Решение № 64 от 14.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. София, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Магдалена Лазарова

Илияна Стоилова при участието на секретаря Мариела П. Миланова в присъствието на прокурора и Димитър С. Стоянов като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601490 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК, като съдът действа за трети път като въззивна инстанция.

С присъда от 01.07.2024 г. по н.о.х.д. № 286/2023 г. на Окръжен съд – София, подсъдимата В. С. С. е призната за виновна в това, че на 24.09.2015 г., около 11,00 ч., на пасище, съставляващо имот № 015003 по КВС в местността „Таблата", в землището на с.

Горна Малина, област Софийска, в качеството си на управител на „Семигруп" ЕООД - гр.

Ботевград, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - работа със земеделска и горска техника, като е възложила извършването на такава работа на П. Н. П., а именно управлението на колесен трактор марка „Джон Диар" с peг. № ******, за който същият нямал издадено свидетелство за правоспособност и в нарушение на чл. 1, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 11.05.1993 год. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 210 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, е причинила смъртта на П. Н. П., с ЕГН **********, поради което и на основание чл. 123, ал. 1, вр. с чл. 55 от НК е осъдена на пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години. В присъдата има произнасяне по веществените доказателства и по разноските, които с оглед изхода на делото са възложени на подсъдимата.

1

Срещу присъдата е подадена на 03.07.2024 год. въззивна жалба, писмено допълнена след покана за това, от адвокат М. Б. – защитник на подсъдимата В. С.. С жалбата е поискано оправдаването на С., основано на доводите от допълнението към жалбата, че подсъдимата не е могла да знае за липсата на удостоверителния документ за правоспособността, защото тя не е проверявала документите на П. при започваното му на работата, а и той е управлявал земеделска техника, още когато дружеството е било ръководено от съпруга й; възлагането на почистването на ливадата не е станало със знанието на подсъдимата, защото няма доказателства за това, а е и доказано, е тя не е контактувала пряко с П..

В допълнението към жалба се съдържа и искане за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, без да се сочат основания за това. Искането се аргументира при пледирането, но като такова за връщане на прокурора, за да се изяснят обстоятелствата.

При пледирането си защитникът акцентира на липсата на събрани категорични доказателства за извършване на деянието, защото подсъдимата е била управител на фирмата, но е имало много хора, които движат тази фирма, които са се занимавали с техника, с рязане на горски масиви, с почистване на поляни, с гледане на животни и други такива, като единствената нейна формална грешка е била, че не е направила длъжностни характеристики на всеки от тези хора да отговаря за нещото, с което се занимават.

Подсъдимата лично защитава невинността си, с доводите, че след убийството на съпруга й е била директор на детска градина, но е била в течение на дейността на 15 фирмите с над 200 служители и поела управлението им. Категорично обаче не е ходила до всяко едно от местата, на които се извършва дейността им, конкретно не ходила във фермите, а е имало хора, които отговарят за служителите, които са правили това рутинно години наред. Знаела е, че П. П. е работел за съпруга й приживе, като е извършвал същата дейност. Просто е поискал да бъде назначен заради застраховките и тя му е направила добро.

Категорично не е нареждала отиването му на мястото на произшествието в деня на злополуката, защото служителите си знаели за какво отговарят и спрямо метеорологичните условия и възможностите се организирали и ходели да почистват пасищата.

Частният обвинител Д. Д. П. възразява срещу верността на факта, на който се позовава подсъдимата, че синът й – П. П. е работил и преди назначаването му през март 2015 г. с трудов договор във фирмата, защото тя самата е работила без договор при покойния съпруг на подсъдимата – С. С..

Повереникът й – а. А. настоява за потвърждаването на присъдата, като й тя акцентирана на факта, че П. П. е назначен на работа през 2015 г., след като подсъдимата вече е управлявала фирмата, а и счита оправданието й „Бях директор на детска градина и не съм ходила на обекта“ за абсолютно смешно, защото след като година след смъртта на съпруга си е считала, че не е способна да управлява 15 фирми и 200 човека, е следвало или да прехвърли дяловете или да възложи работата на някой, който разбира от това.

Повереникът на частния обвинител Н. П. П. – адв. М. пледира за потвърждаване на 2 присъдата и за присъждането на разноски на частните обвинители съобразно представения опис.

Представителят на апелативната прокуратурата като не сочи основания за неговата отмяна или изменение, предлага да се потвърди първоинстанционният съдебен акт.

