Решение № 46 от 19.02.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. С., 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20245400500528 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273, във вр. с чл. 294 от ГПК.

С Решение № 434/03.12.2024 г. по гр. д. № 860/2024 г. С.ски районен съд е разрешил да бъде издаден паспорт за пътуване в чужбина на детето С.С. Д.а по заявление, подадено само от майката Т. А. Н., без да е необходимо съгласието на бащата С. Т. Д..

Със същото решение е дадено разрешение детето С.С. Д.а да напуска пределите на Република България, придружавана от своята майка Т.

А. Н. за пътувания в държавите – Великобритания, Република Турция и Сърбия и всички държави членки на Европейския съюз /и обратно/, само със съгласието на майката, без да е необходимо съгласието на бащата С. Т. Д., за срок от пет години, считано от влизане в сила на решението, без ограничение на броя на пътуванията годишно и тяхната продължителност, като пътуванията да не съвпадат по време с определения режим на лични контакти на бащата с детето. Допуснато е предварително изпълнение на решението на основание чл. 127а ал. 4 от СК.

Това решение се обжалва пред С.ски окръжен съд от ответникът С.

Т. Д., чрез пълномощник адв. М.Г., с оплаквания, че е незаконосъобразно и необосновано.

Във въззивната жалба се твърди необоснованост на извода на съда, че в конкретния случай интересите на детето налагат неговото 1 произволно пътуване в чужбина само и единствено по преценка на неговата майка. Твърди се, че неограничените по брой годишно и по продължителност пътувания на детето, без знанието и съгласието на бащата на практика ограничават родителските права на бащата, което е правно недопустимо.

В жалбата се прави позоваване на практика на ВКС.

Твърди се във въззивната жалба, че ищцата по никакъв начин не установява /в средата на зимата/, че е налице изключителна или извънредна нужда от задгранично пътуване на детето; обратно – нейното поведение, обстоятелството, че е трайно безработна и твърденията в исковата молба, засилват твърденията на жалбоподателя, че детето може да бъде заведено за тройно пребиваване в страна в/или извън ЕС и по този начин да бъдат лишен от реално упражняване на родителските права, а детето от бащини грижи.

Твърди се, че в решението не е посочен нито един аргумент в подкрепа на такава неотложна нужда, за да се допусне предварително изпълнение на решението.

Твърди се, че е „неуместно“ позоваването на т. нар. социален доклад, като изводите на социалната служба са голословни и не съответстват по никакъв начин на установените от самата служба обстоятелства.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищцата Т. А. Н., с който се иска да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение.

С оглед доводите във възивната жалба в отговора се сочи, че цялостното поведение на бащата показва, че каквото й да е пътуване не би могло да бъде съгласувано с него, да не говорим разрешено, което само по себе си е основание въпроса да бъде решен от съда.

Излагат се доводи, че когато детето има нужда да пътува в чужбина и то необосновано се възпрепятства от единия родител, като това поведение не е в интерес на детето, съдът разрешава конкретни пътувания, в определени период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания до определени държави, като при вземането на решение съдът се ръководи единствено и само от интереса на детето. Сочи се обоснованост на констатациите и изводите в социалния доклад.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение.

В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът му адв.

М.Г. поддържа въззивната жалба.

За въззиваемата пълномощникът й адв. В. Р. оспорва въззивната жалба.

С.ски окръжен съд, след като взе предвид доводите във въззивната 2 жалба, становищата на страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима, а по същество съобрази следното:

По силата на одобрено с Решение № 397/08.11.2023 г. по гр. д. № 898/2023 г. на РС – С. споразумение, родителските права спрямо малолетната С.С. Д.а са предоставени за упражняване на майката Т. А. Н., както и е определен режим на лични контакти на детето с бащата С. Т. Д..

Настоящата инстанция счита, че са установени предпоставките на чл. 127а ал. 2 от СК, поради което законосъобразно и обосновано районният съд е уважил така предявените искове.

