Определение № 75 от 11.02.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 75 гр. Бургас, 11.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252000500045 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от К. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.С., ул.„С.Н.“ №*, ап. *, ПК 1616 срещу определение № 3064/05.12.2024 год. по в.г.д. № 980/2024 год., по описа на Окръжен съд-Бургас, с което е оставено без уважение искането на К. В. В. за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса във връзка с обжалване на решение № 646/15.07.2024 год., постановено по в.гр.д. № 980/2024 год. по описа на Окръжен съд-Бургас.

В частната жалба са изложени твърдения за неговата неправилност.

Твърди се, че окръжният съд е следвало да се произнесе по искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса след като служебно събере информация за имущественото му състояние, а като не е направил това, съдът е постановил неправилно определение. Поискана е отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на окръжния съд, който да се произнесе по искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса, след като извърши служебни проверки за имущественото му състояние.

Като взе предвид сезиращата настоящия съд частна жалба и събраните по делото доказателства, Бургаският апелативен съд намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С жалба /без поставен регистрационен индекс и дата на приложения хартиен носител/, подадена до Бургаския окръжен съд, К. В. В., ЕГН ********** е обжалвал решение № 646/15.07.2024 год. по в.гр.д. № 980/2024 1 год. по описа на Бургаския окръжен съд.

С разпореждане № 2676/08.08.2024 год. по в.гр.д. № 980/2024 год. по описа на Бургаския окръжен съд, подадената жалба е оставена без движение, като на жалбоподател е указано в едноседмичен срок да отстрани нередовности по жалбата, включително да внесе държавна такса по сметка на Бургаския апелативен съд в размер на 15 лв.

В дадения срок за изпълнение на указанията на съда В. е подал молба, с която е направено искане по чл.83, ал.2 от ГПК – за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв..

С разпореждане № 3456/14.10.2024 год. по в.гр.д. № 980/2024 год. по описа на Бургаския окръжен съд на жалбоподателя са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи надлежно попълнена декларация за имуществено състояние по чл.83, ал.2, т.2 от ГПК, както и доказателства за доходите си и тези на членовете на неговото семейство, семейното си положение, здравословното си състояние, трудовата си заетост и други обстоятелства, обуславящи констатацията, че не разполага с достатъчно средства за заплащането на държавната такса. Указано е, че при неизпълнение на указанията в пълнота и в срок, „жалбата ще бъде върната“.

Препис от това разпореждане е връчен на жалбоподателя на посочения от него адрес, чрез неговата майка на 22.11.2024 год.

В дадения срок жалбоподателят е подал молба, в която е посочил, че е в добро здраве, а относно имотното му състояние е направено искане съдът да извърши служебна проверка в НОИ, в имотен и търговски регистър, за да се убеди в основателността на искането му за освобождаване от държавна такса.

Посочено е също, че указанието за връщане на жалбата е незаконосъобразно, тъй като произнасянето по искането по чл.83, ал.2 от ГПК предхожда произнасянето по администрирането на жалбата.

С обжалваното определение окръжният съд е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства от които да се направи извод, че няма достатъчно доходи или друго имущество, което да му позволи заплащането на държавна такса в размер на 15 лв. или, че пречка за заплащането на таксата е здравословното му състояние, като въпреки предоставената му възможност по делото не е представена декларация за имущественото и гражданското му състояние. Посочено е, че съдът няма задължение и не следва да събира служебно доказателства за обстоятелства, водещи до невъзможност страната да заплати дължимите по делото такси.

Настоящият съд намира действията на окръжния съд за извършени в съответствие с процесуалния закон и за законосъобразни, като не споделя възраженията на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение.

Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, сочи, че такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че не разполагат с достатъчно средства за заплащането им. Преценката на съда е конкретна за всеки отделен случай и се извършва въз основа на 2 обстоятелствата посочени в ал.2, т.1-7 на чл.83 от ГПК, които следва да бъдат изложени пред съда от молителя, и които той е задължен да установи пред съда. В този смисъл на ищеца са били дадени надлежни указания от окръжния съд за представяне на декларация и доказателства, които не са били изпълнени в предоставения срок. Молителят не е представил изискуемата по закон – чл.83, ал.2, т.2 от ГПК декларация за имуществено състояние, като не е представил и доказателства. В молбата подадена от него, по отношение на пет от шестте задължителни за преценка критерия по ал.2 на чл.83 от ГПК, не са направени никакви изявления. Предвид горното правилно окръжният съд е приел, че ищецът не е установил в срок предпоставки по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаването му от държавна такса.

