Решение № 4768 от 27.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4768 гр. Пловдив, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330102727 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Искова молба на Ц. Д. М., с ЕГН **********, с адрес; *********, срещу „Стик Кредит " АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул. „Васил Левски" №16, и искове с правно основание в чл. 19 ал. 5 от ЗПК , чл. 21 от същия закон, чл.

146 от Закона за защита на потребителите и чл. 26 ал. 1 предл. второ от ЗЗД , както и насрещен иск на СТИК - КРЕДИТ" АД срещу М., с ЕГН **********, с правно основание в чл. 79 и 86 от ЗЗД вр. чл. 240 от същия закон и чл. 9 и сл. от Закона за защита на потребителите.

Твърди се от ищеца , че на 11.06.2022 г. между страните бил сключен договор за кредит № ******, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 950 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 36 %, годишен процент на разходите – 42.58%.

Договорена била и неустойка във фиксиран размер от 566.41 лева , дължима в случай , че кредитополучателя не представи в срок от три дни от датата на сключването на договора обезпечение на вземанията на кредитора си. Такова не било представено. Изложени са обаче доводи , че неустоечната клауза е недействителна и се моли тя да бъде прогласена за такава по реда на чл. 19 ал. 5 от ЗПК , чл. 21 от същия закон, чл. 146 от Закона за защита на потребителите или чл. 26 ал. 1 предл. второ от ЗЗД. Иска се и присъждане на разноските по спора.

Ответното дружество оспорва иска като неоснователен , отрича пороци на договора или неустоечната клауза. Предявило е и насрещен иск да бъде осъдена М. да заплати на „СТИК 1 КРЕДИТ" АД, ЕИК 202557159 неплатените остатъци от главницата и кредиторовото възнаграждение по договора , съответно 849.39 лева и 84.79 лева , ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 28.04.2023г. до окончателното изплащане, и 42.90 лева обезщетение за забава в плащането на главниците от датата на последната вноска по кредита ( 11.12.2022г. ) до датата на постъпването на насрещната искова молба в съда, 28.04.2023г ; моли за присъждане на разноските.

М. е оспорил този иск; отрича да е сключвала договора (??!) , алтернативно , възразява целия договор да е нищожен на основанието по чл. 22 от ЗПК ; прави възражение за прихващане с недължимо платената сума за неустойка. Моли за отхвърляне на насрещния иск и присъждане на разноски.

Исковете са допустими, при наличие на интерес от исканото установяване.

Съдът съобрази следното:

По фактите :

Сключването на договора не е спорно, представено е по делото и копие.

От платежното нареждане на л. 61 от делото личи , че М. е получил заемната сума.

От заключението на вещото лице – което съдът кредитира - личи, че от вземанията на кредитодателя остават за плащане 849.36 лева от главницата, 84.79 лева от договорната лихва , а до датата на подаването на насрещната искова молба са начислени в тежест на кредитополучателя съгласно договора и лихви за забава в размер от 53.62 лева. При включване на неустойките в годишния процент на разходите, същият ще стане 270.49 процента.

По правото:

І. Тъй като договорът за кредит попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. С оглед датата на сключването му, приложима е актуалната и към момента на устните състезания по делото редакция на ЗПК , обн. ДВ, изм., бр. изм. и доп., бр. 104 от 8.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г.( договора е сключен на дата 11.06.2022г.)

Договорът е писмен, страните са снабдени с екземпляри от него, общия размер на кредита и условията за усвояването му. Има посочване на лихвения процент по кредита, който е фиксиран; затова не е приложимо между страните изискването на за посочване на условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, нито методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Вярно е, че не са посочени в договора допусканията, при които годишния процент на разходите е изчислен, но това обстоятелство не води само по себе си до недействителност на договора, доколкото при липсата на нарочно посочване, важат допусканията на т. 3 от 2

Приложение № 1 към ЗПК.

Има информация условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Има ( чл. 20 ) информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Има и информация за дължимия лихвения процент на ден в случай отказ от договора съгласно чл. 29 ЗПК.

Посочена е общата дължима от потребителя сума за връщане при точно изпълнение :

1063.28 лева.

С тези посочвания формално са изпълнени изискванията на чл. 11 от ЗПК и нищожност на договора за кредит в цялост, на основанието по чл. 22 от ЗПК , не може да бъде установена.

Няма законова забрана да се договаря между кредитор и длъжник задължение на последния да представи обезпечение на вземанията на кредитора си. Недействителна е обаче - нищожна – всяка клауза от договор, която предвижда неустойка при непредставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора, тъй като противоречи на добрите нрави; липсата на представени обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти един процент на ден. Изводът на съда е, че плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.

Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора.

Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори, следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП На следващо място, договорено е в чл. 27 от договора задължение на кредитополучателя да заплаща 0.9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, в който обезпечение на кредитора не бъде предоставено. Липсата на обезпечение обаче не води сама по себе си до настъпването на вреди за кредитора. Поставените към обезпечението изисквания са изключително трудни за изпълнение от длъжника, а същевременно сумата на неустойката е предвидена за плащане като компонент на погасителения план, преди да изтече срока за представянето му. Очевидно е било очакването на страните, че обезпечение няма да бъде представено, при което неустойката всъщност прикрива възнаградителна лихва по договора 3

– тя се дължи и при точното изпълнение на съществените му елементи. След като е кредиторово възнаграждение, няма основание тя да бъде изключена като компонент на годишния процент на разходите, който обаче при включването й ще надвиши законоустановената горна граница по договора.

Възражението за прихващане съдът намира за основателно с оглед изначалната липса на основание за плащането на вече платената неустойка от 142.50 лева, до този размер, с насрещното вземане на кредитора по договора за главница, съобразно искането в отговора на исковата молба.

Или, съдът следва да прогласи за нищожна клаузата на чл. 27 от договора на специалното спрямо чл. 26 от ЗЗД основание по чл. 146 от ЗЗП и да осъди М. да плати останалите неплатени суми по него ,като се отчита уваженото възражение за прихващане.

Разноските по исковете се присъждат в тежест на страните с оглед изхода на спора по конкретния иск, в минимален размер съобразно цената на иска. Тъй като поставените към експертизата задачи подкрепят тезите на всяка от поискалите ги страни и депозита е равен по размер, то разноските за експертиза остават така , както са направени. На кредитора „Стик Кредит“ АД се определя възнаграждение за представителство от юрисконсулт по насрещния иск в размер на 150 лева, като по този начин , направените по насрещния иск разноски са общо 250 лева; дължат се пропорционално уважената част от насрещния иск разноски в размер от 213.54 лева.

Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е минималния такъв, изчислен по реда на чл. 7 от Тарифата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, съобразно цената на първоначалния и насрещния искове.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено , по иска на Ц. Д. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. П.*****, *********, че в отношенията й с ответника „Стик Кредит “ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление в Шумен, пл. „Оборище“ 13Б, е нищожна клаузата на чл.

27 от договор за потребителски кредит от разстояние № ******/11.06.2022 г., на основанието по чл. 146 от ЗЗП.

Осъжда „Стик Кредит “ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление в Шумен, пл. „Оборище“ 13Б, да заплати на Ц. Д. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., *********, сумата от 50 лева разноски по делото.

Признава за основателно възражението на Ц. Д. М., с ЕГН **********, *********, за прихващане на вземането на „Стик Кредит “ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление в Шумен, пл. „Оборище“ 13Б за главница по кредит от разстояние № 4

******/11.06.2022 г., с насрещното вземане на М. за връщане на недължимо платена неустойка по същия договор, до размер от 142.50 лева.

Осъжда Ц. Д. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., *********, да заплати на „Стик Кредит “ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление в Шумен, пл.

„Оборище“ 13Б, следните суми по договор за потребителски кредит от разстояние № ******/11.06.2022 г.,.: 706.86 лева главница, ведно със законната лихва от дата 28.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 84.79 лева договорна лихва за периода на договора, и лихва за забава в размер от 42.90 лева за периода от 11.12.2022г. до 28.04.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата над този размер до пълния предявен размер от 849.36 лева като неоснователен поради уваженото възражение за прихващане.

Осъжда Ц. Д. М., с ЕГН **********, с адрес; *********, ул. *********, да заплати на „Стик Кредит “ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление в Шумен, пл.

„Оборище“ 13Б, сумата от 213.54 лева разноски по насрещния иск.

Осъжда „Стик Кредит “ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление в Шумен, пл. „Оборище“ 13Б, да заплати на ЕАД „Е. И.“, БУЛСТАТ ***********, адрес на дейност *****************, сума от 960 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.