Решение № 178 от 02.04.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Ямбол, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20252330102894 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Креди Йес“ООД , с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Д. Н. Л.

, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение срещу ответника и солидарния длъжник Х. П. С. по ч.гр.д. №****/2025 г. на ЯРС2153, 59 лв. – главница , 469, 86 лв. - договорна лихва, 215, 36 лв.- неустойка по чл.

14,ал. 1от ОУ, законна лихва и разноски.

В исковата молба се посочва, че вземането на ищеца произтича от запис на заповед от 26.02.2024 год. с издател Х. С. и авалиран от ответника Д. Л.. Посочения запис на заповед обезпечавал договор за паричен заем от 26.02.2024 год., със заемател ответника и поръчител Л.. Договорът за паричен заем бил обезпечен с договор за поръчителство от 26.04.2024 год., сключен между страните. Сделките били валидни и представлявали годно основание за ангажиране на отговорността на солидарните длъжници.

Т.к. заемателят С. не заплатил дължимите месечни погасителни вноски, то следвало поръчителят да изпълнява задължението. По силата на договора за заем и след предоставянето на необходимата преддоговорна информация на Х. С. била предоставена заемната сума от 2500 лв., със задължения да я върне на 17 месечни вноски. Били му предоставени и погасителен план и ОУ. Кредитополучателят заплатил вноски 1, 2 и 3 и частично сумата от 16, 86 лв. по вноска 4 , след което плащанията били преустановени. Поради неизпълнението ищецът упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като уведомлението за това било връчено лично на С. на 29.04.2025 год. С процесния договор за поръчителство ответникът се задължил да отговаря солидарно за изпълнение на задълженията произтичащи от договора за кредит. Ето защо и предвид липсата на изпълнение от страна на кредитополучателя за ищеца възниквал правен интерес да търси изпълнение на дължимите суми по съдебен ред.

1

Излагат се съображения относно основателността на претенцията, като се иска нейното уважаване, както и присъждане на разноски.

В депозирания в законния срок отговор ответникът оспорва претенцията като неоснователна. Действително ответникът сключил договор за поръчителство , който обезпечавал изпълнение на задълженията по договор за кредит от 26.02.2024 год.

Съгласно чл. 6 от сключения между договор, заемателят е следвало да предостави едно от изброените обезпечения – двама поръчители, залог върху движима вещ или безусловна банкова гаранция, като санкцията за неизпълнение била неустойка в размер на 2 635, 61 лв., която се кумулира и заплаща заедно с месечните погасителни вноски.

Излагат се доводи и се цитира съдебна практика ,съобразно която съдът е длъжен да провери действителността на договора за кредит. Оспорва се дължимостта на посочената неустойка. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен, като не е изпълнено изискването на чл. 11,ал.1,т.9 от ЗПК и сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1,т.10 от ЗПК, като ГПР е неточен, подвеждащ и в същия не е включена посочената неустойка под формата на скрита договорна лихва, като при включването й разписаният в договора размер не би отговарял на законоустановените рамки по чл. 19,ал.4 от ЗПК. Твърди се още, че са налице неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, както и нарушена разпоредбата на чл. 147,ал.1 ЗПК.

Излагат се подробни доводи, като се посочва и, че в случая не е налице нито една от предпоставките на чл. 26,ал.4 от ЗЗД , като се посочва, че следва да се обяви недействителност на сключения договор за паричен заем.

Претендира се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание страните, редовно уведомени не изпращат представители.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца от 12.05.2025 год. е образувано ч.гр.д. №****/2025 год. на ЯРС , по което съдът е издал заповед за изпълнение, за процесните суми срещу солидарните длъжници Х. П. и Д. Л.. В предвидения в чл. 414 ГПК срок длъжникът Л. е депозирал възражение против заповедта за изпълнение, поради което и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

По ч.гр.д. № ****/2025 год. е приложен оригинал на запис на заповед от 26.02.2024 год. с издател Х. П. С. и поръчител Д. Н. Л., за сумата от 5950 лева, платим на предявяване, предявена на издателя на 27.02.2024 год. Същият е подписан от ответника Д. Л. в качеството на поръчител.

