Определение № 2633 от 13.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2633 гр. София, 13.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502639 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу определение № 15406/14.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 5916/2024 г. по описа на СГС, с което на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК е върната въззивна жалба с вх. № 76904/07.03.2024 г., подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, като просрочена. Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Твърди, че препис от обжалваното съдебно решение е връчен на 21.02.2024 г. В срока по чл.259, ал.1 ГПК е изпратил по куриер въззивната жалба. Препис от товарителницата е представен по делото с молба, депозирана на 27.06.2024 г., от която се установява, че въззивната жалба е изпратена на 06.03.2024 г. На основание чл.62, ал.2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпащането на молбата е станало по пощата. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.

Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С решение № 2869/19.02.2024 г., постановено по гр.д. № 6757/2023 г. по описа на СРС, ГО, 138 състав, съдът се е произнесъл по спора, предмет на делото.

Препис от постановеното съдебно решение е изпратен на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на 20.02.2024 г., като същото е получено на 21.02.2024 г.

Ищецът е депозирал на 07.03.2024 г. въззивна жалба срещу постановеното по делото съдебно решение.

1

С разпореждане от 05.06.2024 г. СГС е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи доказателства за депозиране на въззивната жалба в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като е указано, че при неизпълнение на указания в срок, жалбата ще бъде върната.

Препис от разпореждането е връчен на жалбоподателя на 25.06.2024 г.

С молба от 27.06.2024 г. жалбоподателят е представил препис от товарителница от Спиди. В нея е удостоверено предаване на пратката на 06.03.2024 г. и доставянето й на 07.03.2024 г. получател е СРС, регистратура на ГО, за входящ номер. В товарителницата е посочено, че съдържанието на пратката са документи. Опаковката е плик.

С разпореждане от 20.12.2024 г. СГС е постановил да се изиска информация от регистратура за начина, на постъпване на въззивната жалба – дали по пощата, съответно дали е налице дата на пощенско клеймо.

Във връзка с това разпореждане е изготвена справка, съгласно която след извършена проверка в ЕИСС са намерени данни, че въззивна жалба вх. № 76904/07.03.2024 г. е постъпила в СРС чрез подаване на гише в АС „Регистратура“ на 07.03.2024 г.

С обжалваното определение съдът е върнал въззивната жалба и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че депозираната въззивна жалба е просрочена, тъй като атакуваното решение е връчено на жалбоподателя на 21.02.2024 г., а въззивната жалба е подадена на гише в регистратурата на СРС на 07.03.2024 г., като законният срок за въззивно обжалване е изтекъл на 06.03.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

На основание чл.259, ал.1 ГПК срокът за обжалване на първоинстанционното съдебно решение е двуседмичен и започва да тече от връчването му на страната. Последица от неспазване на този срок е връщане на въззивната жалба, съгласно нормата на чл.262, ал.2, т.1 ГПК.

В случая препис от обжалваното решение е връчен на ищеца чрез ССЕВ на 21.02.2024 г. Законоустановеният срок за въззивно обжалване, изчислен съгласно чл.60, ал.4 ГПК, изтича на 06.03.2024 г., присъствен ден (сряда).

Съгласно предоставената от АС „Регистратура“ информация въззивна жалба с вх. № 76904 е подадена на гише в регистратурата на Софийски районен съд на 07.03.2024 г.

На основание чл.62, ал.2, изр. първо ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма.

В случая посочената норма, на която се позовава жалбоподателя, не може да намери приложение. От представената по делото товарителница се установява изпращането чрез куриер до регистратурата на СРС на документ, но не може да се направи обоснована преценка, че с посочената товарителница е изпратена именно въззивната жалба срещу решение от 19.02.2024 г., постановено по гр. д. № 6757/2023 г. по описа на СРС, ГО, 138 състав.

Следва да се отбележи също така, че на основание чл.35, ал.2 ПАС при обработването на постъпили по пощата или чрез куриерска услуга книжа 2 по съдебни дела се запазва пликът. Върху първата страница на постъпилите книжа се записва номерът на обратната разписка или датата на пощенското клеймо с означение, че са получени. Пликът се снема в електронен образ и се въвежда в информационната система заедно с документа. В случая липсва такова отбелязване върху въззивната жалба, удостоверяващо постъпването й чрез куриер, нито е приложен пликът и обратната разписка от куриер, поради което не би могло да се направи обоснован извод, че представената по делото товарителница е свързана с изпращането на въззивната жалба, въз основа на която е образувано производството пред СГС.

По изложените съображения и доколкото по делото се установи, че въззивната жалба е депозирана в регистратурата на СГС на гише, се налага изводът, че не е спазен установеният в нормата на чл.259, ал.1 ГПК срок за обжалване на решението на СРС. Ето защо са налице предпоставките на чл.262, ал.2, т.1 ГПК, поради което въззивната жалба подлежи на връщане като просрочена.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 101892/01.09.2025 г., депозирана от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, с адрес гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу определение № 15406/14.08.2025 г., постановено по гр. д. № 5916/2024 г. по описа на СГС, ГО, IV L състав, като неоснователна.

Определението e окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3