Решение № 2394 от 18.05.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 2394

Пазарджик, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XVI състав, в съдебно заседание на четвърти май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА административно дело № 20267150700271 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Образувано е по жалбата на С. М. Ц., подадена чрез адв. Г. срещу Решение № 1012-12-25#12/18.02.2026 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1235-3/07.01.2026 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Ц. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 01.11.2025 г. до 30.04.2026 г. в размер на 28.60 евро дневно.

Релевирани са доводи за незаконосъобразност на решението, като издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни норми, поради което неправилно е изчислен размерът на отпуснатото обезщетение. Претендира отмяна на акта и връщане на преписката на органа за ново произнасяне, ведно с присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ-Пазарджик, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност.

Административен съд-Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С. Ц. е подал заявление вх. № ЗПОБ-602-01-0526/04.11.2025 г., в Дирекция „Бюро по труда”-Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО като в него е декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 01.11.2025 г.

В ТП на НОИ-Пазарджик за Ц. са получени структурирани електронни документ U017 № 1576583, U004 № 1576582 от компетентната институция на Ирландия с удостоверени период на осигурена заетост, причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“ и размер на брутния доход за периода от 31.01.2025 г. до 31.10.2025 г. (вкл.) в размер на 32 188 евро.

С Разпореждане № 122-00-1235-3/07.01.2026 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Ц. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.11.2025 г. до 30.04.2026 г. в размер на 28.60 евро на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

За да потвърди разпореждането директорът на ТП на НОИ-Пазарджик е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл. 54б, ал. 8 КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и размерът е правилно определен, като е взет предвид периодът от 01.11.2023 г. до 31.10.2025 г., доходът придобит в Ирландия за периода 31.01.2025 г. – 31.10.2025 г., но при съобразяване на максималния месечен размер на осигурителния доход, определен съобразно Закона за бюджета за ДОО за 2025 г. Взет е предвид и осигурителния доход на Ц., съгласно данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО подадени от осигурители в България който видно от данните по делото не се различават от минималната работна заплата, включително съответните доходи за периодите по чл. 5, ал. 7 КСО, изчислени на база минимална работна заплата за периодите, през които лицето не е осигурено за риска безработица предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила.

Решението е правилно, като издадено в съответствие с материалноправните разпоредби.

Спорът е концентриран в приложението на параграф 3 на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г.

Съгласно чл. 54а КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най- малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г. и приложима в процесния случай с оглед подаване на заявлението след влизане в сила на нормата), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Установено е в случая, че заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателя по надлежния ред на 04.11.2025 г., т. е., след влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а КСО, са били реализирани изцяло към датата на подаване на заявлението.

Съдът на Европейският съюз (СЕС) е имал повод да се произнесе по дело С-116/2025, че Член 62, параграф 3 във връзка с член 65, параграф 2, първо и второ изречение и параграф 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, явяваща се държава членка по пребиваване, по силата на която уредба размерът на обезщетенията за безработица, дължими на лице, което е завършило целия или част от предвидения в законодателството на тази държава членка специален изискуем осигурителен период, за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица, придобити съгласно законодателството на друга държава членка, а именно тази по последната заетост, не се определя, като се взема предвид „изключително“ трудовото възнаграждение или професионалният доход, получавани от това лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице съгласно законодателството на тази друга държава членка.

СЕС е дал разрешение и, че Член 62 от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент № 988/2009, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица предвижда различен ред според това дали безработните лица са завършили целия специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на тази държава, или са завършили целия или част от този специален изискуем осигурителен период съгласно законодателството на друга държава членка.

Горното разрешение несъмнено води до извод, че България, като държава по пребиваване, респективно компетентната институция в лицето на административния орган (ръководителя на осигуряването за безработица и директора на ТП на НОИ-Пазарджик), може да прилага националния ред за изчисляване на обезщетенията за безработица, а именно размерът им не зависи единствено от последното възнаграждение в чужбина, а позволява съобразяване и на други доходи получени от лицето обхванати от осигурителния период от 24 календарни месеца, съгласно КСО.

Изложеното води до извода, за правилно определен удостоверен осигурителен доход при съобразяване нормата на чл. 54б, ал. 8 КСО, която се явява относима и приложима в пълна степен в процесния случай. Същата не противоречи на чл. 62 от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент № 988/2009.

Размерът на паричното обезщетение е определен правилно при прилагане изчисление на среднодневния размер като сбор от доходите представляващ 23 832,54 евро (18 787,37 евро + 5 045,17 евро) разделен на броя на работните дни за периода 01.11.2023 г. до 31.10.2025 г. – 500 работни дни, което се равнява на 47,67 евро, 60 % от които са 28,60 евро. В тази връзка неоснователни се явяват упреците на жалбоподателя за неправилно изчислен размер на паричното обезщетение за безработица за процесния период.

Поради изложеното, съдът намира, че Решение № 1012-12-25#12/18.02.2026 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1235-3/07.01.2026 г. на ръководителя на осигуряването за безработица са законосъобразни, издадени при правилно приложение на материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НОИ сумата от 103 (сто и три) евро (201,45 лева) разноски по делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на С. М. Ц., срещу Решение № 1012-12-25#12/18.02.2026 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1235-3/07.01.2026 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

ОСЪЖДА С. М. Ц., [ЕГН] да заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 103 (сто и три) евро (201,45 лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 119 във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО.

Съдия:

(П)

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