Решение № 2286 от 14.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2286 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100500058 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 15828/03.10.2023 г., постановено по гр. д. № 5268/2022 г. на СРС, 180 състав, са частично уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК831609046 обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Й. Л. Р., ЕГН ********** и е ОСЪДЕН ответникът да заплати на ищеца сумите, както следва: 4 669.74лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2018г. – 30.04.2020г., до обект с абонатен № 279483, представляващ ап. 25, находящ се в гр. София, р-н „Лозенец“, бул. ****, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 02.02.2022г. до окончателно изплащане на сумата, 670.69лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 06.10.2021г. и 50.22лв. – стойността на услуга дялово разпределение за периода 01.12.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 02.02.2022г. до окончателно изплащане на сумата.

Отхвърлени са иска за топлинна енергия, в частта, за сумата от 1805.82лв. за периода 01.05.2018г. – м.11.2018г., иска за мораторна лихва върху доставената топлинна енергия, в частта, за сумата от 364.31лв., иска за дялово разпределение, в частта, за сумата от 3.61лв. за м. 11.2018г. и иска за сумата от 12.34лв. – мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 30.12.2018г. – 06.10.2021г., една част като погасени по давност, друга част като неоснователни.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба срещу решението 1 подава ответника чрез назначения особен представител. Основното възражение на въззивника е, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, а вместо него да постанови ново, с което изцяло да отхвърли предявените спрямо ответника претенции. Претендира и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна. Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на разглеждане.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Производството по делото е образувано по подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, искова молба и уточнителни такива /л. 79 и л. 85/, насочени против Й. Л. Р., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите както следва: 6 475.56лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., до обект с абонатен № 279483, представляващ ап. 25, находящ се в гр. София, бул. ****, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2022г. до окончателно изплащане на сумата, 1035.00лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 06.10.2021г., 53.83лв. – стойността на услуга дялово разпределение за периода м.11.2018г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 12.34лв. – мораторна лихва за периода 30.12.2018г. – 06.10.2021г. Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия (влезли в сила 10.07.2016г.) купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество.

Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б ЗЕ. Поддържа се от ищеца, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата 2 цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. По изложената аргументация се прави искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който на първо място е формулирано възражения, че вземанията на ищеца са погасени по давност. На следващо място се излагат подробни съображения за неоснователно на предявените искове. Оспорва се наличието на облигационна връзка по договор за доставка на топлинна енергия, като се сочи, че ответникът не е собственик.

Оспорва се ищецът да е доставил топлинна енергия в количеството, посочено в исковата молба, като се оспорва и размера на претендираните вземания. Прави се искане предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.

42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.

05. 2018 г. – м. 04.2020 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия (като в настоящия случай, въз основа на заключението на вещото лице по СТЕ, се установи, че ответникът не дължи суми за топлинна енергия, отдадена за общите части на сградата). По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

3

(Решение № 4846 от 20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10142/2021 г., Решение от 24.10.2019 г. на ОС - Ямбол по в. гр. д. № 172/2019 г.).

В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.) Правоотношението между етажната собственост и фирмата, предоставяща услугата дялово разпределение, се доказва от представените писмени доказателства и по – конкретно:

Договор №2100/22.03.2002 год., сключен с фирмата за дялово разпределение и общите условия към него, списък с живущите на процесния адрес лица и списък с присъствалите и гласували при вземане на решение за сключване на цитирания договор. Видно от съдържанието на двата списъка, ответникът е присъствал на събранието, на което е взето решението, която е посочила 6 броя радиатори за собствения му недвижим имот.

Настоящият състав на въззивния съд, намира, че по делото не е доказано притежаваното от ответника право на собственост, като съображенията за това са следните.

Поискано е от ищеца на основание чл.192 ГПК да се задължи СО, район „Лозенец“ да представи акт, от който да се установи правото на собственост върху процесния недвижим имот. С молба с вх. №135097/15.05.2023 год. от Столична община е върнат отговор, че не се съхранява информация, съответно документи за собственост на описания имот, тъй като имотът е отбелязан като частна държавна собственост в КККР. В представените списъци от проведено общо събрание на етажната собственост не фигурира подпис, положен от ответника. От представените от третото лице – помагач документи се установява, че за процесния период достъп не е осигуряван, съответно няма как ответника да се е разписвал под какъвто и да е документ за извършване на отчети. По делото е представена единствено 4 молба – декларация за откриване на индивидуална партида от 15.02.1996 год. на името на ответника, като са посочени броя на членовете на семейството. Сама по себе си обаче, тази декларация макар да е извънсъдебно признание за притежавани от ответника права върху имота, съдът намира, че не е достатъчна, за да обоснове такъв извод, тъй като остава неподкрепена от други ангажирани по делото доказателствени източници, каквото е изискването н а чл. 175 ГПК. Нещо повече, прави впечатление, че самата декларация е подадена през месец май 1996 г. т. е. в момент, който значително предхожда релевантния по делото период. Допълнителен аргумент е, че в декларацията не е посочено и придобивно основание или акт, въз основа на който ответника притежава права върху процесния имот.