Решение № 131 от 27.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. София, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Т.а

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева в присъствието на прокурора Т. В. Т. като разгледа докладваното от Мирослава Т.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100604743 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 31.01.2023 г., постановена по н.о.х.д № 14195/2020 г., СРС, НО, 22-ри състав, е признал подсъдимия И. Б. за невиновен в това, че на 13.06.2020 г., около 10:52 ч., в гр. София по бул. “Копенхаген”, с посока на движение от бул. “Цариградско шосе” към бул.

“Асен Йорданов”, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка “Опел”, модел “Инсигния” с ДК № *******, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно: 2,77 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 380/15.06.2020 г. на УМБАЛ “Света Анна”, гр. София, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Срещу постановената присъда в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП, с който се твърди, че присъдата е неправилна. Предлага се нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение. Излагат се доводи, че обвинението е доказано от събраните по делото доказателства. В депозираното допълнение към въззивния протест прокурорът изменя искането си и предлага съдът да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от първостепенния съд, за да измени прокурорът датата на деянието.

В закрито заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е преценил, че за изясняване на съществените обстоятелства от предмета на делото не се налага провеждането на разпит на свидетелите, както и изслушване на вещи лица или ангажирането на писмени доказателства.

В откритото съдебно заседание пред въззивния съд, протекло по правилата на чл.

269, ал. 3, т. 4, б. “а” НПК в отсъствие на подсъдимия, прокурорът изразява становище, че първоинстанционната присъда е правилна и не поддържа подадения протест. Излага 1 аргументи, че от доказателствата по делото не може да се изведе обоснован извод подсъдимият да е осъществил престъплението на посочената в обвинението дата 13.06.2020 г.

Защитникът на подсъдимия И. Б. моли присъдата да бъде потвърдена, защото въззивният протест е неоснователен. Застъпва тезата, че не следва да се приема за явна фактическа грешка неправилната дата, посочена от представителя на държавното обвинение в обвинителния акт. Приема, че е налице несъответствие между обвинението и доказателствата и по повод мястото на извършване на престъплението.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

Протестът е неоснователен, тъй като крайният правен извод на районния съд, обективиран в признаването на подсъдимия за невиновен и оправдаването му по повдигнатото обвинение, е обоснован и законосъобразен.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал относимите към предмета на делото доказателства чрез показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: показанията на Д.С.К. (вкл. и частично прочетените му по реда на чл.

281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство), на М.К.Т. (вкл. и частично прочетените му по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания от досъдебното производство), на П. Тихомиров П. (вкл. и частично прочетените му по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания от досъдебното производство), на Н.С.С., на Р.С.Х., на К.К.К. и обясненията на И. Б., прочетени на основание чл. 279, ал. 1, т. 2 от НПК от досъдебната фаза на процеса; писмените доказателства и доказателствени средства: акт за установяване на административно нарушение, скица, заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, б. “б” от ЗДвП, показания на техническо средство, протокол за химическо изследване, протокол за личен обиск и декларация, талон за изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, справка за нарушител/водач, писмо от ОПП - СДВР до началника на 01 РУ - СДВР, справка за съдимост, приобщени на основание чл. 283 от НПК.

Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и почива на правилна интерпретация на събраните по делото доказателства. Поради това, без да я променя за съществените обстоятелства от предмета на доказване, я конкретизира и допълни за яснота.

Обосновано районният съд е приел, че на 14.06.2020 г. подс. И. Б. управлявал лек автомобил марка “Опел”, модел “Инсигния” с ДК № ******* в гр. София. Около 10:52 часа на подсъдимия бил съставен АУАН за това, че движейки се по бул. “Копенхаген”, с посока на движение от бул. “Цариградско шосе” към бул. “Асен Йорданов”, на кръстовището с бул. “Проф. Цветан Лазаров”, поради движение с несъобразена скорост на релефа на местността – остър ляв завой, самокатастрофирал вдясно пред № 48, като блъснал пътни знаци “Б2” и “Г2”, поставени на метален стълб и плъзгаща се входна врата на търговско дружество, след което напуснал местопроизшествието.

Около 12:00 часа същия ден подс. Б. паркирал посочения лек автомобил на Терминал 1 на летище София, изчаквайки обявяването на полет, с който съпругата и детето му пристигали от Израел. Полетът се забавил и докато изчаквал, подсъдимият употребил алкохол. Свидетелят Д.К., служител в Гранична полиция, извършил втора полицейска проверка на подсъдимия в автомобила, при която възприел, че подсъдимият има неадекватни движения и отговори и сигнализирал органите на ОПП - СДВР за извършване на тест за употреба на алкохол.

Пристигналите свидетели М.Т. и П. П., полицейски служители в ОПП - СДВР, изпробвали подсъдимия с техническо средство алкотест “Алкотест” 7510+ с инв. № 0138, 2 като уредът отчел проба № 1561 с положителен резултат – 2,58 промила алкохол в издишания от И. Б. въздух. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване.

