Решение № 4838 от 06.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4838 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110208156 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. И. П., ЕГН **********, с адрес ***, против наказателно постановление № КПК-НП-69/10.05.2024 г., издадено от А. Т. С., за председател на КПК, за нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК. За същото на основание чл. 115, ал.

1 ЗПК й е наложена глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лв.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на наказателното постановление. Оспорва се фактът на извършване на нарушението, като се застъпва, че по отношение на жалбоподателката не е било налице задължение по чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗПК, тъй като след влизане в сила на ЗПК не е заела публична длъжност, за която да се изисква подаване на декларация за имущество и интереси в едномесечен срок. Изтъква се, че П. заема длъжността директор на детска градина „***“ в с. *** от 2009 г. и от този момент до 2023 г. редовно е подавала декларации по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и след приемане на ЗПК в срок до 15.05.2024 г. е изпълнила задължението си по чл. 52, ал. 1, т. 2 ЗПК, подавайки декларация за имущество и интереси за предходната 2023 г. Предвид това се поддържа, че няма качеството новоназначено след влизане в сила на ЗПК на публична длъжност лице, за което да е възникнало задължение в едномесечен срок да подаде встъпителна декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК.

Бланкетно се твърдят допуснати при съставянето на АУАН и издаването на НП нарушения на разпоредбите на чл. 42, чл. 52 и чл. 57 ЗАНН, довели до нарушаване правото на защита.

По изложените съображения в съвкупност е направено искане за отмяна на санкционния акт.

1

За проведеното на 15.10.2024 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Жалбоподателката П. не се явява и не изпраща процесуален представител.

Наказващият орган се представлява от юрк. Ц., която в дадения ход по същество пледира НП да бъде потвърдено. Поддържа, че П. има качеството на задължено лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 ЗПК, и като такова е следвало да подаде встъпителна декларация. Изтъква, че нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 115, ал. 1 ЗПК е извършено, като забавянето при подаването на декларацията възлиза на три месеца и четиринадесет дни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КПК.

Постъпило е писмено становище от адв. Д. Б.-Б., процесуален представител на С. П., съобразно което моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено и в полза на жалбоподателката да бъдат присъдени направените в хода на производството разноски в размер на 200 /двеста/ лв.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

На 06.10.2023 г. влязъл в сила Закон за противодействие на корупцията /ЗПК/. Към този момент жалбоподателката С. П. заемала длъжността директор на детска градина „***“ в с.

***, община ***.

На 24.01.2024 г. свидетелят В. З., на длъжност главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на КПК, извършил проверка на получените и вписани в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, задължени по ЗПК да подават декларации за имущество и интереси. Констатирал, че жалбоподателката П. не била подала встъпителна декларация по образец на основание чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК в едномесечен срок от влизане на ЗПК в сила - до 06.11.2023 г.

Поради това до постоянния адрес на П. било изпратено писмо изх. № КПК1391/24.01.2024 г., с което била поканена да се яви в сградата на КПК за съставяне на АУАН на 31.01.2024 г. в 13:45 ч. На 31.01.2024 г. свид. З. провел и телефонен разговор с жалбоподателката, за който съставил констативен протокол, при който П. помолила АУАН да бъде съставен в нейно отсъствие и да й бъде изпратен за връчване чрез общинската администрация.

Предвид това на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН свид. З., в присъствието на двама свидетели, съставил АУАН № КПК-АУАН-ПР-371/31.01.2024 г., в който приел, че в качеството на задължено лице на основание чл. 6, ал. 1, т. 50 ЗПК, като не е подала встъпителна декларация за имуществото и интересите си в КПК в срок до 06.11.2023 г., на 2

07.11.2023 г. в гр. София П. е нарушила разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК.

АУАН бил изпратен за връчване чрез кмета на община *** и с писмо вх. № КПК-13913/08.04.2024 г. бил върнат надлежно връчен. В графа „обяснения или възражения на нарушителя“ не били вписани обяснения или възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и при дадена му аналогична правна квалификация съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 115, ал. 1 ЗПК наложил на жалбоподателката П. глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лв.

