Разпореждане № 27565 от 27.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 27565 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110105064 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК

Производството е образувано по исковата молба с вх. № 63977/27.02.2026 г. о т С. Г. В., ЕГН **********, гр. С* срещу „М*“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *, представлявано от С*, с която се предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за потребителски кредит № 47626/05.04.2021 г., сключен между „М*“ ЕООД, ЕИК: * и С. Г. В., ЕГН **********

Евентуален - положителен установителен иск чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който да се прогласи нищожност - чл. 12, предвиждаща неустойка в размер на 103,41 лева; клаузата установяваща размера на ГПР по договора.

2 . осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който „М*“ ЕООД, ЕИК: * да бъде осъден да заплати на С. Г. В., ЕГН ********** сумата от 5 лева, представляваща частичен иск от вземане в общ размер от 115,81 лева, представляваща общата стойност на недължимо заплатени по Договор за потребителски кредит № 47626/05.04.2021 г. към дружеството суми, при начална липса на правно основание по , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда (25.02.2026 г.) до окончателното изплащане на задълженията.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, е сключен договор за потребителски кредит. Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С пакета от допълнителни услуги и неустойка за непредставяне на обезпечение се нарушава размера на ГПР по чл.19 ЗПК, 1 заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-12 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр. Твърди, че уговорената лихва, неустойка противоречи на добрите нрави и закона, на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД. Твърди, че не е предоставил обезпечение.

Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски по чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Моли съда да бъде допусна назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на следните въпроси: 1.Каква сума е получена по Договор № 47626/05.04.2021 г.? 2.Каква е общата сума, която С. В. е заплатил на „М*“ ЕООД по Договор №47626/05.04.2021 г.? 3.Какъв е размерът, датата и разпределението на постъпилите суми за погасяване на начислени задължения на всяко извършено от С. В. плащане по Договор № 47626/05.04.2021 г.? 4.Какъв е размерът на ГПР по кредита по Договор № 47626/05.04.2021 г., определен съгласно Приложение № 1 от Закона за потребителския кредит? 5.Какъв е максимално допустимият ГПР (съобразявайки чл. 19, ал. 4 от ЗПК) към момента на сключване на договора? 6.Кои са разходите, взети предвид от кредитора при определяне размера на ГПР по кредит по Договор № 47626/05.04.2021 г.?

7.Съдържат ли се в сключения Договор № 47626/05.04.2021 г. и погасителния план към него всички допускания, взети предвид от кредитора за изчисляване на ГПР съгласно Приложение № 1 от ЗПК? 8.Какъв е действителният размер на ГПР по Договор № 47626/05.04.2021 г., ако в него се включи сумата от 103,41 лв., посочена в процесния договор като неустойка? 9.Отговаря ли посоченият в Договор № 47626/05.04.2021 г. ГПР на действително приложения такъв в кредитното отношение, предвид получена и изплатена сума и срок на действие на договора?

Моля съда на основание чл. 192 от ГПК да задължи трето неучастващо в производството лице - „И*“ АД, да представи официална справка за извършените плащания от С. Г. В., ЕГН ********** към „М*“ ЕООД, ЕИК *, в периода 05.04.2021 г. 30.12.2021 г.

Моли съда на основание чл. 190 от ГПК да задължи всеки от ответниците да представи:-Договор № 47626/05.04.2021 г.; -Стандартен европейски формуляр; Погасителен план към Договор № 47626/05.04.2021 г.; -Общи Условия на „М*” ЕООД; извлечение за получени суми от С. В. по процесното кредитно правоотношение; -всички други документи относно кредитното правоотношение

Представя и моли да бъдат приети следните доказателства: Погасителен план към Договор № 47626/05.04.2021 г.;

На основание чл. 127, ал. 5 от ГПК посочва банкова сметка само адвокатско възнаграждение по следната банкова сметка: IBAN: *.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Липсва документ по чл.128, т.1 ГПК.

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.30 вр. чл.32 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се 2 събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

Материалният интерес по иска по чл.22 ЗПК е 316.50 лева, поради което държавната такса е в размер на 50.00 лева или 25.56 евро.

Материалният интерес на иска по чл.55 ЗПК е 5.00 лева, поради което държавната такса е в размер на 50.00 лева или 25.56 евро.

Тъй като общият интерес на двата иска е под 639.11 евро, поради което се прилага чл.72, ал.2 ГПК и се дължи една държавна такса в размер на 25.56 евро.

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

По редовността на ИМ

На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.

Не е приложен Закона за въвеждане на еврото в България.

Следва да се остави без движение.

Предварителни въпроси

Въпреки, че исковете са установителни, съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа 3 по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ: като нередовна, на основание чл.129, ал.2 ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, да отстрани нередовностите на исковата молба, както и в същия срок да представи доказателства за това, както следва:

1. Да приложи Закона за въвеждане на еврото в България спрямо исковата молба и да посочи всички цени в евро.

2. на основание чл.128, т.2 ГПК за представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 25.56 евро, в едноседмичен срок, считано от депозиране на експертизата. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини:

1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

3. На основание чл.128, т.1 ГПК да представи пълномощно за адв. М. Д., което да е валидно към датата на подаване на исковата молба 25.02.2026 г. или на основание чл.42 ЗЗД с нарочна писмена молба да потвърди подаването на искова молба от адв. Д..

КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА в срок, исковата молба ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

УКАЗВА на ищеца възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това, за което да подадат декларация за гражданско и имуществено състояние по чл.83 ГПК.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин 4 за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.

*** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. С ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.