Решение № 123 от 15.09.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Велико Търново, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

Членове:

СЛАВКА ДИМИТРОВА

МАЯ НЕДКОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора К. Й. Л. като разгледа докладваното от СЛАВКА ДИМИТРОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600281 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 48, вр. чл. 44 от ЗЕЕЗА.

С Решение №150 от 27.08.2026г. постановено по ЧНД№720/26г.

Русенският окръжен съд е отказал изпълнението на Европейска заповед за арест издадена на 04.02.2026г. от Районен съд Саарбрюкен, Федерална република Германия,по отношение на българския гражданин М. Б. Е. да бъде предаден на германските съдебни власти с цел изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца със съдебен акт от 24.05.2022 г., влязъл в сила на 05.08.2023г., постановен от Районен съд – Саарбрюкен, Федерална република Германия, по дело 69 Ds 64 Js 2057/21 (73/22) и е приел наказанието да се приведе в изпълнение на основание чл.44, ал.8 вр. с чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА от Окръжна прокуратура – Русе.

С Решението окръжният съд е изменил мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“ спрямо исканото лице М. Е. до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

Срещу този съдебен акт е постъпила въззивна жалба от адв.И.

Д.,защитник на исканото лице,в която се правят оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност.Излагат се доводи, че съдебният акт на Районен съд Саарбрюкен, Р.Германия от 24.05.2022г.,влязъл в законна сила на 1

05.08.2023г. , с който на Е. му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, условно с изпитателен срок от две години, както и постановеното впоследствие решение от 01.07.2024г.,влязло в сила на 17.06.2025г.,с което отложеното наказание е било отменено не са били връчени лично на осъдения и същият е разбрал за тях едва в настоящото производство.Твърди се,че осъденият от немските съдебни власти е ангажирал адвокат в Германия и е поискал възобновяване на производството,с което е отменено условното наказание и при уважено искане не биха били налице условията за прилагане на европейската заповед за арест.

В съдебно заседание представителят на АП- Велико Търново счита жалбата за неоснователна,а постановеното решение за законосъобразно и правилно и като такова пледира да бъде потвърдено.

Адв.И. Д., защитник на исканото лице, поддържа подадената въззивна жалба с наведените в нея доводи и искания.

Исканото лице М. Б. Е. се присъединява към пледоарията на защитника си.

Великотърновският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните изразени в съдебно заседание, намира за установено следното:

От материалите по делото е видно, че съдебното производство по ЧНД№720/26г по описа на ОС-Русе е образувано по повод постъпила Европейска заповед за арест,издадена на 04.02.2026г. от Районен съд – Саарбрюкен, Федерална република Германия, във връзка с издаден от този съд съдебен акт от 24.05.2022 г., влязъл в сила на 05.08.2023 г., постановен по дело 69 Ds 64 Js 2057/21 (73/22), с който на исканото лице е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, за извършено от него престъпление по параграфи 263, ал.1, ал.3, т.1 и 25, ал.2 от Наказателния кодекс на Р.Германия.Наложеното наказание лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от 2 години, през който исканото лице е следвало да изпълни безвъзмездни дейности - труд от 50 часа.Впоследствие с решение от 01.07.2024г. постановено по 69 Ds 64 Js 2057/21 (343/23), влязло в сила на 17.06.2025г., отлагането на наложеното наказание лишаване от свобода е било отменено, тъй като осъденият не е изпълнил безвъзмездните трудови дейности и не е показал, че поради личната, съответно финансовата му ситуация, не е било възможно да изпълни задължението си.Това решение било връчено на осъдения публично според разпоредбите на германския Наказателно-процесуален кодекс - чрез закачването му на съдебното табло за срок от 1 месец.

Русенският окръжен съд в съдебния си акт е обсъдил предпоставките по чл.36 и 41 от ЗЕЕЗА, както и основанията за отказ по чл.39 и чл.40 от ЗЕЕЗА.

От материалите по делото е видно, че ЕЗА е издадена от Районен съд Саарбрюкен, Р.Германия на 04.02.2026г., въз основа на влязъл в законна сила на 05.08.2023г. съдебен акт на Районен съд Саарбрюкен и във връзка с 2 последващо решение на същия съд от 01.07.2024г., поставено по дело 69 Ds 64 Js 2057/21 (343/23), влязло в сила на 17.06.2025г., за привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода.Със заповедта на немските съдебни власти се иска задържането и предаването на българския гражданин Е., с цел изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, с който му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода за извършено престъпление - измама в съучастие с другиго и квалифицирано по чл.263 ал.1, ал.3 т.1 и чл.25 ал.2 от германския Наказателен кодекс.

Първият съд е обсъдил предпоставките на чл.37 ал.1 и чл.36 от ЗЕЕЗА и правилно е приел, че същите са налице.Представената Европейска заповед за арест е в писмена форма и в превод на български език,издадена е от компетентен съдебен орган и съдържа всички законови реквизити относно нейното съдържание и валидност - съдържат се достатъчно данни за самоличността и гражданството на исканото лице, описани са фактите, обстоятелствата и правната квалификация на извършеното деяние,участието на исканото лице,както и вида и размера на предвиденото максималното наказание лишаване от свобода.

От описанието на обстоятелствата, при които е извършено престъплението се установява, че исканото лице е извършило деянието на територията на издаващата държава в съучастие с друго лице като на 02.12.2020г. получил в брой сумата от 6000 евро, а няколко дни по късно и сумата от 1000евро от св.Ф., който им възложил да бъде извършен монтаж на прозорци в имот в гр.Фридрихстал,Р.Германия.Исканото лице и неговия съучастник не изпълнили договорените услуги и след получаване на парите действали съгласно предварително взетото съвместно решение за извършване на престъплението с намерението да получат паричните суми в брой,като давали неясни обяснения на потърпевшия, а впоследствие той не успял да се свърже с тях, тъй като те прекъснали контакта и така била причинена щета в размер на 7 000евро.

