Решение № 9414 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9414 гр. ******, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110144933 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от *********, ЕИК ********, против ************, ЕИК **********, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 2227,59 лв., представляваща застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, изплатено от ищеца по силата на договор за имуществено застраховане във връзка с настъпило на 25.07.2023 г. застрахователно събитие, причинено от лице, чиято ********** е застрахована от ответника, както и 508,69 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 21.12.2023 г. – 29.08.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /29.08.2025 г./ до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 25.07.2023 г. в гр. ******, по ******, настъпило ПТП с участие на застрахован при него по имуществена застраховка „******“ лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4“, с рег. № ******* и моторно превозно средство марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ******. Поддържа, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на моторно превозно марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ****** П. Б., чиято ********** била застрахована по силата на договор, сключен с ответното дружество. Сочи, че за настъпилото застрахователно събитие на 25.07.2023 г. бил съставен двустранен констативен протокол между водачите П. Б. и В. Б.. Сочи, че към датата на застрахователното събитие МПС марка „Ауди”, модел „А4“, с рег. № ******* имало валидна застраховка „**********“ при ищцовото дружество. Навежда твърдения, че образувал при себе си ликвидационна преписка по щета № 10323030101100. Застрахованият автомобил бил огледан от експерти на застрахователното дружество, за което бил съставен опис на щетите по претенция № 10323030101100. След разглобяване на автомобила в сервизни условия били извършени няколко допълнителни огледа с цел детайлно описание на увредените елементи. Поддържа, че след изрично посочване от застрахования водач В. Б., 1 обезщетението било изплатено по нейна банкова сметка по представените от същата фактури за ремонт на МПС и авточасти. Заявява, че стойността на разходите за ремонт на превозното средство, възлизали на сумата от общо 4 470,18 лв. Навежда твърдения, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие по клауза „Пълно ******“ от Общите условия по сключения договор за имуществено застраховане ищецът, изплатил одобреното по щетата застрахователно обезщетение в горепосочения размер.

Сочи, че с плащането на дължимото обезщетение на собственика на увреденото МПС изпълнил задължението си в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „******“ на МПС да покрие за своя сметка щетите, причинени на застрахования автомобил. Счита, че с плащането възникнало регресно право срещу застрахователя по задължителна застраховка „**********“ на виновния водач. Твърди още, че изпратил уведомление до ответното дружество относно наличието на регресното вземане, в което било инкорпорирана и покана за плащане. Уведомлението било изпратено с писмо, в което били включени и други ликвидационни преписки по регресни щети. Сочи, че придружителното писмо било връчено на ответното дружество на 21.11.2023 г. Към уведомлението била приложена и преписка по щета № 10323030101100, съдържаща всички необходими документи и доказателства за удостоверяване на пътнотранспортното произшествие. В предоставения с уведомлението нормативно – определен срок претенцията на ищеца била частично удовлетворена. Ето защо искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2227,59 лв., представляваща неплатена част от застрахователно обезщетение по регресна претенция, както и да заплати сумата от 508,69 лв. – лихва за забава за периода от 21.12.2023 г. - 25.08.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /25.08.2025 г./ до окончателното изплащане на сумата и направените в производството разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба. Със същия счита ищцовите претенции за неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер.

Оспорва механизма на ПТП. Твърди още, че действителният механизъм не кореспондира с описания в исковата молба. Оспорва съставения двустранен протокол за ПТП от 25.07.2023 г. с твърденията, че същият попада в групата на свидетелстващите частни документи, съдържащи изявление за знание и факти.

Алтернативно, ако съдът намери иска за основателен моли, да бъде намален размера на търсената с исковата молба сума, тъй като бил прекомерно завишен. Твърди още, че било налице значително „съпричиняване“ по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД за настъпването на вредоносния резултат и възникналите в резултат на него вреди от В.