Приет е договор за паричен заем от 26.02.2024 год. , сключен между ищцовото дружество и заемателя Х. П. за сумата от 2 500 лв. платими на 17 месечни погасителни вноски от 194, 96 лв., при ГПР – 48, 511 % и месечен лихвен процент – 3, 330 %, с краен падеж 24.07.2025 год. и обща дължима сума - 3 314, 39 лв.В чл.3.3. от договора е определено съдържанието на ГПР, а в чл. 6.1 обезпечение на заема посредством осигуряването на гарант, отговарящ на посочени условия, респ. учредяване на ипотека, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга издадена в полза на заемодателя. Представен е и погасителен план, включващ 17 месечни погасителни вноски от по 350 лв. – погасителна вноска без неустойка и с разсрочена неустойка при непредставяне на обезпечение, както и ОУ към договора.Представени са и СЕФ и молба за заем.

На 26.02.2024 год. между ищцовото дружество и Д. Н. Л. е бил сключен договор 2 за поръчителство за обезпечаване на задълженията по процесния договор за паричен заем.

С РКО от 26.02.2024 год. сумата от 2500 лв. е предадена в брой на заемателя Х.

С..

На 29.04.2025 год. на заемателя С. е връчено приложеното Уведомление за предсрочна изискуемост.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

За уважаване на исковата претенция ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване вземането си на претендираното основание и в претендирания размер.

С т.17 от ТР № 4/ 18.06.2014 год. на ВКС по тълк. дело № 4/ 2013 год. е прието, че предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422 ал.1/ ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т.9/ ГПК е съществуване на вземането, основано на запис на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, като всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията, и са обуславящи за претендираното, съответно отричано право – за съществуването или несъществуването на вземането по записа на заповед.

В това производство ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.

В процесния случай твърдение за наличие на каузално правоотношение е въведено и от двете страни в процеса, които не спорят, че на 26.02.2024 год. е бил сключен договор за паричен заем с кредитополучател трето лице и обезпечен с поръчителство на страна на ответника. Не е оспорено и реалното получаване на уговорената по договора сума, вкл. че към настоящия момент е настъпил крайния срок за връщане на сумата уговорен по договора за кредит.

Съгласно практиката на ВКС - решенията по т.д. № 601/2014 г. на I т.о., по т.д.

№ 1717/2013 г. на I т.о., по т.д. № 31/2015 г. на ІІ т.о., по т.д. № 2142/2015 г. на І т.о., моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и в този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя; съответно това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В случая 6- месечния срок е спазен.

Доколкото процесния договор за паричен заем от 26.02.2024 год. е сключен от физическо лице, като е обезпечен с поръчителство от ответника, последния има качеството на потребител и се ползва от императивните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Така и по аргумент от разпоредбата на чл. 142 от Закона за 3 задълженията и договорите. В настоящия казус спорът между страните е концентриран в наличието или липсата на неравноправни клаузи в процесния договор за потребителски кредит, съответно дали същият е действителен.

В тази насока, настоящият съдебен състав намира, че е налице нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 ГПК, който гласи, че договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 8 от Договора за кредит от 26.02.2024 год. , при непредставяне в определения срок от страна на потребителя обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер от 2635,61 лева. Разпоредбата на чл. 6 от договора, възлага в тежест на кредитополучателя да осигури физическо лице- гарант (което следва да отговаря на множество, кумулативно поставени условия) и едно от посочените обезпечения, а именно: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем (съобразно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия на ответното дружество ) или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Прочитът на съдържанието на клаузата на чл.

8, вр. чл. 6 от Договора и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество "неустойката" представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които клаузата на чл. 8, вр. чл. 6 от Договора въвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране и то в не толкова висок размер - 2500 лева. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури, което и да било от горепосочените обезпечения и то само в тридневен срок от сключването на договора за кредит. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели единствено да капитализира допълнителен приход (да се обогати използвайки обстоятелството, че е икономически по- силната страна в правоотношението). Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" при формиране на ГПР по договора. Съобразно изложеното, то явен е стремежът на кредитора да заобиколи по този начин нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Самият кредитор, в погасителния план към договора изначално добавя вземането за "неустойка при липса на обезпечение" към всяка анюитетна вноска (чл. 8 от договора). В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора, и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. След като вземането за неустойка не е включено в ГПР, то е налице разминаване, при това съществено, предвид заемната сума и тази за неустойка, между действителния годишен процент на разходите и този, посочен в процесния договор за кредит. Горния извод сочи на нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1, т.