Решение № 38 от 24.03.2025, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Златоград, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20235420100268 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „АПС Б. Б.“ ЕООД срещу С. И. А..

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 30.12.2017 г. между „К.“ ЕАД ЕИК ****, в качеството на кредитодател и С. И. А. с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски паричен кредит №****, въз основа на който ответникът получил кредит в размер на сумата от 700 лв.

Ищецът сочи, че кредитополучателят се задължил да погаси задължението си със заплащане на 13 бр. погасителни вноски от по 67,67 лв. до 10.02.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска), при договорен фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Сочи се още, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на заемната сума.

В исковата молба се твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „К.“ АД като цедент епрехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *****, за което длъжникът бил уведомен на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г. Излагат се съображения, че в изпълнение на чл. 99 ЗЗД, длъжникът бил уведомен от пълномощник на цедента.

С оглед горното, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 213/2023 г. по описа на Районен съд З., и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. С Разпореждането получено на 11.10.2023 г., ищецът бил уведомен, че срещу издадената Заповед за изпълнение е постъпило възражение от 1 длъжника

С. И. А., поради което предявява настоящия иск.

При тези твърдения моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 1279,99 лв., от която: 700 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда (24.08.2023 г.) до окончателно изплащане на вземанията; 179,71 лв. – договорна (възнаградителна) лихва върху главницата, за периода 30.12.2017 г. до 10.02.2019 г. и 400,28 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода 30.12.2017 г. до 21.08.2023 г., представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски паричен кредит №.1001841 от 30.12.2017 г., за които суми е издадена Заповед № 81 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.08.2023 г. по ч.гр.д. № 213/2023 г. по описа на РС-Златоград.

Претендира разноски за настоящото исково и за заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба и насрещна искова молба, с които изразява становище за допустимост на предявените искове, а по същество – за тяхната неоснователност като недоказани, вкл. и поради изтекла погасителна давност на заявените претенции, за което прави изрично възражение. Ответникът сочи, че не оспорва, че е сключил процесните договори за потребителски кредит с “К.” АД, както и договор за поръчителство с “АЙ Т.” ЕООД, както и не оспорва извършената цесия в полза на ищеца. Оспорва се твърдението, че С. А. е получил заемната сума от 700 лева, като договорена такава по договора за кредит, като ответникът счита, че са налице поредица нарушения на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и на Закона за потребителския кредит при сключване на процесните договори между него и “К.” АД, както и с “АЙ Т.” ЕООД.

Излагат се съображения, че за доказване на възникналото между страните правоотношение, по делото са представени неподписани документи - договор за потребителски кредит от 30.12.2017 г., и общи условия към него, за които по същество се твърди, че са потвърдени от ответника, но по делото липсвало заявление, попълнено и подписано от С. А., с което той първоначално да е поискал от „К.“ АД, да му бъде предоставен потребителски кредит и в което да е посочил размера на искания кредит и начина, по който да му бъде преведен. Не са изложени твърдения и не са представени доказателства такова заявление да е било разглеждано и одобрявано от страна на кредитора.

Ответникът сочи, че не са представени никакви доказателства дали, кога и по какъв начин „К.“ АД е превело в полза на ответника уговорената заемна сума от 700 лева, за да възникне задължението на ответника да върне същата на своя кредитор при условията, визирани в Приложение № 1 към Договора.

На следващо място, в отговора се излагат съображения, че процесният договор и приложенията към него не отговарят на императивните изискванията на чл. 11 и чл.

19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит.

Липсват данни за това как се формира лихвеният процент по договора, възнаградителната лихва, както и годишният процент на разходите. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив.

Нито в договора, нито в плана има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с 2 главницата по кредита, което е нарушение на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК, поради което ответникът счита, че погасителният план не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в него липсва задължителна информация. Твърди, че посоченият размер на годишния процент на разходите (ГПР) е незаконосъобразен и не съответства на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Налице е заблуждаваща търговска практика от страна на кредитора по договора.

Сочи се още, че в договора за потребителски кредит е посочена само абсолютната стойност на ГПР от 50%, без да бъдат изрично и изчерпателно посочени всички разходи, които заемателят ще направи и които са отчетени при формирането на ГПР. Според ответника, така посоченият размер от 50% не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за поръчителство, сключен между потребителя С. А. и "Ай Т." ЕООД, което следва да се включи в общите разходи по кредита, поради което реалният годишен процент на разходите не е посоченият - 50%, а значително по-висок, надхвърлящ максимално допустимия по закон. Ответникът счита, че възнаграждението в полза на поръчителя също е разход свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора, съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Излагат се съображения, че в случая липсва възможност, заемателят да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор, тъй като липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите, с което заемателят е поставен в невъзможност да разбере какъв е реално процента на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Ответникът сочи, че при справка в Търговски регистър се установява, че "Ай Т." ЕООД и "К." ЕАД се явяват свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ, тъй като едноличен собственик на капитала на "Ай Т." ЕООД е "Ко" ЕАД. Така чрез формално незабранени от закона средства - обезпечаване на задълженията на кредитополучателя от свързано с кредитора лице, чийто капитал е 100% собствен на същия този кредитор, е нарушено изискването за добросъвестност, тъй като е постигнато заобикаляне на нормата на чл.

19, ал. 1 ЗПК, установяваща формирането на ГПР. Същата норма - ал. 4 на чл. 19 ЗПК ограничава ГПР до пет пъти размера на законната лихва, а посредством договора за предоставяне на поръчителство ще се получи плащане, което като финансов резултат ще е в полза на кредитора по договора за кредит и което плащане не е включено в ГПР.

Това плащане в същото време е съизмеримо с размера на кредитната сума - при предоставена в заем сума от 700 лв. се предвижда възнаграждение на поръчител в общ размер на 700 лева. При включването му в годишния процент на разходите, размерът му значително надхвърля максимално регламентирания по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ответникът счита, че в случая не може да се приеме, че е налице и индивидуално договаряне по договора за кредит на клаузата за предоставяне на поръчителство, тъй като според договора за кредит условие за възникването на задължението на кредитодателя "К." да предостави искания от потребителя кредит, е или при кандидатстване за кредит без обезпечение кредиторът да извърши одобрение на заявлението в 14 дневен срок, или при кандидатстване на кредит с обезпечение, длъжникът в кратък срок - до 48 часа, да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от "Кредисимо" юридическо лице, или да предостави банкова гаранция. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 16 ЗПК, съгласно която доставчикът на финансовата услуга има задължение да извърши оценка на 3 кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за потребителски кредит.

В случая предоставената възможност на потребителя за избор - дали да сключи договор за кредит без обезпечение или с избрано от него обезпечение, е привидна и представлява злоупотреба с лошото му финансово състояние, тъй като потребителят очевидно има нужда от средствата, за които кандидатства пред доставчика на финансова услуга. Липсата при кандидатстването за отпускане на кредит на достъпна за потребителя информация относно предварително одобрените от "К." АД юридически лица, с които дружеството би сключило договор за поръчителство и предвиждането на банкова гаранция като единствен друг допустим метод на обезпечаване, според ответника е индиция за осъществявана върху потребителя скрита икономическа принуда да се сключи договор именно с посочен от кредитора поръчител, представляващ свързано с него юридическо лице, чийто основен предмет на дейност е сключване на гаранционни сделки. Поради изложеното, според ответника следва да се приеме, че клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е неравноправна, не е уговорена индивидуално, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца- поръчител, което обуславя пълна недействителност на договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 4 вр. с чл. 22 ЗПК, поради нарушение на основни императивни изисквания на закона.

На следващо място, ответникът сочи, че е налице неяснота в исковата молба относно произхода на претендираната главница от 700 лева - дали тя е с произход договора за кредит или договора за поръчителство, което е съществено нарушение, доколкото искането за главница се основава на недействителни (нищожни) съглашения, а отделно затруднява правото на защита на ответника предвид невъзможността да се организира защитата му.

Излагат се съображения, че е налице недопустима претенция и олихвяване на едни и същи задължения и периоди, тъй като с исковата си молба ищецът претендира заплащането на договорна лихва за периода 30.12.2017 г - 10.02.2019 г., както и законна лихва за същия период върху една и съща главница, което според ответника е недопустимо.

На самостоятелно основание, ответникът счита, че исковите претенции са неоснователни и недоказани поради изтекла погасителна давност на претендираните главници и лихви, за което въвежда нарочно възражение.

Счита, че по отношение претендираната главница, приложение следва да намери кратката тригодишна давност, доколкото вземанията на кредитора са периодични такива. Същата давност, според него е приложима и по отношение исканията за лихви и неустойки.

Ответникът счита, че макар да е сключил процесните договори за кредит и поръчителство, същият не е получил заемната сума (като основна предпоставка за възникване задължение за връщане на последната), както и че договорът за кредит и поръчителство се основават на неравноправни клаузи в нарушение на императивни изисквания на Закона за потребителския кредит, което ги прави нищожни, а на самостоятелно основание претенциите са погасени по давност.