Определение № 707 от 06.10.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 707 гр. Перник, 06.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500623 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 278 вр. с чл. 274, ал.1, т.2, вр. с чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК -Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 чрез адвокат Т. Т. от САК, срещу определение № 170/02.07.2025 г., постановено по гр. д. № 1366 / 2024 г. по описа на Районен съд – гр. Радомир, с което е оставена без уважение молба рег.№. 3449 от 09.06.2025г. от адв.Т. Т. от САК, адвокат-пълномощник на ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.София по реда на чл.248 от ГПК за изменение на Решение № 131 от 07.05.2025 г. по гр. д. № 1366 / 2024 г. по описа на Районен съд – гр. Радомир в частта за разноските, като неоснователна.

По съображения изложени в частната жалба се моли определението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и Решение № 131 от 07.05.2025 г. по гр. д. № 1366 / 2024 г. по описа на Районен съд – гр. Радомир, да бъде изменено в частта му за разноските, като ищецът бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение определено в размер на 3000 лв., или алтернативно в размер на 2000 лв., колкото съдът бил присъдил на насрещната страна по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, което впоследствие да бъде 1 редуцирано съобразно отхвърлената част на иска. Моли също така да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцовата страна по реда на чл. 38 ЗА, като в размера на същото да не бъде начислявано ДДС.Фактическата и правна сложност на делото била една и съща и за двете страни, което било предполагало да бъде определен еднакъв адвокатски хонорар на процесуалните представители на ищеца и на ответника. Неоправдано бил намален заплатения от ответното дружество адвокатски хонорар от 3000 лв. на 1000 лв., а на адвоката на ищеца било присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА, като същото не било намалено с оглед на отхвърлената част на предявения иск. Моли адвокатския му хонорар да бъде увеличен поне до присъдения на адвоката на ищеца размер от 2000 лв. или алтернативно неговия хонорар също бъде намален на 1000 лв. с ДДС при съобразяване на отхвърлената и уважената част на исковете. Моли съдът при определяне на общия размер на дължимите разноски от страна на ответника по чл. 78, ал. 3 ГПК да включи и сторените от него разноски в общ размер на 1000 лв. за изготвяне на съдебни експертизи. Позовава се на съдебна практика, съобразно, която не се дължи ДДС при присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Насрещната страна адвокат П. К., в качеството й на процесуален представител на ищцата М. –Б. И. Б., ЕГН: ********** действаща със съгласието на майка си и законен представител е депозирала писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Оспорва частната жалба и моли определението на съда да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Правилно били определени размерите на адвокатските възнаграждения на двете страни по делото съобразно отхвърлената и уважената част на иска и съобразно критериите за разумност и пропорционалност. Не били налице основания за увеличаване на размера на адвокатския хонорар на ищцовата страна с оглед на реално свършената работа от страна на процесуалния представител на същия.

Съдът не бил обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения предвидени в НМРАВ, които служили като ориентир. Излага съображения и се позовава на съдебна практика съгласно, която се дължи присъждане на ДДС при определяне на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба се явява редовна.

2

Същата е подадена в срок от активнолегитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт. Следователно същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното определение, което е постановено по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК - за изменение на Решение № 131 от 07.05.2025 г. по гр. д. № 1366 / 2024 г. по описа на Районен съд – гр.

Радомир в частта за разноските не е нищожно и не е недопустимо.

По доводите за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, Пернишкият окръжен съд намира следното :

Предмет на производството по гр. д. № 1366 / 2024 г. по описа на Районен съд – гр. Радомир е бил иск с правно основание чл. 432 КЗ и първоначална цена на иска от 14 400 лв., като впоследствие размера на предявения иск е бил увеличен на сумата 21 600 лв. по реда на чл. 214 ГПК.

С постановеното решение искът е частично уважен до размера на 14 071 лв. и е отхвърлен за разликата над сумата от 14 071 лв. до пълния предявен размер от 21 600 лв., като е определен адвокатски хонорар на процесуалния представител на ищцата в размер на 1666,39 лв. и в размер на 1999,66 лв. с включено ДДС. Не става ясно от мотивите на съда дали това адвокатско възнаграждение е определено с оглед изхода на спора и частичното уважаване на предявения иск. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК са били присъдени разноски в полза на ответната страна с оглед изхода на спора и частичното отхвърляне на предявения иск в размер на 680 лв., като е посочено, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника следва да бъде определено в общ размер на 1000 лв. Отново от мотивите на съда не става ясно, какво точно се включва в тази глобално определена сума от 680 лв., дали е единствено адвокатското възнаграждение след редукцията му с оглед на изхода на спора или са включени и сторените от ответното дружество разноски за експертизи в размер на 1000 лв.

