Решение № 948 от 21.08.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 948 гр. Бургас, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100500832 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от В. И. Т. от ***, със съдебен адрес гр.Айтос, ул.“Станционна“ № 56, подадена чрез пълномощник адв.Антон Демирев, против Решение № 663 от 23.03.2023 г. , постановено по гр.д.№ 2903/2022 г. по описа на РСБургас, с което е ДОПУСНАТА съдебна делба между С. В. Д. и В. И. Т. на съсобственият им недвижим имот, представляващ земя с площ от 500 кв.м., находяща се в землището на с.Изворище, общ.Бургас, извън регулационния план на селото, съставляваща имот № 123 по утвърдено със заповед № 592/19.05.2005 г. изменение в плана на зона за земеделско ползване, м.“Пирамидата“, землище на с.Изворище, при граници: от изток – мера (борова гора); запад – улица; юг – мера; север – УПИ I-3, който имот попада в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Изворище, общ.Бургас, при квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от двамата съделители. С решението е обявена скицата към заповед № 592/19.05.2005 г. на зам.-кмета на Община Бургас, находяща се на гърба на л.73 от делото, както и скицата-приложение № 3 от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, находяща се на л.86 от делото, за неразделна част от решението.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното 1 решение, като същото се счита за неправилно, немотивирано и несправедливо, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Според въззивника, фактическите констатации на съда не кореспондират с правните му изводи, че не било доказано, а от там неоснователно, възражението на ответника за придобиване на делбения имот по давност. В тази връзка се сочи, че БРС не е съобразил установените от него факти – продажбата на имота през 2015 г. с предварителен договор и даденото от ищцата на ответника нотариално заверено пълномощно за прехвърляне на собствеността, като неправилно е приел, че липсва добросъвестно владение, въпреки, че презумпцията по чл.70 ЗС не е била оборена от ищцата. Оспорват се като неправилни и изводите на съда, че за да бъде владението добросъвестно, следвало имотът да е продаден с нотариален акт, като се счита, че това съждение е противно на правото, защото чл.70 ЗС изисква точно обратното – предписаната от закона форма да е опорочена, като в случая имотът не е прехвърлен по нотариален ред, а чрез предварителен договор и именно поради това формата е опорочена при продажбата му, поради което е и позоваването от ответника на кратката придобивна давност. Предвид това, въззивникът счита постановеното от БРС решение за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, при неправилно неприлагане на чл.70 ЗС. В заключение, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново решение, с което като приеме, че имотът е придобит от ответника по силата на изтекла в негова полза кратка придобивна давност, да отхвърли иска за делба. Не се правят нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските в двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваематаищец С. В. Д., подаден чрез пълномощник адв.Ралица Даярова-Нюхтерен, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Излагат се пространни съображения за неоснователност на възраженията на ищеца и на доводите му за наличие на добросъвестно владение от негова страна, като се изразява съгласие с изложените в този смисъл изводи от районния съд. Като неоснователно е оспорено и възражението на въззивника за придобиване на процесния имот на основание давностно владение, като се сочи, че по делото не е доказано намерението му за своене на имота, за което също са изложени пространни съображения. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение. Не се правят доказателствени искания. Възразява се срещу искането на възивника за присъждане на разноски по дело, с оглед характера на съдебното производство.

Въззивната жалба е подадена в двуседмичния срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустим и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за 2 установено следното:

Пред първата инстанция е предявен иск за делба с правно основание чл.341 и сл. ГПК, вр. чл.34 ЗС, като производството е в първа фаза – по допускане на делбата.

Ищцата С. В. Д. е изложила твърдения, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение № 1/12.01.2015 г. по гр.д.№ 728/2014г. по описа на РСНесебър. По време на брачното си съжителство са придобили в режим на СИО недвижим имот – земя с площ от 500 кв.м., находяща се в землището на с.Изворище, общ.Бургас, извън регулационния план на селото, съставляваща бивш поземлен имот № 123 по плана на зоната за земеделско ползване, м.“Пирамидата“, землище на с.Изворище, при граници: изток – мера (борова гора); запад – улица; юг – мера; север – УПИ I-3, който имот попада в границите на ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Изворище, общ.Бургас. Сочи се, че тъй като имотът е придобит по време на брака, притежаваните от двамата съсобственици дялове са по ½ ид.ч. за всеки от тях, като се иска от съда да допусне до делба процесния имот при посочените квоти.

В депозирания писмен отговор ответникът В. И. Т. е оспорил иска за делба на недвижимия имот като неоснователен. Изложени са твърдения, че след развода на страните ищцата е продала на ответника своята ½ ид.ч. с предварителен договор през 2015 г., като му дала и нотариално заверено пълномощно и декларации, за да прехвърля сам на себе си тази нейна част. Твърди се, че от датата на покупката на идеалната част на ищцата ответникът владее, ползва, стопанисва и прибира реколтата от този имот, свои същия и не е допускал ищцата да го ползва, като от покупката той е със съзнанието и отношение към имота като едноличен собственик повече от 8 години.

