Решение № 1307 от 04.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1307

04.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Пламен А. Атанасов

Албена И. Янакиева като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20203100502113 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ”ЗД “Бул Инс““ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Ваучер” №87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., със съдебен адрес: гр.София, ул.”Проф.Н.Михайлов” №7, вх.Б, ет.1, ап.2, чрез адв.С. С., против Решение №386 от 27.12.2019г. по гр.д.№889/2019г. на РС Провадия , с което е уважен предявеният от К. П. Р. , с ЕГН **********, с адрес: с.Габърница, общ.Ветрино, със съдебен адрес: гр.Провадия, ул.“Димитър Грънчаров“ №16, чрез адв.Р. И., иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на застрахователя да заплати сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на баба му Янка Тодорова Василева, починала на 03.12.2014г., в резултат от ПТП, причинено по вина на водача на лек автомобил “Опел Корса“, с peг.№В * КА, чиято отговорност е застрахована при ответника по договор за застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта03.12.2014г. до окончателното ѝ изплащане.

В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

Поддържа се, че решаващият съд е извършил непълен и неправилен анализ на събраните по делото доказателствата, поради което погрешно е възприел, че са налице условията за ангажиране отговорността на застрахователя. Поддържа се, че събраните доказателства не установяват по категоричен начин, че ищецът попада в установеният кръг от лица, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от деликт, съгласно Постановление 1

№4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, чиито постановки са потвърдени с TP №1/2016г. на ОСГНК на ВКС. Твърди се, че ищецът не е легитимиран да получи обезщетение, тъй като в конкретния случай, не се установява изключението визирано в TP по т.д.№1/2016г. на ВКС, а е налице обичайна и традиционната за българското семейство връзка на обич и взаимна привързаност между внук и баба, като са развити подробни съображения. На следващо място се оспорва размера на присъденото обезщетение, като се поддържа, че същият е прекомерен и несправедлив според критерия визиран в чл.52 от ЗЗД, като са изложени обстойни доводи. На последно място се поддържа, че при определяне на размера на обезщетението първоинстанционният съд неправилно не е отчел наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. По отношение на претенцията за мораторна лихва, се поддържа, че същата е неоснователна, предвид неоснователността на главният иск, а и освен това са изтекли давностните срокове касаещи исковете за лихва, които са три годишни и на които страната се позовава. Моли се въззивният съд да отмени изцяло атакуваното решение и да отхвърли иска, или евентуално да намали размера на обезщетението при съобразяване с доводите изложени във въззивната жалба. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на атакуваното решение. Оспорват се доводите на жалбоподателят за недоказаност на предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, както и за прекомерност на неговия размер. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на деловодни разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез постъпила писмена молба от пълномощникът му, поддържа жалбата си и претендира деловодни разноски.

Въззиваемата, чрез писмено становище, подадено от процесуалният оспорва въззивната жалба и моли за присъждане на разноски. представител,

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ”ЗД “Бул Инс““ АД да заплати на К. П. Р. сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на последния, в следствие от смъртта на баба му Янка Тодорова Василева, починала на 03.12.2014г., в резултат от ПТП, настъпило по вина на водача на лек автомобил “Опел Корса“, с peг.№В * КА, чиято отговорност е застрахована при ответника по договор за застраховка “Гражданска отговорност“ , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта-03.12.2014г. до окончателното ѝ изплащане

В исковата молба се сочи, че на 03.12.2014г., в около 10.45 часа между с.Петров дол и с.Габърница, обл.Варна, е настъпило ПТП, при което бащата на ищеца, при управление 2 л.а.“Опел Корса“, с peг.№В * КА, виновно е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по непредпазливост смъртта на Я. Т. В., която е баба на ищеца и с която той е имал много силна емоционална връзка. Сочи се, че за процесният лек автомобил към датата на инцидента е имало сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“. Поддържа се, че в резултат на смъртта на баба му, ищецът е претърпял и продължава да търпи морални болки и страдания, тъй като между двамата са съществували изключително близки контакти, основани на взаимна обич и уважение, и изключително силна емоционална връзка. Твърди се, че бабата на ищеца е полагала непосредствените грижи за отглеждането му от ранна детска възраст, поради трудовата ангажираност на родителите му. Поддържа се, че между починалата и ищеца, съществувала изключителна близост и привързаност, надминаваща обичайната такава между баба и внуче, която продължила до деня на смъртта на Янка Василева. Сочи се, че ищецът отправил застрахователна претенция към ответника за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, причинени от смъртта на баба му, която не била уважена с мотив, че не са установени особено близки взаимоотношения между баба и внук.

С отговора на исковата молба, не се оспорва, че към 03.12.2014г. за лек автомобил “Опел Корса“, с peг.№В * КА е имало сключена валидна застраховка “Гражданска отговорност“. Оспорва се основателността на претенцията, като се сочи, че ищецът не попада сред лицата имащи право на обезщетение, поради недоказаност на съществувала силна и дълбока емоционална връзка с починалото лице. Оспорва се вината на водача и механизма на настъпване на процесното ПТП, както и причинно следствената връзка между инцидента и настъпилите вреди за ищеца. Поддържа се, че процесният инцидент се явява случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Моли се за отхвърляне на иска, а в случай на уважаването му, се претендира намаляване на размера, предвид наличието на съпричиняване от пострадалата на вредоносният резултат, тъй като тя е била без предпазен колан по време на настъпване на ПТП-то и защото същият е прекомерно завишен. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗД и чл. 493а, ал.4 и § 96 от ДР от КЗ и предвид липсата на влязла в сила наредба, размера на дължимото обезщетение за имуществените вреди, следва да се определи по справедливост в границите до 5000лв. Предвид неоснователността на главният иск, се поддържа становище за неоснователност на претенцията за мораторна лихва, като в условията на евентуалност, се позова на изтекла погасителна давност.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Въззивната жалба, инициирала настоящото произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

3

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните изводи от съда.

В разглеждания случай оплакванията на въззивникът-ответник в първоинстанционното производство, съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд относно наличието на предпоставките за присъждане на застрахователно обезщетение, съответно мораторни лихви и касателно техният размер. Така направените оспорвания, не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно приложимата, с оглед датата на настъпване на процесното ПТП, разпоредба на чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ застрахователят по задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, неимуществените и имуществените вреди вследствие от използването на застрахованото моторно превозно средство. Същевременно съгласно чл.257, ал.1 и ал.2 от КЗ /отм./ обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, като в кръга на застрахованите лица са включени собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва същото на законно основание.

С оглед горното за успешното провеждане на прекия иск, срещу застрахователят по чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования или от лице, което ползва неговия автомобил на законно основание; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените вреди.

Наред с горното съгласно постановките възприети с ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете 4 постановления, следва да се допусне като изключение-само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Освен това с ТР №1/2018г. е приетото, че в резултат от конкретни житейски обстоятелства, е възможно да съществува особено близка привързаност между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци, която да е толкова силна, че смъртта на единия от родствениците, да е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

В разглежданият казус по делото не е спорно, че на 03.12.2014г. на пътен участък между с.Петров дол и с.Габърница, обл.Варна, е настъпило ПТП, при което л.а.“Опел Корса“, с peг.№В * КА е самокатастрофирал, като в резултат от инцидента е настъпила смъртта на водача на автомобила и на пасажера-Я. Т. В., която е баба на ищеца. Не е спорно и че към този момент процесното МПС е било застраховано при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“. Няма спор и че ищецът, е поискал от ответното дружество, да му бъде изплатено обезщетение за вредите претърпени в резултат от инцидента, като понастоящем такова не е заплатено.