Софийски апелативен съд с приоритет, поради процесуалните последици, следва да се разгледа немотивираното защитно искане за поредното връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, респ. на прокурора, но само за отстраняване на съществено процесуално нарушение в случая на чл. 348, ал.3, т.1 от НПК, допуснато в предходната процесуална фаза, но не и на посоченото основание – за събиране на доказателства на досъдебното производство. За произнасянето по това искане / а и за да се очертаят и другите процесуални ограничения във връзка забраната за reformatio in pejus при осъществяване на проверката/ се налага съобразяването на следните юридическите събития, очертаващи процесуалното развитие на делото :

Срещу подсъдимата В. С. в ОС-София е бил внесен обвинителен акт, въз основа на който е било образувано н.о.х.д. № 131/2017 г. С него подсъдимата е предадена на съд за престъпление по чл. 123, ал. 2, вр. с ал. 1, пр. 2 от 3 НК - за това, че на 24.09.2015 г., около 11.00 часа на пасище в землището на с. Горна Малина, област Софийска, в условията на независимо съпричиняване с П. Н. П., в качеството си на управител на „Семигруп" ЕООД гр. Ботевград, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - работа със земеделска и горска техника, като е възложила извършването на такава работа на П. Н. П., а именно управлението на колесен трактор марка „Джон Диар" с peг. № ******, за който същият нямал издадено свидетелство за правоспособност и в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 210 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, е причинила по непредпазливост смъртта на П. Н.

П..

С присъда от 06.02.2018 г. по горното дело подсъдимата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, като й е наложено наказание от една година лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три години. Със същата присъда е оправдана за това да е извършила престъпление по алинея 2 на член 123 от НК, а също и за това смъртта на П. П. да е в причинна връзка с нормите на член 16, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ЗБУТ. По жалба на защитата с решение от 3.07.2018 г. по в.н.о.х.д.№ 377/2018 г. на САС, присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-София.

След връщане на делото в ОС – София е било образувано н.о.х.д № 397/2018 г, но с определение от разпоредително заседание на 14.11.2018 г. съдебното производство е било прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения.

Внесен е нов обвинителен акт, по който е било образувано н.о.х.д. № 50/2019 г. С него подсъдимата е била предадена на съд отново за причинена смърт по непредпазливост, 3 осъществена в нарушение на правилата по чл. 1, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 11.05.1993 год. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, чл. 16, ал. 1, т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 210 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. С присъда от 26.01.2022 г. подсъдимата е призната за виновна, като на основание чл. 123, ал. 1, вр. с чл. 55 от НК е осъдена на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години.

С решение № 383 от 12.12.2022 год. по в.н.о.х д. № 733/2022 год. тази присъда е била отменена и делото е върнато за разглеждането му от нов състав на окръжния съд поради констатирани пороци в обвинителния акт и такива за страните, които биха могли да участват в производството.

Искането за връщане на делото на първоинстанционния съд /което е неопределено по основание/, не може да бъде да бъде уважено, тъй като не са налице за трети път условията на чл. 335, ал.2 от НПК и респ. основания за повторното преодоляване на забраната за връщане на делото по ал. 3 поради преценката, че след последното връщане на делото от въззивния съд, по силата на решение № 383/12.12.2022 год. по в.н.о.х. № 733/2022 год., е отстранена непълнотата на обвинителната таза, като в обвинителния акт, поставил началото на съдебното производство, в което е постановена проверяваната присъда са изяснени обстоятелствата, при които се е стигнало до фаталния инцидент – какви действия е осъществил пострадалия с приборите за управление на трактора до преобръщането му и то причина ли е за смъртта му, поради което и не може и този въззивен състав да упражни правомощието си по чл. 335, ал.2 от НПК /което е принципно възможно при положение, че конкретното дело е било връщано в предната фаза и по него е внесен нов обвинителен акт, поради което и не може да влезе в действие забраната по чл. 335, ал.3 от НПК, която и според този въззивен състав не е абсолютна, а намира приложение само в случаите, в който първата инстанция се е произнесла два пъти при един и същ обвинителен акт по въпросите на чл. 301 от НПК/.

Предвид неоснователността на искането въззивната инстанция до упражни правомощието си по чл. 335, ал.2 от НПК, настоящият въззивен състав извърши цялостна проверка на въпросите, решени с обжалваната присъда, при собствена оценка на събраните само от първоинстанционния съд доказателства, защото сам не е събирал такива / посочените в допълнението към въззивната жалба гласни доказателства чрез разпит на „всички служители, работещи в базата към 2015 год.“, не са събрани, поради невъзможност да се установят след 11 години конкретните лица, която е призната изрично от защитника/.

Тъй кат не са направени съществени възражения срещу установената от първоинстанционния съд фактическа обстановката, а и като при служебната проверка за правилността на фактологията на деянието, въззивната инстанция не констатира основания, не внася корекции в значимите за правилното решаване на делото фактически положения, които са :

Подсъдимата В. С. С., след смъртта на съпруга й – С. И. С. по силата на договор 4 за управление, считано от 24.09.2014 г., придобила качеството на управител на еднолично дружество с ограничена отговорност „Семи груп“, със седалище и адрес на управление в гр.

***, обл. ***, ул. „***“ № **, и поела изцяло организацията и ръководството на стопанската му дейност.

Дружеството имало качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от КТ, тъй като самостоятелно наемало работници и служители по трудово правоотношение.

При осъществяване на дейността по спазване нормите на трудовото законодателство по отношение на трудовите правоотношения, както и тези, регламентиращи осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работниците и служителите, юридическото лице се представлявало от своя управител – В. С. по силата на чл.4, ал.2 от договора за управление.