Предвид това, с отговора е направено възражение за придобиване на процесния имот от ответника на основание давностно владение, като същият се позовава на изтекла в негова полза кратка придобивна давност, поради което счита себе си за едноличен собственик на имота и моли съда да отхвърли иска за делба.

Фактите по делото са следните:

Безспорно е по делото, че страните са бивши съпрузи, като гражданският им брак, сключен на 21.09.1997 г., е прекратен по реда на чл.49 СК с решение № 1/12.01.2015 г. по гр.д.№ 728/2014г. по описа на РС-Несебър , влязло в сила на 11.08.2015 г.

Не се спори също, че с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № 18, том ІІІ, рег.№ 2902, дело № 389/15.04.2008 г. на Нотариус-рег.№ 248, вписан в СВп-Бургас под Акт , ищецът и ответницата са придобили по време на брака им, в режим на съпружеска имуществена общност, следния недвижим имот – земя с площ от 500 кв.м., находяща се в землището на с.Изворище, общ.Бургас, извън регулационния план на селото и съставляваща 3 поземлен имот № 123 по плана на ЗЗП на м.“Пирамидата“, землище на с.Изворище, при граници: изток – мера (борова гора); запад – улица; юг – мера; север – УПИ I-3.

След прекратяването на брака, между страните е сключен на 07.10.2015 г. предварителен договор от за покупко-продажба на недвижим имот, с който ищцата се е задължила да продаде на ответника собствената си ½ ид.ч. от описания в Нотариален акт № 18, том ІІІ, рег.№ 2902, дело № 389/15.04.2008 г., като продавачката се е задължила да предприеме и действията по нотариалното прехвърляне на имота, като прехвърли правото на собственост по нотариален ред. На същата дата, ищцата е предоставила на ответника и нотариално заверено пълномощно с рег.№ 6910/07.10.2015 г., с което го упълномощила да я представлява пред нотариуса и прехвърли на самия себе си притежаваната от нея ½ ид.ч. от недвижимия имот, предмет на Нотариален акт № 85, том 15, дело № 3818, вх.рег.№ 5529/15.04.2008 г. на СВп при РС-Бургас, да се снабди с всички необходими документи за продажба на посочената идеална част и да договаря сам със себе си при условията на чл.38 ЗЗД.

Заедно с пълномощното ищцата предоставила на ответника и нотариално заверени декларации по ДОПК и ЗННД. Не се спори също, че собствеността върху обещаният с предварителния договор недвижим имот не е прехвърлена по нотариален ред.

От изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот попада в зона по § 4 ЗСПЗЗ, извън регулацията на с.Изворище и винаги е бил земеделска земя, идентичен е с имот пл.№ 123 по стар недействащ кадастрален план и попада в границите на ПИ *** по КК на с.Изворище и на юг граничи с ПИ ***, като ограден на място процесният имот е с площ от 454 кв.м. В съдебно заседание, вещото лице е пояснило, че разликата между заснетата на място от него площ и площта по нотариален акт се дължи на неправилно поставена южна граница.

За установяване на възражението си за придобиване на имота по давност, ответникът е ангажирал гласни доказателства – св.Г.Ц. и св.Х.Т. (син на страните), от които се установява, че от 2015 г. до сега Т. ползва имота и никой не е имал претенции към него, дори живеел за известно време там, само той се грижел за плодните дръвчета и реализирал продукцията им.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че страните са съсобственици на недвижимия имот, закупен през времетраенето на брака им, в режим на съпружеска имуществена общност, преобразувана в обикновена съсобственост с прекратяването на брака, поради което дяловете им са равни от по 1/2 ид.ч. – чл.27 и чл.28 СК. В тази връзка, съдът е преценил като неоснователно възражението на ответника Т. за придобиване на делбения имот по давност, тъй като макар и само той да е упражнявал фактическа власт върху имота и да го е своил, не може да се ползва от кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС, 4 понеже владението му не е добросъвестно, липсва правното основание, годно да го направи собственик по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС (в случая окончателен договор в нотариална форма), поради което е необходимо към датата на позоваването да е изтекла общата давност, което няма как да е станало, предвид началния момент, от който Т. е установил фактическата си власт. По тези съображения районният съд е уважил иска и е допуснал делба между страните по делото по отношение на процесния недвижим имот при равни квоти – по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя правните изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Горната фактическа обстановка се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, по нея не се спори между страните и делото е напълно изяснено от фактическа страна. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, ангажирани от страните, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, като БОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК.