Определение № 4196 от 15.11.2019, Районен съд - Стара Загора

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 4196 Година 15.11.2019 Град

Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети ноември Година

2019 в закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

И.Р.

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5970 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 389 и сл. от ГПК.

С исковата си молба ищецът Л.Г.Г. е поискал съдът да допусне обезпечение на предявения по делото осъдителен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, с цена 12 000 лева, срещу ответника Е.Г.Г., чрез налагане на запор до размера на цената му на вземането на ответника от публичната продан по изпълнително дело № - на ЧСИ Г.И..

След като прецени представените до сега по делото доказателства, съдът намери, че молбата за допускане на обезпечение е неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а мотивите за този извод са следните:

Предявеният по делото иск по чл. 31, ал.

2 ЗС, който ищецът иска да обезпечи, не е подкрепен с убедителни писмени доказателства, които да го правят вероятно основателен (чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК). Не само защото представените за съда такива с исковата молба са незаверени копия, в който им вид въобще не представляват годни писмени доказателства по делото, а още по-малко „убедителни“ такива (чл. 183 ГПК).

Но и защото, дори и да бяха заверени, сред тях липсват такива ищецът да е отправял до 08.08.2019 г. покана до ответника да му плаща претендираното с иска обезщетение за лишаването му от ползване на процесния апартамент, а само от деня на писменото поискване останалите съсобственици дължат такова занапред на неползващият го съсобственик (чл. 31, ал. 2 ЗС). Само на това основание предявеният от ищеца иск за заплащане от ответника на такова обезщетение за частта от исковия период от 15.11.2014 г. до 08.08.2019 г., се явява вероятно неоснователен (чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК). Той обаче в случая е такъв и за останалата част от исковия период от 08.08.2019 г. до 15.11.2019 г., защото същият имот е бил поделен преди това между страните с изнасянето му на публична продан с влязлото в сила решение №

1104/19.10.2017 г. по гр.д. № 2385/2006 г. на СтРС, за което е издаден още на 21.05.2019 г. изпълнителен лист и образувано изпълнително дело № - на ЧСИ Г.И., по което такава продан е била и насрочена от 30.08.2019 г. до 30.09.2019 г. (л. 6, 12 и 15). А при съдебна делба с изнасянето на имота на публична продан, съсобствениците не стават такива на отделни части от същия, а само притежатели на квоти от цената му при същата продан. А само докато вещта е обща и се ползува лично само от някои от съсобствениците, те дължат на останалите обезщетение за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване (чл.

31, ал. 2 ЗС). А след като е така и предявеният от ищеца иск по делото, не е подкрепен с убедителни писмени доказателства, които да го правят вероятно основателен, то исканото му обезпечение не може да бъде допуснато и при условието на чл. 391, ал. 2 ГПК.

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

О П Р Е Д Е Л

И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на ищеца Л.Г.Г. за допускане на обезпечение на предявения по делото осъдителен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, с цена 12 000 лева, срещу ответника Е.Г.Г., чрез налагане на запор до размера на цената му на вземането на ответника от публичната продан по изпълнително дело № - на ЧСИ Г.И..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същия.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: