Решение № 2370 от 16.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2370 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100512896 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА

ТЕРИТОРИАЛНО УСТРОЙСТВО“ООД срещу решение № 20027597/06.04.2022г. постановео по гр.д. № 2880/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 148 състав, с което е осъден да заплати на „МОРСКИ РИБОЛОВ НЕСЕБЪР“ООД, както следва:

-на основание чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД сумата от 6000,00 лв., представляваща платено на отпаднало основание възнагржедние по прекратен договор за изработване на подробен устройствен план от 2012г.;

-на основание чл.92 от ЗЗД сумата от 1200,00 лв. – неустойка поради прекратяване на договор от 2012г. за изработване на подробен устройствен план – уговорена в анекс от 13.05.2015г.; ведно със законната лихва върху главниците в общ размер 7200,00 лв. считано от 02.08.2017г. до окончателното й изплащане; ведно с разноските присъдени на основание чл.78 ал.1 от ГПК в размер на 1490,00 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд превратно е тълкувал доказателствата, като е игнорирал направените твърдения и възражения от ответника, като е стигнал до абсурдни и дори вътрешно противоречащи и непочиващи нито на договорното правоотношение, нито на заковите разпоредби изводи. Въззивникът навежда доводи, че от събраните доказателства не се устаноявва виновно неизпълнение на договорните задължения на изпълнителя,напротив – обоснована е хипотезата на наличие на обективна пречка за изпълнение на задълженията му, поради липса на одобрен ОУП в община Бургас, чията процедура е започнала още през 2011г. е неприключила до настоящия момент и което обстоятелство според договора сключен между 1 страните е обстоятелство, което е довело до спиране на сроковете за изпълнение. На следващо и самостоятелно място твърди, че изпълнителят няма задъжение за подава от името на възложителяищец искания за даване на разрешение за изработване на промяна на ПУП, а и същото се състои в попълване на образец и прилагане към него на необходимите документи, които са в държане именно на ищеца - напр. документи за собственост на поземлените имоти. В тази връзка твърди, че е налице забава на въложителя, доколкото не е представил доказателства, че е направил мотивираното искане за разрешение за изработване на ПУП и което е предпоставка ответникът – въззивник да започне своята работа, като съжденията на първоинстанционният съд, че това следвало да бъде подпомогнато, консултирано и едва ли направено от възложителя е в противоречие с предмета на договора и неговото съдържание. Оспорва правния извод на първоинстанционният съд, че договорът се е превърнал в т. нар. фикс-сделка и поради липса на изпълнение до даата на подаване на исковата молба, именно със същата договора е развален.Счита, че от доказателствата по делото не се установява нито точния момент, до който е следвало да бъде направено изпълнението, след което е безполезно, нито отпадане на интереса от такова за възложителя.

Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове се отхвърлят в цялост. Претендира разноски.

Посочва, че ищецът е установил безспорно обстоятелствата от фактическият състав на неоснователното обогатяване, а именно: плащане в полза на ответника на процесната сума, а ответника не е установил основание за начисляване и събиране на сумата, както и че е налице административно нарушение извършено от него, за което е ангажирана административната му отговорност – чрез издаване на фиш, АУАН и наказателно постановление. Липсата на съставени по надлежния ред официални документи относно извършено нарушение и законосъобразно начисляване на процесната сума, обуславят основателността на претенцията.

Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което искът се уважи в предявения му размер. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „МОРСКИ РИБОЛОВ НЕСЕБЪР“ООД в срока по чл.263 ал.1 от ГПК депозира отговор на въззивната жалба, в ко йто поддържа становище за нейната неоснователност, съответно правилност и законосъобразност на изводите на съда, че поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника като изпълнител по процесния договор в период от време, много след определения от страните падеж и при липса на обективна пречка или поведение на възложителя, на ищеца се е породило правото на развали договора и да претендира връщане на платеното като възнаграждение на отпаднало основание, включително и уговорената в анекса към договора неустойка. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК , намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима , поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Досежно правилността на обжалваното решение съдът и във връзка с поддържаните с въззивната жалба доводи, настоящият състав счита следното:

Първоинстанционният е сезиран с иск с правно основание чл.55 ал.1 т.3 от ЗЗД и чл.92 ал.1 2 от ЗЗД.

Относно иска с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 вр. чл.87 ал.2 от ЗЗД За да възникне в правната сфера на една от страните по договора правото да развали договора на основание чл.87 ал.2 от ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на следните материални предпоставки /осъществени юридически факти/: неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора, като неизпълнението може да е във всяка една от формите му – лошо, неточно, забавено, частично; неизпълнението да се дължи на причина, за която насрещната страна отговоря; неизпълнената част да не е незначителна с оглед интереса на кредитора.