Установява се от социалния доклад и от депозираните свидетелски показания, че бащата не желае както издаването на паспорт на детето, така и не подписва декларация, с която да изрази съгласие детето да пътува в чужбина. Установява се, че детето е имало възможност да пътува за Гърция, сестрата на майката е канила ищцата и детето да й гостуват в Англия, където тя работи, но тези пътувания не са осъществени поради отказа на бащата да предостави съгласие за пътуване на детето С. в чужбина. Това несъгласие на бащата възпрепятства и почивка на море в Гърция, която би била благоприятна за детето с оглед честите му боледувания и необходимостта от повече разходи за почивка на море в България.

Несъгласието на жалбоподателя с констатациите в социалния доклад само по себе си не установява същият да е изготвен некомпетентно или едностранчиво. В подкрепа на възраженията си срещу доклада жалбоподателят не е ангажирал доказателства пред районния съд, не ангажира такива и пред настоящата инстанция.

Настоящият съдебен състав споделя разбирането, че пътуванията и почивките в чужбина са в интерес на детето, тъй като така се допринася за обогатяване и разширяване на мирогледа на детето, за повишаване на общата му култура, както и за укрепване на физическото и емоционално състояние.

Поради това, даденото разрешение за снабдяване с паспорт за пътуване в чужбина, като и разрешението детето С. да напуска пределите на България, придружавано от майка си, за пътувания във Великобритания, Република Турция и Сърбия и всички държави членки на ЕС, е постановено в най-добрия интерес на детето.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че не било в интерес на детето да пътува в чужбина само и единствено по преценка на неговата майка. Както се посочи по-горе, упражняването на родителските права спрямо детето С. е предоставено именно на майката. Установява се, че бащата отказва да даде съгласие за пътуване на детето в която и да е държава и по различни поводи, поради което законът е дал възможност съдът да разреши пътуване на детето без съгласието на другия родител, именно за да се охранят интересите на детето и да се избегнат ограничение, продиктувани от съображения, които не отчитат интересите на детето.

3

Според настоящия състав възраженията във въззивната жалба на бащата против възможността на детето да пътува, не са свързани с конкретни обстоятелства, които да водят до притеснения у бащата относно детето, а в голяма степен са свързани с противопоставяне на майката. Този извод се подкрепя и от установеното от социалния доклад и от свидетелските показания, че бащата не осъществява пълноценни контакти с детето, както и не изплаща редовно дължимата издръжка. Не се установява как на практика бащата реализира загрижеността си за детето. Противопоставянето на бащата детето да има възможност да пътува в чужбина, да почива на море в Гърция, не сочи за такава загриженост.

Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че съдът е разрешил произволни и неограничени пътувания. Напротив, изрично са изброени държавите, в които детето може да пътува, поради което е елиминирана опасността детето да пътува в държави, в които би могла да съществува реална опасност за детето /например войни, размирици, епидемии и др./. Съдът е определил и разумен срок за тези пътувания – пет години.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че даденото разрешение за пътувания на детето в чужбина нарушава правата на бащата на лични контакти с детето. Напротив, в диспозитива на съдебното решение изрично се постановява, че пътуванията не следва да съвпадат по време с определения режим на лични контакти на бащата с детето.

Не са ангажирани доказателства за намерения или предприети конкретни действия от ищцата да се установи с детето трайно в друга държава. Жалбоподателят не ангажира доказателства за тези си твърдения, поради което са неоснователни доводите в жалбата в тази насока.

Допуснатото от районният съд предварително изпълнение е съобразено с разпоредбите на чл. 127а ал. 4 от СК и чл. 242 ал. 2 т. 3 от ГПК.

Предвид гореизложеното въззивната инстанция намира обжалваното решение за законосъобразно и обосновано като постановено в интерес на детето, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното С.ски окръжен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 434/03.12.2024 г. по гр. д. №

860/2024 г. на С.ски районен съд.

ОСЪЖДА С. Т. Д., ЕГН **********, с. Л., общ. С., да заплати на Т. А. Н., ЕГН **********, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограничението на чл. 280 ал. 3 т. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5