Определение № 109 от 05.02.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 109 гр. Варна, 05.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. М. като разгледа докладваното от Мария Кр. М. Въззивно частно гражданско дело № 20243000500042 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано е по подадени частни жалби от адв.К. Р./процесуален представител на В. А. М., и адв.Н. И./процесуален представил на М. С. М./, против определение №260253/20.11.2023г., постановено по гр.д.№2175/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които са оставени без уважение молби за изменение на определение №260129/11.08.2023г., постановено по гр.д.№2175/18г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, включени в частна жалба вх.

№264490/04.09.2023г. от адв.К. Р., чрез присъждане на възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ, и частна жалба вх.

№264588/11.09.2023г. от адв.Н. И., чрез присъждане на възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ, на осн. чл.248 от ГПК.В жалбите и уточняващите молби към втората жалба от 15.12.2023г. и 10.01.2024г. се твърди, че определението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което подадените молби с пр.осн. чл.248 от ГПК в частите им, касаещи присъждане на адв.възнаграждения при условията на чл.38 от ЗА, бъдат уважени.

В депозираните отговори по жалбите в срока по чл.276, ал.1 от ГПК Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния си представител гл.инспектор А.И., поддържа становище за тяхната неоснователност и моли определението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваната му част.

1

Производството по гр.д.№2175/18г. по описа на ВОС е образувано по предявени от КОНПИ против В. А. М. и М. С. М. искове с правно основание чл.153 от ЗОНПИ, вр. §5, ал.2 от ПЗР на ЗОНПИ за отнемане от всеки от ответниците в полза на държавата на посоченото в исковата молба незаконно придобито имущество - парични суми, представляващи пазарни стойности на отчуждени недвижими имоти и внесени по банкови сметки парични средства, общо на стойност 548 446, 08лв.Конкретно от В.М. се претендира отнемане на сума в общ размер 277 674, 08лв., а от М.М. сума в общ размер 270 772лв.Ответниците са депозирали отговор в срока по чл.131 от ГПК на 26.11.2018г. чрез процесуалния си представител адв.К.Р. с представени към отговора пълномощни от 25.10.2018г., с които същите са я упълномощили да ги представлява в производството.Към отговора не са представени договори за правна защита и съдействие.В отговора е посочено, че се претендират разноски, чийто размер ще бъде уточнен в последното съдебно заседание.На 11.01.2019г. е представено пълномощно от 25.10.2018г., с което М.М. е упълномощила и адв.Н.И. да я представлява в производството до приключването му пред всички инстанции, към което също не е представен договор за правна защита и съдействие.

С определение №482/11.02.2019г. ВОС е прекратил производството по делото като недопустимо.До постановяването му не е навеждано от ответниците твърдение за осъществявана безплатна правна помощ и правено искане за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

С молба от 19.02.2019г. адв.К.Р. и адв.Н.И. са поискали, поради финансовата невъзможност на доверителите им, с които са постигнали съгласие да окажат безплатно адвокатска помощ и съдействие при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, да им бъдат платени възнаграждения при условията на чл.38 от ЗА.Към молбата не са представени договори за правна защита и съдействие.Произнасянето по молбата е отложено до влизане в сила на прекратителното определение.

С определение №148/06.03.2019г., постановено по в.ч.гр.д.№107/19г. по описа на ВАпС, определение №482/11.02.2019г. по гр.д.№2175/18г. по описа на ВОС е потвърдено.По подадената от КОНПИ частна жалба против цитираното определение на ВОС, инициирала производството пред ВАпС, В.

М. и М. М. са депозирали чрез процесуалния си представител адв.К.Р. в срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор с вх.№6177/26.02.2019г., в който са поддържали становище за нейната неоснователност.Молили са атакуваното определение да бъде потвърдено, както и на процесуалния представител да бъде присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.Представен е списък по чл.80 от ГПК.

В мотивната част на определение №148/06.03.2019г. ВАпС е приел, че 2 независимо от отправената в отговора претенция от въззиваемите за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА такова възнаграждение не следва да бъде присъждано поради липса на ангажирани в производството доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие между въззиваемите и процесуалния им представител с уредено възнаграждение по този ред.