Междувременно, на 20.02.2024 г. П. подала в КПК декларация за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК вх. № В13587/20.02.2024 г., вх. № В13588/20.02.2024 г.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля В. З., и писмени - покана за явяване и съставяне на АУАН изх. № КПК-1391/24.01.2024 г.; писмо изх. № КПК-1391-2/26.03.2024 г.; писмо вх.

№ КПК-1391-3/08.04.2024 г.; уведомителна писмо вх. № КПК-ПР-543/15.11.2023 г.; констативен протокол за уведомяване по телефон; декларации за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК вх. № В13587/20.02.2024 г. и вх. № В13588/20.02.2024 г.; заповед № РД-06-38/18.01.2024 г.

Показанията на свидетеля З. са информативни относно констатираните при извършената проверка факти и относно обстоятелствата по съставянето на АУАН.

Съдебният състав ги прецени като обективни и достоверни, предвид корелацията им с писмените доказателства, и ги кредитира в цялост. Компетентността му по съставяне на АУАН следва от заповед № РД-06-38/18.01.2024 г.

Фактът, че към момента на влизане в сила на ЗПК жалбоподателката П. вече заемала длъжността директор на детска градина „***“, с. ***, е изводим от представен списък на лицата, заемащи висши публични длъжности съгласно чл. 6, т. 50 ЗПК в община *** към 06.10.2023 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона съдържание и форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН . Същите са надлежно връчени на П. и отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН съдържат конкретно описание на твърдяното нарушение, мястото и времето на извършването му и правната му квалификация. Обстоятелствата, при които се твърди да е извършено, са точно и ясно конкретизирани, и изрично е посочено мястото на извършването му - гр. София, където подаването на декларацията е било дължимо. Налице е и 3 съответствие между фактическото описание и дадената цифрова квалификация на разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК.

Предвид това настоящият съдебен състав прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили правото на защита на жалбоподателката и да се явяват формални основания за отмяна на санкционния акт.

Въпреки това обаче атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като материалноправно незаконосъобразно. Съображенията за това са следните:

От доказателствата по делото се изясни, че към 06.10.2023 г. /датата на влизане в сила на ЗПК/ С. И. П. вече е заемала длъжността „директор“ на детска градина „***“ в с. ***, община ***. Предвид това, въпреки че безспорно има качеството на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, т. 50 ЗПК, с влизане в сила на ЗПК за нея не е възникнало задължение по чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗПК. Това е така, доколкото подаването на декларация по чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗПК е дължимо в едномесечен срок от заемането на съответната публична длъжност, а не от влизане в сила на ЗПК по отношение на лицата, заемащи такива длъжности от предходен момент. Предвид това нарушение по чл. 52, ал. 1, т.

1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК в случая не е извършено от жалбоподателката П. от обективна, респективно от субективна страна.

Аргумент в тази насока се явява и че разпоредбите на ЗПК не боравят с използвания в АУАН и НП термин „новозадължени лица“, като съответно нововъзникващо задължение за определена категория лица, сред които евентуално да попада П., не е предвидено и в преходните му и заключителни разпоредби. Напротив, § 4 ПЗР на ЗПК предвижда, че „задължените лица, подали встъпителни декларации по реда на отменените разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, не подават нови встъпителни декларации след влизането в сила на този закон.

Те подават декларации при условията и по реда на този закон в сроковете по чл. 52“.

Предвид това настоящият съдебен състав прие, че материалният закон е приложен неправилно от актосъставителя и наказващия орган, което се явява основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Размерът му, определен в договора за правна помощ, е съобразен с обстоятелството, че процесуалният представител не се е явил в проведеното по делото едно открито съдебно заседание, поради което следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер от 200 /двеста/ лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № КПК-НП-69/10.05.2024 г., издадено от А. Т.

С., за председател на КПК, срещу С. И. П. за нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК, за което на основание чл. 115, ал. 1 ЗПК й е наложена глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лв.

ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията /КПК/ да заплати на С. И. П., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 200 /двеста/ лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5