Решение № 2613 от 06.03.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2613

Пловдив, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - IV Състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

При секретар СЕВДАЛИНА ДУНКОВА като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА административно дело № 20267180700247 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на П. И. Ц. от [населено място] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0432-000376 от 28.11.2025 г. на началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, с която на П. И. Ц. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “з“, „гг“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е необоснована, издадена в нарушение на изискването за форма и за съответствие с целта на закона, поради което се иска нейната отмяна и присъждане на направените разноски. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в представената на 16.02.2026 г. писмена защита.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна и моли тя да се отхвърли, като при евентуално уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се засягат от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от нейното съобщаване, извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 29.01.2026 г., и срещу заповед, която съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 28.11.2025 г. жалбоподателят е управлявал собствения си товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ [рег. номер], в [населено място] и при извършената от органите на МВР проверка е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 02.09.2025 г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с което е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. За установеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4428910 от 28.11.2025 г. (л.24). Въз основа на установените факти е издадена оспорената заповед № 25-0432-000376 от 28.11.2025 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з”, подб. „гг“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

А съгласно чл. 175, ал. 3 ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В случая принудителната административна мярка е наложена заради допуснато от жалбоподателя нарушение на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, доколкото липсата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ води до прекратяване на регистрацията на МПС, което е еднозначно с понятието МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В този смисъл в случая нарушението, заради което е издадена оспорената заповед, се явява доказано по безспорен начин, като е без правно значение факта кога и как собственикът на процесния автомобил е бил уведомен от Гаранционния фонд за изтеклата застраховка и служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Уведомяването на жалбоподателя за прекратения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ или за прекратената регистрация на автомобила не е елемент от фактическия състав на хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „з”, подб. „гг“ ЗДвП, въз основа на който се прилага принудителната административна мярка, поради което и липсата на такова уведомяване не влияе върху законосъобразността на оспорената заповед. Уведомяването би било предмет на доказване като правнорелевантен факт евентуално в един бъдещ административнонаказателен процес, който е самостоятелно производство и няма връзка с настоящото производство по оспорване законосъобразността на индивидуален административен акт. В този смисъл недоказано се явява възражението на жалбоподателя за недоказаност на фактическите предпоставки и липса на материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед.

Нарушението по чл. 175, ал. 3 ЗДвП се явява съставомерно и безспорно доказано, защото извършеното административно нарушение е удостоверено чрез акт за установяване на административно нарушение, който е официален писмен документ и като такъв се ползва с материална доказателства сила. В тежест на жалбоподателя е да обори тази доказателствена сила на АУАН, но такова насрещно доказване в настоящия процес не беше проведено. Следователно в случая по безспорен начин се доказва наличието на фактическите основания за прилагането на мярката по чл. 171, т. 1, б. „з”, подб. „гг“ ЗДвП – извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация на процесния автомобил не го извинява и не представлява основание, изключващо отговорността или наказуемостта на деянието – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Не се споделя възражението на жалбоподателя за съществено нарушение на административнопроизводствените правила и недостатъчно мотиви в оспорената заповед. Законът за движението по пътищата не предвижда особени специални правила във връзка с издаването на заповедите за прилагане на принудителни административни мерки, още повече, че в случая законът цели незабавност, за да се предотврати извършването на други нарушения и с оглед охраняваните обществени отношения, целящи запазване живота и здравето на всички участници в движението по пътищата, включително на нарушителите. В този смисъл заповедта е съобщена на жалбоподателя и му е осигурено правото да сезира съд за защита на засегнатите си права, т.е., не са допуснати бланкетно твърдените съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Не се споделя възражението за липса на достатъчно мотиви, тъй като в оспорената заповед в достатъчна степен ясно, конкретно и точно са описани всички фактически и правни основания за нейното издаване, така че адресатът да може да организира и реализира защита си срещу нея. Отделно от това, мотиви за издаване на оспорената заповед могат да бъдат извлечени и от акта за установяване на административно нарушение, който е част от преписката по издаване на оспорената заповед и също е съобщен на жалбоподателя.

Принудителната административна мярка не е санкция и не цели наказването на нарушителя за извършеното административно нарушение, а цели единствено и само предотвратяване и преустановяване на административните нарушения. В този смисъл принудителната административна мярка се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира и затова е напълно неоснователно и необосновано възражението на жалбоподателя, че в случая не се постигал наказателният ефект от мярката. Тя не цели такъв ефект върху правонарушителя, а цели да защита общественият интерес, който изисква налагането на принудителната административна мярка с цел да се предотврати извършването на нови нарушения от същия вид от страна на жалбоподателя. В този смисъл е спазена целта на закона и не е налице нарушение на принципа за съразмерност. Законодателят е преценил прилагането на процесната принудителна административна мярка като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. Временната невъзможност на жалбоподателя да упражнява правото да управлява МПС всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатирано нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. И. Ц., [ЕГН], от [населено място], [улица], срещу заповед № 25-0432-000376 от 28.11.2025 г. на началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив.

Решението е окончателно.

Съдия: