Решение № 99 от 27.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20251001000855 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивната жалба на СД „Ю.В.С-Р-С. сие“, ЕИК 113034669, чрез представителя по пълномощие адв. С.

Д. срещу решение № 10/20.06.2025г. по т.д.№ 32/24 по описа на ОС - Перник, с което е осъден на основание чл. 97, ал. 2 ТЗ СД „Ю.В.С.-Р-С. СИЕ“, ЕИК:

113034669, да заплати на М. В. Р., действаща чрез законния си представител Й. В. Г., сумата от 290 062,24 лв., стойността на дела на наследодателя й В. С.

Р. от дружественото имущество на СД „Ю.В.С.- Р-С. СИЕ“, ЕИК: 113034669, като последица от прекратяване на членството му в дружеството на 04.10.2020 г. над присъдената с Решение № 8 от 14.03.2023г., постановено по т. д. № 56/2021г. по описа на Окръжен съд – Перник сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2024г. до окончателното й плащане. Осъден на основание чл. 97, ал. 2 ТЗ СД „Ю.В.С.-Р-С. СИЕ“, ЕИК: 113034669да заплати на М. В. Р., действаща чрез законния си представител Й. В. Г., сумата 30 115,41 лв., представляваща следващата й се част от годишната печалба на СД „Ю.В.С.-Р-С. СИЕ“, ЕИК:

113034669, за времето до прекратяването на членството на наследодателя й В.

1

С. Р. в дружеството /04.10.2020 г./ над присъдената с Решение № 8 от 14.03.2023г., постановено по т. д. № 56/2021г. по описа на Окръжен съд – Перник сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2024 г. до окончателното й плащане и са присъдени разноски.

Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че решението е необосновано и в противоречие със събраните доказателства. По предявения иск за заплащане стойността на дела на починалия съдружник, който следва да се изплати на наследника, намира, че погрешно е определен неговия размер. Смята, че подхода на съда е неправилен и не е подкрепен от законовата уредба, касаеща събирателните дружества.

Счита, че тъй като в процесния случай не се прекратява самото дружество, а само участието на починалия съдружник в него, не следва да се изчислява ликвидационен дял. Счита, че дори при откриването на процеса по ликвидация, за да се стигне до получаването на ликвидационен дял, следва на първо място да бъдат удовлетворени вземанията на всички кредитори т.е. този дял не се изчислява като се вземе чистата стойност на активите на дружеството, а само тази надхвърляща задълженията. Счита, че в тази връзка следва да бъдат съобразени личните вноски на съдружника Р. Р., както и задълженията на дружеството, които са в размер на 116 192,87лв. Твърди, че наследяването на дела, включва както приемането на активите, така и на пасивите на праводателя. Счита, че поставянето на размера на стойността на дела в зависимост от пазарната стойност на активите на дружеството е крайно неточен метод, което дава предимство на едни права пред други. По тези съображения намира, че делът на починалия съдружник следва да се определи по балансова стойност на имуществото на дружеството към края на месеца в който е прекратено членственото правоотношение, а не по пазарни цени.

По отношение на уважения иск за заплащане на част от печалбата на дружеството, намира че същият неправилно е бил уважен. На първо място излага, че решение за разпределяне на печалба би могло да се вземе само от съдружниците, което в случая не е направено и е обективно невъзможно.

Счита, че самият починал съдружник в предходните на смъртта му години е имал воля дружеството да не разпределя печалба. Счита, че уважаването на този иск води до неоснователно обогатяване на ищцата, тъй като печалбата 2 веднъж вече е включена като актив и изчислена при определянето на ликвидационен дял и втори път се присъжда, като неразпределена печалба.

Моли да бъде отменено решението и да бъде постановено ново, с което бъдат отхвърлени исковете или в условията на евентуалност да бъдат уважени исковете до размера на балансовата стойност на имуществото на дружеството към края на месеца, в който е починал наследодателя В. С. Р.. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор от ответника, в който се твърди, че жалбата е неоснователна. Излагат се съображения по оплакванията. Претендира разноски.

Постъпила е и частна жалба от СД „Ю.В.С-Р-С. сие“, ЕИК 113034669, чрез представителя по пълномощие адв. С. Д. срещу определение № 179/10.09.2025г., с което на основание чл. 248 от ГПК е осъден да заплати на основание чл. 38 от ЗА на ищцата възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ в размер на 15 000 лв., като е намелено присъденото с решението първоначално възнаграждение в размер на 17 457 лв. Счита, че определеното с обжалваното определение възнаграждение също се явява прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото. Счита, че ПОС неправилно е приел, че е налице преклузия по отношение на изследването на въпроса за наличието на предпоставките за прилагане на нормата на чл. 38 от ЗА. Счита, че съдът правилно е приел, че настоящото производство е продължение на производството по т.д. № 56/21 по описа на ПОС, поради което и в него подлежи на установяване само размера на остатъка от претенцията, което го прави с ниска правна и фактическа сложност, тъй като не подлежат на доказване правопораждащите факти. Моли да бъде намалено присъденото възнаграждение пред първата инстанция, като прекомерно.