Съдът счита, че предявената частна жалба е основателна по следните съображения.

Съгласно цитираното решение на СЕС по дело С-57/15 на СЕС съдът не е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения предвидени в НМРАВ, които служат като ориентир и следва да приложи критериите за разумност и пропорционалност като вземе предвид 3 фактическата и правна сложност на делото, вида на претенцията, материалния интерес, броя на страните, обема на доказателствения материал и броя на проведените съдебни заседания, както и конкретно извършената работа по делото от процесуалните представители на страните. В случая обаче фактическата и правна сложност на делото, вида на претенцията, материалния интерес, броя на страните, обема на доказателствения материал и броя на проведените съдебни заседания са еднакви критерии при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, както по отношение на процесуалния представител на ищеца, така и по отношение на процесуалния представител на ответника. Единствената разлика е положения труд от страна на двамата адвокати по делото, който по своето същество не се различава, тъй като и двамата са проявили нуждата процесуална активност, за да защитават интересите на своите клиенти, депозирали са писмени молби и становища, правили са доказателствени и процесуални искания, участвали са в разпита на свидетели и вещи лица, депозирали са писмени защита, като следва да се отбележи, че процесуалния представител на ответника е взел лично участие в провелите се по делото две съдебни заседания. Следователно с оглед принципа на равнопоставеност на страните в процеса, както и с оглед на справедливостта и пропорционалността следва да бъде определено едно и също адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата и на ответната страна.

Съдът счита, че съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида на претенцията- иск по чл. 432 КЗ, материалния интерес от 21 600 лв. след допуснатото изменение на размера на иска по чл. 214 ГПК, броя на страните, обема на доказателствения материал и броя на проведените съдебни заседания, както и положените процесуални усилия от страна на двамата процесуални представители на ищцовата и на ответната страна следва да бъде определен съобразно минималния размер предвиден в чл. 7, ал.2, т. 3 от НМРАВ, тъй като в случая този минимален размер е надежден ориентир за справедливото заплащане на адвокатския труд по делото и се равнява на сумата от 2812,80 лв. с ДДС. Съдът счита, че при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА се дължи начисляване на ДДС по следните съображения:

Оплакванията в частната въззивна жалба се свеждат до това дали е при 4 определяне на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде начислен ДДС и подлежи ли същия на присъждане. Съгласно §2 а от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В нормата на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата са уредени случаите 2 когато адвоката оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, а именно на лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг юрист. Според ал. 2 на чл.38 от Закона за адвокатурата в случаите по ал.

1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. На основание чл. 2, т.1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. В чл. 8 от ЗДДС е дефинирано, че услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Предоставената адвокатска услуга не е безвъзмездна услуга, а има стойност, която съдът определя в размерите на наредбата коментирана по - горе, ако са се сбъднали условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. В случая са се сбъднали условията, при които на адвокатът се дължи възнаграждение и то ще е платимо от осъдената за разноски насрещна страна. Следователно и предвид обстоятелството, че предоставилия правна помощ адвокат на ищцата е регистриран по ДДС, върху определеното възнаграждение следва да се начисли ДДС и същото да се присъдите с него.

След като се определи този размер на дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалните представители на двете страни следва да се изчисли дължимия размер на сторените разноски съобразно уважената и отхвърлената част на иска. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на процесуалния 5 представител на ищцата адв. П. К. се дължат разноски в размер на 1832,35 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА /2812,80*14071/21600/ изчислено съобразно уважената част на иска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат разноски на ответника съобразно отхвърлената част на иска в общ размер на 1329 лв.

/2812,80+1000*7529/21600/, включващ адвокатско възнаграждение с ДДС и разноски за експертизи.

Следователно частната жалба се явява основателна.

Обжалваното определение следва да бъде отменено, като бъде уважена молбата на ищеца и бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, като на процесуалния представител на ищцата адв. П. К. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1832,35 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.