Решение № 17530 от 13.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17530 гр. София, 13.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20261110100040 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № **/05.02.2026 г., подадени от „*** срещу „***, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от ответника топлинна енергия. В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество и „*** не бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди в съответствие с изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3, вр. § 1, т. 43 ЗЕ. Ответникът обаче ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния свой собствен топлоснабден имот, а именно: апартамент *** находящ се в гр. **, район „**“, ж. к. **“, бл. **, абонатен № **(съгласно уточнение, направено от ищеца в молба с вх. № **/28.04.2026 г.), за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г. Поддържа се, че използвайки доставяната в имота топлинна енергия, без да заплаща цената за същата, ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищеца. През исковия период в сила били Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, в чл. 40, ал. 1 от които било регламентирано, че потребителите на топлинна енергия за стопански нужди са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца 1 на доставката, след получаване на издадена данъчна фактура. Ответникът обаче не заплащал задълженията за имота. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за к****” **. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 992/2025 г. по описа на Районен съд – **. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съдът да постанови решение, с което да уважи изцяло исковите претенции. Претендира и направените по делото разноски. Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „**ата страна поддържа, че била заплатила всички дължими задължения към ищеца за потребена през исковия период топлинна енергия, като счита, че исковите претенции били резултат от неправилно осчетоводяване на извършените от потребителя заплащания. В условията на евентуалност е релевирано възражение за изтекла погасителна давност спрямо претендираните от ищцовата страна вземания. Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Като трето лице-помагач по делото е конституирано „***, което изразява становище за основателност на исковите претенции.

Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът „*** в качеството си на потребител на топлинна енергия за стопански нужди в недвижим имот, находящ се в гр. **, район „**“, ж. к. „**, ап. *** с абонатен № **, дължи на „**сумата от 841,18 евро, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. август 2022 г. до м. април 2024 г., веднопсъс законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане, сумата от 214,37 евро, представляваща лихва за забава за 2 периода от 01.10.2022 г. до 15.07.2025 г., дължима върху главницата за топлинна енергия, сумата от 26,51 евро, представляваща стойност на услугата „дялово разпределение“ за периода от м. август 2022 г. до м. април 2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане, и сумата от 6,77 евро, представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2022 г. до 15.07.2025 г., дължима върху главницата за дялово разпределение, с които ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и за които на 18.07.2025 г. по ч. гр. д. № 992/2025 г. по описа на Районен съд – ** е издадена заповед за изпълнение.

За уважаването на иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ следва ищцовата страна да установи при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: 1/ реалното ползване от ответника на процесния имот през исковия период;

2/ количеството на реално доставената в процесния топлоснабден имот през исковия период топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираните за цената на същата вземания; 3/ намаляването на имуществената сфера на ищеца с процесните суми; 4/ увеличаването имуществото на ответника за сметка на ищеца с процесните суми; 5/ наличието на причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца, т. е. установяване на обстоятелството, че обедняването и обогатяването произтичат от един и същи факт или група от факти; 6/ липса на валидно основание за имущественото разместване между страните.

С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното на 19.05.2026 г. открито съдебно заседание, са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства относно: липсата на сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди спрямо процесния имот за исковия период; че ответникът е бил потребил на топлинна енергия за стопански нужди през исковия период в процесния имот, т. е. че реално е ползвал доставената в имота енергия; количеството на реално доставената на ответника топлинна енергия в процесния имот през исковия период; наличието на валидно възникнали договорни отношения между ищеца и третото лице-помагач, както и между последното и процесната етажната собственост.

Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, приложима за исковия период, „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди – по аргумент от нормата на чл. 149, 3 ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Между страните по делото не е спорно, че към релевантния за делото период процесният имот е бил предназначен за задоволяване на небитови нужди. С оглед на това топлоснабдяването на имота следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови нужди. В случаите, в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при публично оповестените Общи условия с конклудентни действия – по аргумент от разпоредбата на чл. 150 ЗЕ (правоотношението възниква по силата на закона с придобиване на правото на собственост или на вещното право на ползване на имота). Когато обаче топлинна енергия се продава на клиент за небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при Общи условия. Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за действителност на сделката.

Не е спорно между страните по делото, че договор между тях за продажба на топлинна енергия през исковия период не е бил сключван. Твърденията на ищеца, че въпреки липсата на договор ответникът е ползвал доставяната в процесния имот топлинна енергия, обуславят приложимостта на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД.

Съдът намира за доказано в хода на производството при условията на пълно и главно доказване наличието на неоснователно обогатяване в полза на ответника за сметка на ищеца. В случая неоснователното обогатяване се изразява в безспорно установеното по делото потребление на топлинна енергия в процесния имот от ответника през исковия период в твърдяното от ищцовото дружество количество, като тези релевантни за спора фактически обстоятелства не са спорни между страните, съответно – са отделени като безспорни такива с доклада по делото. Ответникът не успя да установи пълно и главно в хода на производството твърденията си, релевирани с отговора на исковата молба, че е заплатил в цялост процесните вземания. За да достигне до този извод, съдът съобрази заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, което следва да бъде кредитирано в цялост като логично и компетентно изготвено. Съгласно заключението за процесния имот през исковия период е начислена цена за потребена топлинна енергия в общ размер от 1645,17 лева /841,16 евро/, а за услугата „дялово разпределение“ – сумата от 51,91 лева /26,54 евро/. Вещото лице е посочило, че няма данни за извършени от абоната плащания, касаещи процесните вземания, както и че за исковия период няма изготвени изравнителни сметки. По отношение липсата на изготвени изравнителни сметки в молба с вх. № 150364/12.05.2026 г. третото лице4 помагач е посочило, че такива не са изготвяни, тъй като всички имоти в процесната сграда са на реален отчет без изравнителни сметки. Дружеството е представило изготвени от него индивидуални справки за потребената в процесния имот през исковия период топлинна енергия /л. 74 и сл./. Както бе посочено по-горе, ответникът не е установил в хода на производството, че е заплатил процесните вземания, въпреки нарочните указания на съда, че не сочи и не представя доказателства за такива плащания (вж. указания на съда, дадени в открито съдебно заседание на 19.05.2026 г. и съобщени надлежно на ответника на 26.05.2026 г. – л. 85 и л. 87 от делото).

Като съобрази така установените факти, съдът намира, че ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване, че в процесния имот през исковия период реално е доставяна топлинна енергия в количество и на цена, съответни на заявеното в исковата молба, която е била потребена от ответника, но последният не е заплатил цената за нея. Предвид липсата на сключен между страните договор, в резултат на така осъщественото потребление ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като – както бе посочено по-горе – не е заплатил цената на потребената от него енергия.

При общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД вземането за неоснователно обогатяване става изискуемо още от деня на получаването на обогатяването от обогатилия се, т. е. от деня на имущественото разместване.

Следователно процесните вземания за цена на потребена топлинна енергия и за цена на услугата „дялово разпределение“, начислени за периода от м. август 2022 г. до м. април 2024 г., са били изискуеми към датата на предявяване на исковата молба, съответно – към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което претенцията за заплащането им се явява изцяло основателно, с оглед липсата на данни за плащания на същите от страна на ответника.