С молба от 15.03.2019г., депозирана по в.ч.гр.д.№107/19г. по описа на ВАпС, адв.К.Р. и адв.Н.И. са поискали същото да бъде изменено в частта за разноските, като се присъди на процесуалните представители възнаграждение на осн. чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.Към молбата се представени в оригинал договори за правна защита и съдействие №4/2019г. и №15/2019г., сключени първият между В.М., М.М. и адв.К.Р. и вторият между М.М. и адв.Н.И., в които е посочено, че за защита по гр.д.№2175/18г. по описа на ВОС е договорено възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.Предвид непредставяне до момента на приключване на производството пред ВАпС на доказателства/не единствено договор, а и други доказателства за наличието на горепосочените съвпадащи волеизявления/ за уговорено между М.и и процесуалните им представители осъществяване на безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, съответно възнаграждение, което да се претендира по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, молбата за изменение на определението му в частта за разноските е оставена без уважение с определение №217/04.04.2019г., постановено по в.ч.гр.д.№107/19г. по описа на ВАпС.

По жалбата на КОНПИ против определение №148/06.03.2019г., постановено по в.ч.гр.д.№107/19г. по описа на ВАпС, е образувано ч.гр.д.

№2199/19г. по описа на ВКС, IV гр.о., с определение №224/26.06.2020г., по което определение №148/06.03.2019г. по описа на ВАпС и определение №482/11.02.2019г. по описа на ВОС са отменени и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.По частната касационна жалба ответниците са депозирали отговор вх.№1790/25.03.2019г., чрез адв.К.Р., по който е претендирано присъждане на възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА.

По жалба на адв.К.Р. и адв.Н.И. против определение №217/04.04.2019г., постановено по в.ч.гр.д.№107/19г. по описа на ВАпС, е образувано в.ч.гр.д.

№2200/19г. по описа на ВКС, IV гр.о., производството по което е прекратено с определение №225/26.06.2020г., поради липса на предмет, като е прието, че по претенциите за разноски ще се произнесе съдът при решаване на спора по същество.

С определение №260354/11.08.2020г. ВОС е спрял производството по делото до приключване на производство по преюдициално запитване.По 3 подадена от КОНПИ частна жалба против цитираното определение е образувано в.ч.гр.д.№361/20г. по описа на ВАпС, по което с определение №503/05.10.2020г., влязло в сила след изтичане срока за обжалване, частната жалба е оставена без разглеждане.По частната жалба е бил депозиран отговор от В.М. и М.М., двамата чрез адв.К.Р., в който се е поддържало становище за основателност на жалбата и не са се претендирали разноски.

Поради извършен от ищеца отказ от исковете с молба вх.

№263598/23.06.2023г./в съответствие с постановеното от него решение №504/21.06.2023г./, с определение №260129/11.08.2023г., постановено по гр.д.№2175/18г. на ВОС, производството по делото е прекратено.

След депозиране на горецитираната молба от 23.06.2023г. и преди постановяване на прекратителното определение, с молба вх.

№263610/26.06.2023г., уточнена с молба вх.№263748/05.07.2023г. адв.Н.И. процесуален представител на ответницата М.М. е представил списък по чл.80 от ГПК на претендираните разноски и копие от горецитирания договор за правна защита и съдействие №15/2019г., сключен с М.М., както и договор за правна защита и съдействие №20/2023г., сключен с ответниците, по който е договорно безплатно оказване на адвокатска помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за защита по гр.д.№2175/18г. по описа на ВОС, в.ч.гр.д.

№361/20г. по описа на ВАпС, ч.гр.д.№2200/19г. по описа на ВКС, и ч.гр.д.

№528/22г. по описа на ПРС/по което чрез съдебна поръчка е изслушана СТЕ/ както и пълномощно, в което са изброени горепосочените дела.Според представения списък се претендира възнаграждение по основното дело 12 530лв., по в.ч.гр.д.№107/19г. по описа на ВАпС - 6 265лв., по в.ч.гр.д.

№361/20г. по описа на ВАпС - 12 530лв., по ч.гр.д.№2200/19г. по описа на ВКС - 6 265лв., по ч.гр.д.№528/22г. по описа на ПРС - не е посочена сума, и също по основното дело още сумата от 14 120лв. предвид изменението на Наредба №1/04г. на ВАдвС.Претендира се и сумата от 500лв., заплатено от страната възнаграждение за вещо лице.

С молба вх.№263761/06.07.2023г. адв.К.Р. е представила списък на разноските, според който претендира възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 37 800лв., включващ такова по основното дело, по в.ч.гр.д.№107/19г. по описа на ВАпС, по в.ч.гр.д.№361/20г. по описа на ВАпС, по ч.гр.д.№2200/19г. по описа на ВКС, по ч.гр.д.№2199/19г. по описа на ВКС и по ч.гр.д.№528/22г. по описа на ПРС, както и депозит за в.л. 500лв.Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 2022г., сключен между адв.К.Р., В.М. и М.М., с договорено заплащане на възнаграждение по реда чл.38 от ЗА, както и пълномощно, в което са изброени горепосочените дела.С молба от 17.07.2023г. адв.К.Р. е уточнила, че претендираната от нея сума е за защита и процесуално представителство на В.М..

4

Преписи от молбите са връчени на ищеца, който е депозирал становище за тяхната неоснователност.

С определение №260129/11.08.2023г., постановено по гр.д.№2175/18г. съдът, след като е прекратил производството по делото, и е оставил без уважение исканията за присъждане на разноски, приемайки, че ответниците нямат право на такива, защото към момента на предявяване на исковете съдебната практика трайно е допускала искания за отнемане на имущество, което не е налично, тълкуване в обратния смисъл е дадено едва с решение на ВКС от 18.12.2020г. по гр.д.№1293/20г., а ТР №4/2021 от 18.05.2023г. има действие занапред.

Против определение №260129/11.08.2023г. в частта му, с която е отказано присъждане на разноски, адв.К.Р., като процесуален представител на ответника, е подала частна жалба вх.№264490/04.09.2023г., а адв.Н.И., като процесуален представител на ответницата, е подал частна жалба вх.

№264588/11.09.2023г.В жалбата от адв.К.Р. се твърди, че се обжалва посоченото определение, а се претендира същото да бъде изменено в частта за разноските, като се постанови ищецът да заплати сторените от ответника разноски и да й се присъди адв.възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото.В жалбата от адв.Н.И. се твърди, че се обжалва посоченото определение и се претендира да се отмени и да му се присъди адв.възнаграждение в минимален размер за всички водени между страните производства.

По образуваното по тези частни жалби в.ч.гр.д.№413/23г. по описа на ВАпС, съдът с определение №593/08.11.2023г. е прекратил същото и изпратил частните жалби/по съществото си представляващи молби за изменение на съдебен акт в частта за разноските/, подадени от процесуалните представители на ответниците по гр.д.№2175/18г. на ВОС/адв.К.Р., процесуален представител на В.М. и адв.Н.И., процесуален представител на М.М./ против определение №260129/11.08.2023г., в частта му, с която са били оставени без уважение исканията на ответниците за присъждане на разноски, на първоинстанционния съд, който е компетентен да се произнесе по молбите по реда на чл.248 от ГПК.След изпращането им на ВОС е дадена възможност за становище на насрещната страна в срока по чл.248, ал.2 от ГПК и след депозирането на такова от КОНПИ/в което се поддържа, че отказът от исковете е породен от факти, настъпили след предявяване на исковете, поради което отговорността за разноските следва да бъде понесена от ответниците, съответно, че постановеното ТР №4/2021 от 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС, съставлява ново обстоятелство, възникнало в хода на производството по независещи от ищеца причини и в условия на евентуалност се твърди прекомерност на претендираните възнаграждения/ е 5 постановено определение №260253/20.11.2023г., с което искането за изменение на определение №260129/11.08.2023г. в частта му относно разноските е оставено без уважение.