В срок е постъпил отговор на частната жалба, в който се оспорва същата.

Твърди, че до приключването на съдебното дирене пред първата инстанция, пълномощникът на ответната страна не е релевирал възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ. Счита, че извод за липсата на прекомерност на адвокатското възнаграждение може да се направи от сравнението му с това, получено от пълномощника на ответника. Счита, че липсват основания за ревизиране на обжалваното определение и моли то да бъде потвърдено.

3

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо.

По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата неправилност намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

С Решение № 8 от 14.03.2023г., постановено по т. д. № 56/2021г. по описа на Окръжен съд – Перник, ответникът СД „Ю.В.С.-Р-С. СИЕ“, ЕИК:

113034669, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ***, представлявано от управителя Р. С. Р. е осъден да заплати на М. В. Р., действаща чрез законния си представител Й. В. Г., сумата от 30 000 лв. , представляваща част от стойността на дела на наследодателя й В. С. Р. от дружественото имущество на СД „Ю.В.С.- Р-С. СИЕ“, ЕИК: 113034669, като последица от прекратяване на членството му в дружеството на 04.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2021 г. до окончателното й плащане , на основание чл.

97, ал. 2 ТЗ, както и сумата от сумата 500 лв., представляваща част от годишната печалба на СД „Ю.В.С.-Р-С. СИЕ“, ЕИК: 113034669, за времето до прекратяването на членството на наследодателя й В. С. Р. в дружеството 04.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2021 г. до окончателното й плащане , на основание чл.

97, ал. 2 ТЗ.

По делото, пред първата инстанция са допуснати, назначени и изслушани съдебно-оценителна експертиза, от заключенията на която се установява, че в имуществото на ответника влиза недвижим имот – поземлен имот *** с площ 2 330 кв. м. и сграда *** с площ 329 кв. м. по КККР на гр. Перник на стойност 304 200 лева, както и движимо имущество – 15 броя автобуси, на обща стойност 208 357 лева.

Като неоспорена от страните по делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че дружеството притежава и ДМА в процес на изграждане, за които вещото лице приема, че са на стойност 97 046,58лв., която е равна на тяхната балансова стойност към 04.10.2020г. (поради липса на оценителна експертиза за пазарната им стойност). Общата стойност на дълготрайните активи на дружеството по 4 пазарни цени е 589 603,58лв. Към активите на дружеството, вещото лице включва и вземанията от клиенти в размер на 4 203,36 лв. и налични парични средства по сметка и в каса – общо в размер на 223 741,24лв. или общата стойност на активите на дружеството е в размер на 817 548,18лв. по пазарна стойност. По балансова стойност, вещото лице е изчислило, че те възлизат на общо 562 380,47лв. към същия момент.

За да изчисли стойността на собствения капитал на дружеството, вещото лице е намалило стойността на активите със стойността на привлечения капитал и задълженията на дружеството. Според експерта, тази стойност е сумата 116 192,87лв. Същата се разминава с посоченото в баланса, тъй като вещото лице приема за доказани задължения на дружеството към съдружника Р. С. Р., само такива за които са налице писмени доказателства, а именно суми предоставени от съдружника с ПКО на каса и плащания, които са отразени с ПКО или общо на стойност 104 831,76 лв. за периода от 20.01.2017г. до 04.10.2020г. При извършеното намаление, нетната стойност на собствения капитал възлиза на 701 355,31лв.

За да се изчисли собствения капитал на дружеството, от нетната стойност, вещото лице и приспаднало и неразпределена печалба от минали години в размер на 69 286,04лв. и текуща загуба към 04.10.2020г. на стойност 8 055,22 лв. или нетната стойност на собствения капитал без печалба и загуба е в размер на 640 124,49лв.

От нея, стойността на дела на починалия съдружник се изчислява от експерта на 320 062,24лв.

За периода от 2017 до 2019г., общото събрание е приемало решения, реализираната печалба за съответните години да на се разпредял и да се отнесе в балансова сметка „Неразпределена печалба за минали години“.

Общата сума от неразпределена печалба за периода от 2017г. до 04.10.2020г. за дружеството е 69 286,04лв., която следва да бъде намалена с текущата загуба – 8 055,22лв. или 61 230,82лв., а съответно половината от нея, равна на дела на починалия съдружник - 30 615,41лв.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 97 ал. 2 пр. първо и второ от ТЗ. Същите са доказани по основание и размер.

Съобразно приетото в ТР № 3/2016г. от 22.04.2019 год. на Върховният 5 касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии, постановено по тълкувателно дело № 3 по описа за 2016 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии, при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти (юридическите факти, от които правоотношението произтича), страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата (остатъка) от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.

Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация.