Решение № 137 от 02.12.2024, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Плевен, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско дело № 20244400900168 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.25 и сл. от ЗТР.

Постъпила е жалба от С. П. С., е ЕГН **********, в качеството на ЕТ ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление област Плевен, община Долна Митрополия, с. ***, ул. ***, чрез адвокат А. Г. от ПАК с адрес: гр.

Плевен, ул. *** против Отказ на АВ - ТР № 20241102181357/05.11.2024г. по заявление вх.№ 20241102181357/02.11.2024 г. за вписване на първоначална регистрация на Фирма „Хелга 24“ ООД.

В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен. Сочи, че Съгласно чл.73, ал.1, изр. второ от ТЗ писменото съгласие на вносителя на апорта не е самостоятелен документ, а е приложение към дружествения договор. В случая фирменото наименование на новоучредяващото се дружество се съдържа в представения към заявлението дружествен договор. Комплексът от тези два документа установява волята на вносителя да предаде в собственост апортираните имоти именно на дружеството с посоченото в дружествения договор наименование, а не на някое друго. Заявява също и че скиците на имоти не са доказателство за тяхната собственост, както и че съгл. чл.6, ал.З, изр. второ от Правилник за вписванията скиците на имотите са необходими приложения за последващото вписване на дружествения договор с апорт на недвижими имоти в имотния регистър при усл. на чл.73, ал.5 от ТЗ. Не са 1 такива обаче в регистърното производство пред ТР, тъй като липсва подобно изискване както в ТЗ, така и в Наредба № 1/14.02.2007 г., поради което и длъжностното лице не само, че е предало на скиците на имотите правно значение на титул за собственост, каквото те нямат, но е и извършило служебна проверка на документи, които не са относими и необходими за регистърното производство пред ТР. Навежда доводи, че посоченото в отказа „дописване“ в описанието на недвижимите имоти в дружествения договор не отговаря на действителността, като Всички заявени като непарична вноска недвижими имоти се намират в райони с одобрена кадастрална карта. При това положение, съгл. чл.6, ал.З от Правилника за вписванията, тяхното описание се извършва съобразно данните по чл.60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Това значи, че необходимите и достатъчни индивидуализиращи данни са идентификаторът, видът на имота, адресът, границите на имот (идентификаторите на съседните поземлени имоти, съответно на самостоятелните обекти в сграда), площта и предназначението. При съпоставка е видно, че описанието на имотите по оценителното заключение и дружествения договор е идентично и няма никакво разминаване в индивидуализиращите-ги данни по чл.60, т.1 - 7 от ЗКИР. Счита, че мотивът, че са подавани две предходни заявления, по които са давани указания за отстраняване на нередовности, които не са отстранени е бланкетен, тъй като не се посочва кои указания по предходни заявления не са изпълнени от заявителя. Смята, че всяко заявление инициира отделно регистърно производство, по което длъжностното лице следва да извърши нова собствена проверка и евентуално да даде указания. Липсва възможност да се постанови незабавен отказ с мотив, че не са изпълнени указания по предходни заявления, по които производството е приключило. В случая обаче този аргумент е и фактически неверен, тъй като приема, че с настоящето заявление са изпълнени всички предходни указания.

Постъпил е отговор на частната жалба от страна на АВ. В него се излагат съображения за нейната неоснователност. Развити са подробно доводи, които преповтарят мотивите на самия отказ. Посочено е, че вписването не може да бъде извършено, тъй като не е посочено апортната вноска в кое дружество се прави, както и описанието на имотите не съответства в дружествения договор с това с даденото съгласие и заключението на вещите лица за нейната оценка, а законът изисква именно 2 пълно съответствие. Също счита, че нередовностите по предходните заявления не са отстранени с подаване на настоящето.

Съдът като прецени доводите, изложени в жалбата и писмените доказателства по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 119 т.5 от ТЗ вр. с чл.72 от ТЗ, видът и стойността на извършената непарична вноска в капитала на дружество с ограничена отговорност подлежи на вписване в търговския регистър.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър; дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ ; дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от ТЗ (при първоначално вписване или промяна фирмата); дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност , и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; дали е платена дължимата държавна такса.

Когато към заявлението не са приложени всички документи, които се 3 изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания, в съответствие с разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРЮЛНЦ.

Проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистрацията е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното обстоятелство е надлежно удостоверено според изискванията на Закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на оказване на административно съдействие.

