това представляват "множество престъпления".

Множеството помежду им възниква и съществува поради извършването на престъпленията при реална съвкупност. Реалната /респ. идеалната/ съвкупност о т престъпления, като една от проявите на множество престъпления, се формира само от предвидените в закона предпоставки по чл. 23, ал. 1 от НК, които са деецът да е извършил няколко престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Деянието от съвкупността, както е в случая, не престава да губи своята характеристика на част от множеството престъпления, независимо от това дали са били реализирани осъждания за предходно или последващо деяние от съвкупността.