Той бил съпроводен от полицейските служители за даване на кръвна проба за изследване на съдържанието на алкохол в кръвта в УМБАЛ “Света Анна”, при изследването на която било установено съдържание на алкохол в кръвта – 2,77 на хиляда.

По делото не се установява на 13.06.2020 г. подсъдимият да е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол.

Въззивният съд споделя фактическите констатации, възприети от районния съд, който е извършил логически верен анализ на доказателствата, извеждайки точния им смисъл, без да допуска превратното им тълкуване или неоснователно подценяване или игнориране на едни доказателства за сметка на други. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила както в хода на стадиите на съдебното заседание, така и при обсъждането на въпросите по чл. 301 НПК.

В относимите към обвинението доказателствени материали не е налице съществено противоречие както по отношение на фактите, предхождащи извършването на втората полицейска проверка на подсъдимия за употреба на алкохол, така и свързаните с установяването на алкохол в кръвта на Б. обстоятелства.

Същественото за съдбата на обвинението обаче е, че събитията на 14.06.2020 г. не са инкриминирани от прокурора, съответно не са предмет на обвинението, а доказателства за деяние, извършено на 13.06.2020 г., изобщо не са били ангажирани.

При това положение, без изменение на обвинението в първоинстанционното съдебно следствие по реда на чл. 287, ал. 1 НПК, съдът не може да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия по непредявено обвинение, доколкото времето на извършване на престъплението е негов съществен признак, без който е невъзможна конкретизацията му.

Ето защо не може да бъде споделена тезата в протеста, че в компетентността на съда е да измени обвинението или да върне делото на прокурора, за да поправи допуснатата от него грешка във фактите. Съблюдавайки насоките на Тълкувателно решение № 2/2002 г., т. 2 на ОСНК на ВКС и изискванията за справедлив процес по чл. 6 ЕКПЧ, се извежда базисното и непреодолимо от прокурора правно положение, че фактология, която е съществено различна от първоначално възведената в обвинението, по която подсъдимият не е могъл да се защитава, не може да му бъде противопоставяна за първи път с присъдата.

Обстоятелствената част на обвинението винаги се изменя съществено, когато се променят факти, които водят до нуждата от полагане на нови усилия за организиране и провеждане на защитата на подсъдимия (Тълкувателно решение № 57/04.12.1984 г. по н. д. № 13/1984 г. на ОСНК на ВС). Същевременно, отново поради функцията му в наказателния процес на арбитър с основно правомощие да осигури разгръщането на основните принципи на процеса в съдебната му фаза, включително – състезателността и равнопоставеността на страните, съдът няма процесуална власт да връща производството в досъдебната му фаза, за да може прокурорът да повдигне ново годно да доведе до осъждане обвинение. Прокурорът е разполагал с възможността да повдигне ново обвинение, когато в хода на съдебното следствие пред първата инстанция се достигне до основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, по реда на чл. 287 НПК. От тази процесуална възможност обаче прокурорът не се е възползвал.

Изтъкнатите базисни съображения по процесуалното право са напълно съотносими и към необходимостта прокурорът да конкретизира мястото на деянието в обвинението по обвързващ предмета на доказване начин. Видно е от събраните доказателства, че подсъдимият бил установен като водач на МПС с алкохол в кръвта в района на Терминал 1, а не по бул. „Копенхаген“. Съгласно чл. 246, ал. 2 НПК и Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС мястото на деянието е съществен съставомерен елемент и трябва да бъде предявен на обвиняемия своевременно от прокурора, за да може той адекватно да се защитава.

Несъстоятелно е предложението в протеста промяната на мястото и времето да 3 бъде преценена като преодоляване на техническа грешка. Действително е допусната грешка от прокурора, но тя е резултат от неправилна оценка на доказателствата, а не представлява техническо изписване на цифри и букви. Недопустимо е нереализираното изменение на обстоятелствената част на обвинението да се подменя посредством застъпването на тезата за допусната фактическа грешка, в какъвто смисъл е постоянната съдебна практика (например – решение № 43/11.02.2009 г. по н. д. № 629/2008 г. на ВКС, НО; решение № 29/13.02.2017 г. по н. д. № 1325/2016 г. на ВКС, НО; решение № 50131/17.05.2023 г. по н. д. № 570/2022 г. на ВКС, НО; решение № 330/02.10.2023 г. по н. д. № 457/2023 г. на ВКС, НО).

Предвид изтъкнатите съображения, на основата на правилно разбиране за процесуалния закон, районният съд е приел за недоказано обвинението на подсъдимия по чл. 343б, ал. 1 НК, поради което и законосъобразно го е признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение.

В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.

314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 31.01.2023 г. по н.о.х.д № 14195/2020 г. на СРС, НО, 22-ри състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да се съобщи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4