Преценката за редовност от външна страна обуславя съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице по регистрацията следи служебно, на осн. чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ , с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, документи.

В случая длъжностното лице е изпълнило точно тези си задължения, като правилно е приело първо, че независимо от представеното по делото и изискуемо от закона – чл.73 ал.1 от ТЗ писмено съгласие от вносителя на апортната вноска, с нотариална заверка на подписите в същото не е отразено в капитала на кое дружество ще бъде извършена тази апортна вноска. Както е видно касае се за множество имоти, в района на различни служби по вписвания и формалния характер на това производство /основан само на документи/ изисква точно и ясно посочване на името на дружеството, в чийто капитал ще бъдат внесени тези недвижими имоти. Заявлението за вписване не може да преодолее този недостатък, тъй като то е само форма за сезиране на компетентния държавен орган по регистрация, но няма никаква доказателствена стойност по отношение даденото съгласие за непарична вноска от съдружник.

По същия начин стои и въпросът с точното описание на имотите, предмет на вноската. Действително в отказа длъжностното лице по регистрацията не е посочило конкретно за кои имоти е налице разминаване, но същите са съвсем ясно видими в описанията н дружествения договор и съгласието и заключението на вещите лица. Така например сграда с идентификатор *** е посочена като хотел със същия

4 идентификатор; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. е посочен като апартамент едно, представляващ СОС и със същия идентификатор и т.н.

Действително в описателната си част експертизата е описала имотите, но в заключението същите са посочени с различни имена. За да е налице пълна яснота за внасяната в капитала непарична вноска, според съда следва да се налице точно и ясно и напълно съвпадащо описание на имотите, които са нейн предмет във всички изискуеми от закона документи – дружествен договор, писмено съгласие с нотариално заверка на подписа и заключение на вещите лица по чл.72 ал.2 от ТЗ. Това описание следва да е изведено от съдържанието на акта за собственост и следва да бъде проверено от нотариуса, когато подписва съгласието, макар, че няма основание да удостовери извършването на правата на собственика по тази проверка, извън тези по чл.590 от ГПК.

Наличието на несъответствие дори и минимално е в разрез с механизма на доказване на спазена процедура и съответно основание за отказване на вписване.

По отношение на другите мотиви в отказа - че скиците на имоти не са доказателство за тяхната собственост и че са подавани две предходни заявления, по които са давани указания за отстраняване на нередовности, които не са отстранени, съдът счита за напълно неоснователни и неотносими към исканото вписване. Всяко заявление инициира самостоятелно охранително производство за вписване. Дали по предното са давани указания или дали същите са изпълнени или не е правно ирелевантно към редовността на последващо подаденото. Всяко следва да се преценява само за себе си и съответно да се издаде или да се откаже издаването на искания акт. Ако от своя страна новоподаденото страда от нередовности няма пречка да се дадат предписания за тяхното отстраняване, но не и да се позовава на предходни такива. По отношение на скиците следва да се посочи, че същите са относими в производството, доколкото са необходими за последващото вписване по чл.73 ал.5 от ТЗ в Служба по вписванията, но не и за регистърното такова.

Независимо дали в тях е отразен собственик или не, същите са годно доказателство, щом не са изтекли. Собствеността върху апортираните имоти се установява от титули за собственост, каквито са норатиални актове; договори за покупко-продажба; съдебни решения; извънсъдебни спогодби и 5 др. Скиците не служат за установяване на собствеността и нямат отношение към този въпрос.

Ето защо съдът счита, че само два от изложените мотиви в отказа следва да бъдат споделени, но като цяло крайният правен извод е правилен и следва да бъде потвърден, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на производството, не се следват поисканите от Агенция по вписванията, с отговора на жалбата, разноски. Разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ гласи, че в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Настоящето производство има характер на охранително такова, като Агенция по вписванията няма качеството на страна по смисъла на ГПК в това производство, а и по аргумент от разпоредбата на чл. 541 от ГПК разноските, направени от жалбоподателите във връзка с това производство, следва да останат за тяхна сметка.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от С. П. С., е ЕГН **********, в качеството на ЕТ ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление област Плевен, община Долна Митрополия, с. ***, ул. ***, чрез адвокат А. Г. от ПАК с адрес: гр. Плевен, ул. *** против Отказ на АВ - ТР № 20241102181357/05.11.2024г. по заявление вх.№ 20241102181357/02.11.2024 г. за вписване на първоначална регистрация на Фирма „Хелга 24“ ООД..

Решението да се съобщи на жалбопадателя и АВ.