Съдът, при сезиране с искане по чл.83, ал.2 от няма задължение служебно да събира всички доказателства за установяване на обстоятелствата, при които искането може да бъде уважено. При направено искане по чл.83, ал.2 от ГПК съдът има задължение да даде указания на страната, че в определен срок следва да представи декларацията изискуема по чл.83, ал.2, т.2 от ГПК и, че следва да представи доказателства за твърдените обстоятелства по т.1-7 от ал.2, като предупреди страната за последиците при неизпълнение на указанията в дадения срок. Окръжният съд е изпълнил тези си задължения.

Въпреки неточното отразяване в частта, че при неизпълнение на указанията в срок „жалбата ще бъде върната“, от посоченото от страната в молбата постъпила след това в съда - на 29.11.2024 год., става ясно, че жалбоподателят е имал яснота за действителните последици от неизпълнение на задължението си в срок.

При дадени надлежни указания от съда относно дължимото поведение от страната - за представяне на декларация и доказателства, преценката по искането за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса не би могла да бъде направена без нейното своевременното участие и съдействие за изпълнение на дадените указания. Страната, която е поискала освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на посочените в чл.83, ал.2 от ГПК предпоставки, а това не би могло да стане само със служебни справки. Дори да проследи отразяванията в служебно достъпните бази данни, съдът служебно не би могъл да установи обстоятелства относно доходите на семейството на молителя, цялостното му имуществено състояние за което законът изрично сочи, че се установява с декларация /т.2 от ал.2 на чл.83 от ГПК/, както и относно други релевантни за преценката обстоятелства, които лицето би могло да посочи. Бездействието на страната за установяване на релевантни обстоятелства в дадения срок има за последица неуважаване на искането, в какъвто смисъл е и трайно установената практика на ВКС.

Определение № 454 от 8.11.2018г. на ВКС по ч.т.д. № 2653/2018г., I т. о., ТК, Определение № 25 от 9.01.2014г. на ВКС по ч.т.д. № 4055/2013г., I т. о., ТК, Определение № 266 от 23.01.2025г. на ВКС по гр.д. № 3828/2024г., III г. о., ГК 3 и др.

Извън изложеното по- горе, като съобрази размера на дължимата от молителя държавна такса от 15 лв. и обстоятелството, че той е лице в работоспособна възраст и в добро здраве /както сам е посочил/, намира, че дори само тези обстоятелства са достатъчни да се направи извод, че същият е в състояние за организиране на работната си сила за получаване на доход, който да му позволи заплащането на държавната такса от 15 лв.

Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Ето защо частната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода от делото, в тежест на жалбоподателя следва да се възложи дължимата държавна такса за подадената въззивна частна жалба в размер на 15 лв., която следва да бъде осъден да заплати на осн. чл.77 от ГПК, тъй като таксата не е внесена предварително. /в този смисъл са Определение № 2050 от 19.07.2024г. на ВКС по ч.т.д. № 1452/2024г., II т. о., ТК, Определение № 1926 от 18.04.2024г. на ВКС по ч.гр.д. № 1260/2024г., III г. о., ГК, Определение № 969 от 17.04.2024г. на ВКС по ч.т.д. № 320/2024г., I т. о., ТК и др./.

На осн. чл.274, ал.4 от ГПК настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена К. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.С., ул.„С. Н.“ № *, ап. *, ПК 1616, срещу определение № 3064/05.12.2024 год. по в.г.д. № 980/2024 год., по описа на Окръжен съд-Бургас.

ОСЪЖДА К. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.С., ул. „С. Н.“ № *, ап. *, ПК 1616, да заплати по сметка на Бургаския апелативен съд държавна такса в размер на 15 лв. /петнадесет лева/ за подадената от него въззивна частна жалба.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4