За да възникне в правната сфера на ищеца притезателното право по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. имуществено разместване на блага от ищеца към ответника 2. съществуване на основание за това имуществено разместване към датата на осъществяването му и отпадане на това основание към момента на предявяване на претенцията.

Следователно в тежест на ищеца по иска е да установи при условията на пълно и главно доказване имущественото разместване – плащане на процесната сума в полза на ответника като възнаграждение по договор за изработка, разваляне на договора, поради пълното и виновно неизпълнение от страна на изпълнителя с исковата молба.

Не е предмет на оспорване пред въззивната инстанция част фактическата обстановка по делото, а именно: сключване на договор за изработка – изработване на подробен устройствен план между страните със съдържание, обективирано в представения по делото двустранно подписан писмен документ – л.5-8 от делото през 2012г. и най – късно на дата 25.06.2012г., като е издадена фактура № 0000000017/25.06.2017г. за авансово дължимата и част от възнаграждението за изпълнинтеля по договора; плащане на сумата от 6000,00 лв. от ищеца по цитираната фактура, която е получена от ответника чрез надлежно заверяване на банковата му сметка;изменение на договора между страните с анекс от 13.05.2015г., със съдържание обективирано в представения по делото двустранно подписан писмен документ – л.12-13 от делото на СРС, като е доказана автентичността на подписа на законния представил на дружеството – ответник А. С.К., въпреки направеното оспорвае по чл.193 от ГПК; липса на изпълнение на задълженията на изпълнителя към датата на подаване на исковата молба. /ответникът нито твърди, нито ангажира доказателства за частично изпълнение или пълно такова, което напълно съвпада с твърдението на ищеца в исковата молба и липса на каквито и да са доказателства/.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават и предмета на въззивното производство са: при установеност на пълното неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договор за изработване на подробен устройствен план от 2012г. и анекс към него от 13.05.2015г., налице ли забава на възложителя по чл.95 от ЗЗД съответно, неизпълнението дължи ли се на причина, за която ответникът –изпълнител отговоря, респ. породило ли се е правото по чл.87 от ЗЗД за възложителя да развали договора и което е направено с исковата молба, по която е образувано първоинстанционното дело, чието решение е предмет на въззивно обжалване.

Видно от т.2 предмет на договора от 25.06.2012г. – е посочено „проучването, изработването на подробен устройствен план, с обект цех за преработка на риба, местоположение – с. Брястовица, общ. Бургас, фази .- окончателен проект, проектни част: ПУП-окончателен проект“.

Долокото така описания проект е доста общ и без индвидуализация и подробно описание би могло да създаде неясности, предвид и направените възражения на ответника, че извън неговите задължения по договора е подготвяне и снабдяване с разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП /чл.124а ал.7 т ЗУТ/, то при съпоставка с волята на страните от анекс от 13.05.2015г. се разкрива действителната им воля сключително и относно предмета и правата и задълженията на страните по делото.

При наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува 3 договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл, преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му. / решение № решение № 502 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г.; решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. и решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г, решение № 220 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6126/2013 г. всички на IV г.о на ВКС/.

Тълкувайки волята на страните именно по правилото на чл.20 от ЗЗД,обективирана в двата писмени документа, цитирани по-горе, двустранно подписани – договор от 25.06.2012г. и анекс от 13.05.2015г., настоящият състав счита, че предмета на договора обхваща цялата фаза за подготовка и изработване на проект за изменение на ПУП т.е. до етапа – окончателен проект, който да бъде внесен за одобрение от съответните орани на общинската администрация – чл.128 ал.8 вр.

129 ал.2 от ЗУТ. Несъмнено горното включва и подготовка на изискуемите документи за депозиране от възложителя на искане за разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП, което противно на поддържаното от ответника – въззивник не включва единствено попълване на заявление по образец от страна на ищеца и прилагане на документи за собственост.

Напротив именно в първата фаза за снабдяване с разрешение за допускане изработване на проект за ПУП е необходимо освен заявлението по образец /което е сезиращо компетентния орган с искане за издаване на разрешението/, но към него следва да се приложи задание, чиено съдържание е описано в разпоредбите на чл.125 ал.1 и ал.2 от ЗУТ и което включва: заданието, съставено от възложителя, обосновава необходимостта от изработването на плана и съдържа изисквания относно териториалния му обхват, сроковете и етапите за изработване и се придружава от необходимата информация за съществуващото положение и за действащите за съответната територия концепции и схеми за пространствено развитие и устройствени планове и като неразделна част от него опорен план, който се изработва в мащаба на съответния устройствен план.