Решение № 5 от 03.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Пловдив, 03.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20215330105726 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от Д. П. П. с ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ж.к. „Т.“, бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. *, чрез пълномощниците му. адв. Т. Т. и адв. Е.Т., със съдебен адрес в гр. П., ул. „Ч. я.“ № **, ет. *, офис ** против „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, /сграда А/, ет. 2, Бизнес център „България“, представлявано от *** **** Г. Х. К. и С. Р. Я., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,т. 9а и т. 10, чл. 11, ал.1, т. 22 от ЗПК и чл. 4 от ЗПФУР, за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № **** от 11.04.2020г. поради неспазване на изискваната от закона форма и като заобикалящ закона, морала и добрите търговски практики.

В исковата молба се твърди, на 11.04.2020г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № *****, по силата на който на ищеца бил предоставен заем при следните условия: размер на заема-1866,60 лева, срок-20 месеца, при 20 броя погасителни вноски, всяка в размер на 129,36 лева, лихвен процент по кредита-40% и годишен процентна разходите- 48,21%. Посочена била и общо дължимата сума в размер на 2587,20 лева.

Ищецът счита, че сключения договор е потребителски по смисъла на закона и към същия следва да се прилагат разпоредбите, предвидени в Закона за защита на потребителите. Твърди се в исковата молба, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като не бил еднакъв по вид и формат, а шрифта видимо бил помалък от 12, поради което счита същия за нищожен. Въвеждат се и редица други 1 основания за нищожност на договора- нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 22 от ЗПК и чл. 4 от ЗПФУР.

Твърди се в исковата молба, че по никакъв начин в договора не било посочено как се определя и изчислява лихвения процент. Не бил посочен също редът за осъществяване на предсрочно погасяване на кредита, което ограничавало потребителските му права. Според ищецът договора бил нищожен и на основание чл.

26, ал. 2 от ЗЗД, поради неспазване на предписаната от закона форма. Позовава се в тази връзка на разпоредбата на л. 146 от ЗЗП, съгласно която неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са индивидуално уговорени. Освен това счита, че в случая са накърнени и добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като ищецът не разбрал в пълен обем обременяващия за него договор, поради липсата на информираност за същия от страна на търговеца. Въз основа на гореизложените съображения съдът е сезиран с искане да обяви договора за недействителен поради неспазване на предвидената от закона форма, заобикалящ закона, морала и добрите търговски практики. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, чрез процесуалния му представител- юрк. В. С. е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва факта на сключване на процесния договор, нито параметрите при които е сключен. Счита обаче, че договорът е действителен и отговаря на всички императивни изисквания досежно неговата форма и съдържание. Оспорва твърденията на ищеца за нарушение на цитираните в исковата молба правни норми при сключването му. Моли за отхвърляне на предявения иск и претендира присъждане на направените разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца и ответното дружество е сключен на 11.04.2020г. Договор за потребителски кредит № *****, по силата на който на ищеца бил предоставен заем при следните условия: размер на заема-1866,60 лева, срок-20 месеца, при 20 броя погасителни вноски, всяка в размер на 129,36 лева, лихвен процент по кредита-40% и годишен процентна разходите- 48,21%. Посочена била и общо дължимата сума в размер на 2587,20 лева.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски кредит от 11.04.2020г., ведно с Приложение № 1 към него, съдържащо условията на кредита и Общи условия за предоставяне на кредити, Стандартен европейски формуляр, декларация за обработване и съхраняване на лични данни за целите на сключване и изпълнение на договор за кредит.От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото лице С. М. се установява, че процесния Договор, Общите условия и Приложение № 1 към него са написани със шрифт големина 12,283 пункта.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично 2 привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,21%, а възнаградителната лихва- 40 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. включена в съдържанието и в погасителния план. В този смисъл са абсолютно несъстоятелни аргументите в отговора на ответника за това, че двата договора не били свързани, а всеки се явявал самостоятелен без отношение към другия, защото именно от описанието на дължимите по кредита суми се установява точно обратното.

Предвид горното, съдът намира, че с уговорката за заплащане на допълнителна услуга, предвидена в договора за поръчителство, но включена във вноските по погасителния план на кредита, се нарушава императивната норма на чл. 10а от ЗПК.

Формално в договора за кредит не е вписана такса за действия, свързани с усвояване или управление на кредита, но реално тази допълнителна услуга по естеството си представлява именно заплащане на разходи, свързани с отпускането и управлението на кредита.

По договора за поръчителство е предвидено заплащането на такса, платима по погасителния план на кредита, по този начин въпросната такса се превръща в разход по кредита по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗПК и така се надвишава ограничението на чл. 19 ал. 4 от на закона, са нищожни.

Именно затова клаузата от договора не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до нейната недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от 3 една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че клаузата е недействителна, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните. Макар възражението, че договорът е написан със шрифт, по-малък от предвидения в закона да е неоснователно, видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, то това не променя извода на съда за недействителност на договора на посоченото по-горе основание.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се претендират в размер на общо 974,67 лева, от които- адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева и заплатена ДТ в размер на 74,67 лева.

Направено е от ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което адвокатското възнаграждение ще се редуцира до предвидения в Наредбата минимален размер, изчислен с оглед цената на иска- 411,09 лева, към която сума ще се прибавят 100 лева за явяване в повече от едно съдебно заседание или общия размер на възнаграждението, което ответника следва да бъде осъден да заплати ще се определи в размер на 511,09 лева, към която сума следва да се добави и заплатената държавна такса.

Направените от ответника разноски следва да си останат за негова сметка.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ и Д. П. П. с ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ж. к. „Т.“, бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. *, че Договор за потребителски кредит № ****** от 11.04.2020г. е нищожен.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК: 175330437 със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ да заплати на Д. П. П. с ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ж. к. „Т.“, бл.

***, вх. „*“, ет. *, ап. * сумата от общо 585,76 лева /петстотин осемдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски, от коитозаплатена държавна такса в размер на 74,67 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 511,09 лева.

4

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.