Правилно окръжният съд е приел, че престъплението, за което е осъден българският гражданин в издаващата държава е съответно на престъпление чл.209 ал.1 от Наказателния кодекс на Република България и е налице двойна наказуемост, независимо, че в случая такава не се изисква,тъй като престъплението е наказуемо с лишаване от свобода до десет години в издаващата държава и попада в обхвата на чл.36 ал.3 от ЗЕЕЗА.Наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода е в размер над минимално изискуемия срок от четири месеца по смисъла на чл.36 ал.1 от ЗЕЕЗА.

Окръжният съд е обсъдил отсъствието на отрицателните предпоставки за отказ по чл.39 и чл.40 ал.1 т.1-3 и т.5-6 от ЗЕЕЗА, при наличието на които следва или може да се откаже изпълнението на ЕЗА, както и обстоятелството изтекла ли е предвидената в закона давност за престъпленията, предмет на заповедта и законосъобразно е приел,че такива не са налице.

Законосъобразно първият съд е приел, че не е налице и основание за 3 отказ от изпълнение по чл.40 ал.2 от ЗЕЕЗА, тъй като в европейската заповед за арест изрично е посочено,че съдебният акт, с който е осъден на наказание лишаване от свобода условно с изпитателен срок от две години е бил връчен лично на Е. на 08.06.2022г. и той е бил изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което има право да участва и което позволява делото да бъде преразгледано по същество,включително и с оглед нови доказателства и лицето не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок.В процесната ЕЗА се съдържа и конкретна информация, че връчването на този съдебен акт е извършено както на самото осъдено лице на тогавашния му адрес по местоживеене, така и на назначения му от съда защитник.От изложеното следва, че е спазено изискването на чл.40 ал.2 т.3 от ЗЕЕЗА,поради което и доводите на защитата, че исканото лице е разбрало за постановените спрямо него съдебни решения едва в настоящото производство се явяват лишени от основание.От допълнително изисканата от окръжния съд информация от издаващия орган е видно, че в съдебния акт,с който му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца отложено с изпитателен срок от две години изрично е разяснено значението на отложеното изпълнение на наказанието.Исканото лице е било лично уведомено, че считано от датата на влизане в сила на съдебния акт трябва да положи и 50 часа безвъзмезден обществено полезен труд,като при неизпълнение на това условие, отлагането на изпълнението на наказанието може да бъде отменено.В тази връзка правилно окръжният съд е приел,че съгласно принципа на взаимно доверие между държавите- членки отразената информация в ЕЗА,получена по надлежен ред от издаващия орган, се счита за достоверна.Исканото лице е било лично уведомено за последиците от неизпълнението на задължението си в изпитателния срок да положи общественополезен труд,което е довело и до постановяване на последващо решение от 01.07.2024г. на Районен съд Саарбрюкен, с което е било отменено отложеното изпълнение на наказанието лишаване от свобода.В това производство Е. не е присъствал,видно от изисканата информация от издаващия орган,тъй като е променил адреса си, не е било известно неговото местопребиваване и съдебният акт му е бил връчен публично според разпоредбите на германския наказателно-процесуален кодекс – чрез закачването му за срок от 1 месец на съдебното табло на Районен съд Саарбрюкен.Така решението е било оповестено на 09.05.2026г. и влязло в законна сила на 17.06.2025г. според изисканата допълнителна информация от първия съд.

В контекста на изложеното въззивният съд намира за неоснователни доводите на защитата,с които се настоява, че са налице факултативните основания за отказ по чл.40 ал.2 от ЗЕЕЗА. Този извод не се променя и от представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, от които се установява, че са предприети действия по обжалване на немския съдебния акт от 01.07.2024г., с който е отменено отлагането на наказанието лишаване от свобода.

4

Законосъобразно окръжният съд е приел, че е налице основанието за отказ по чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА с оглед и направеното искане от Е. българският съд да приеме за изпълнение наложеното с решението на издаващата държава наказание лишаване от свобода.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че исканото лице е български гражданин, има трайна фактическа, семейна и социална обвързаност с територията на Р.България и е осъдено за деяние, което съставлява престъпление и по българския Наказателен кодекс.

Всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че исканото лице е трайно свързано с българската държава, не е променяло и местоживеенето си в продължителен период от време и изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода в Р.Германия ще доведе до непропорционална намеса в правото му на личен и семеен живот и ще затрудни в последствие процесът на ресоциализация.

В контекста на изложеното законосъобразно окръжният съд е приел,че е налице факултативното основание за отказ по чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА и наложеното на българския гражданин наказание лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно в България, като се приведе в изпълнение от българския съд.

С оглед необходимостта от обезпечаване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода и в съответствие с императивната разпоредба на чл.44 ал.9 от ЗЕЕЗА възивният съд служебно се занима и с взетата мярка за неотклонение „домашен арест“ спрямо исканото лице и прецени, че същата следва да бъде потвърдена.С оглед размера на подлежащото евентуално на изпълнение наказание лишаване от свобода наложено на исканото лице настоящият съдебен състав намира, че втората по тежест мярка за неотклонение „домашен арест“ чрез електронно наблюдение ще обезпечи в пълна степен задължителното лично участие на лицето в приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода в България.