И. Б. с твърдението, че същата била намалила скоростта си на движение внезапно без да е била налице видима причина. Оспорва и акцесония иск за лихва, поради неоснователност на главния иск. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искови претенции като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер. При условията на евентуалност моли съда да намали размера на търсената с исковата молба сума доколкото е прекомерно и необосновано завишена. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „**********” до размера на 2 платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "**********", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "**********" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "**********". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "**********" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 153 ГПК, предмет на доказване са спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. В настоящия случай страните не спорят, като с доклада по делото и в съдебно заседание на 11.03.2026 г., по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно, че: гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована по задължителната застраховка „ГО” при ответното дружество към датата на ПТП /25.07.2023г./; Че увреденото МПС е било застраховано по застраховка „******“ при ищцовото дружество; Че ищцовото дружество е извършило превод в общ размер на 4 485, 18 лв., а ответното сумата в размер на 2 242, 59 лв.

Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест по реда на чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по делото е да проведе пълно доказване на следните предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято ********** е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди; по иска за лихви за забава – че ответникът е изпаднал в забава за плащане на исковата сума от 21.12.2023 г., както и размера на този иск.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка “**********” на причинителя на вредата при иск с правно основание чл. 411 КЗ следва да е свързана с установяване на следните кумулативно дадени предпоставки: 1.

Валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружество ищец; 2. Заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец; 3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “**********” към датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите.

От събраните по делото доказателства се установява, че при ищеца е сключен застрахователен договор за застраховка „******“ на МПС, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0757866, валиден към момента на настъпване на процесното ПТП - 25.07.2023 г., по силата, на който застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие относно лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 4“, с рег. № ******* и водач В. И. Б..

3

От представения и приет по делото двустранен протокол за ПТП се установява, че на 25.07.2023 г. на ******, в гр. ****** е настъпило ПТП между застрахованото при ищеца МПС марка „Ауди“, модел „А 4“, с рег. № *******, управлявано от В. И. Б. и МПС „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ****** с водач П. Б., по отношение на което има сключена застраховка „**********“ при ответника.

Установява се, че на 26.07.2023 г. от страна застрахования при ищцовото дружество В. И. Б. е заявена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение по имуществена застраховка „******“ за увреденото МПС, за която е образувана ликвидационна преписка (щета) № 10323030101100.

От представеното възлагателно писмо до автосервиз ********** се установява, че ищецът е възложил възстановяването на щетите, причинени на МПС с рег. № ********, марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № *******, по щета 13022030102434 от 02.06.2022 г., на доверения сервиз, като лимита на отговорността по щетата е 6 876,77 лева. В графа забележки е отбелязано, че „клиентът е уведомен, че в срок до 30 дни е необходимо да се свърже със сервиза и да уточни датата на започване на ремонта“.

Представено е извлечение от банкова сметка за извършен превод с платежно нареждане PL35192691 от 31.10.2023 г. за сумата в размер на 4470,18 лева към В. И. Б..

С покана за доброволно изпълнение на регресни претенции с изх. № Л7957/20.11.2023 г., получена от ответното дружество на 21.11.2023 г., ищецът поканил ответника да възстанови сумата в размер на 4 470,18 лв., представляваща изчисленото обезщетение за възстановяване вредите на автомобила от настъпилото ПТП в размер на 4470,18 лева, на основание валидно сключен договор за застраховка „******“ и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева.

По делото е назначена съдебно - автотехническа експертиза, приета от съда и неоспорена от страните. В заключението на вещото лице се установява, че причинените щети по лек автомобил „Ауди А4“ с ДК № *******, от техническа гледна точка, настъпили вследствие на реализираното на 25.07.2023 г. ПТП.

От заключението на САТЕ се установява също, че общата стойност на причинените при ПТП вреди по лек автомобил марка „ Ауди А4“, с рег. № ******* за възстановяване, определена по средни пазарни цени, към датата на събитието възлиза на 5 819, 54 лв. Вещото лице установява, че при ликвидация на щетата застрахователят е използвал метода за ликвидация по риск „******“- експертна оценка на стойност 4 278, 18 лв., а сервиза извършил възстановяването е вложил части втора употреба.