Определение № 911 от 09.11.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 911 гр. Перник, 09.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно гражданско дело № 20231700500458 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 58/07.04.2023 г., постановено по гр.д. № 981/2022 г.

Районен съд Радомир е признал за нищожни на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, клаузите на чл. 3, чл. 4 и чл. 5, от Договор за кредит № *** г., сключени между ищцата Д. Б. Г., ЕГН **********, с адрес:

***, чрез адв. М. В. М., Адвокатска колегия - П., с адрес на кантора и съдебен адресат: *** и ответника "Фератум България" ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., в частта в която е уговорено, че кредитополучателят дължи лихва в размер на 870 лева. /осемстотин и седемдесет/, при лихвен процент 29%, ГПР в размер на 49.60% и обезпечаване с Поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството.

С решението Д. Б. Г., ЕГН: ********** с адрес: ***, чрез адв.М. В. М., Адвокатска колегия - П., с адрес на кантора и съдебен адресат: *** е осъдена да заплати на ответника "Фератум България" ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., по насрещния иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 2 310 лв.

/две хиляди триста и десет лева/, представляваща главница по Договор за кредит № *** г., ведно със законната лихва върху тази сума, смятано от датата на предявяване на насрещния иск - 10.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна 1 жалба от Д. Б. Г., чрез адв. М. В. М. , с която се оспорва решението на първоинстанционния съд, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Намира, че неправилно първата инстанция е преценила, че процесният договор отговаря на всички изисквания на чл. 22 от ЗПК, като се излагат подробни съображения в подкрепа на противното. На първо място се сочи, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 и т. 11 от ЗПК, като се излагат конкретни доводи за това. На следващо място се сочи, че Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от *** г. е недействителен, поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал. 4 от ЗПК. Намира, че в настоящия случай следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, като допълва, че тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискваната на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.

Твърди, че въз основа на това договорът за потребителски кредит следва да се прогласи за недействителен, като в подкрепа на изложеното се цитира и съдебна практика.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъде обявен за нищожен Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от *** г. на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19 ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК. Излага, че районният съд не е уважил иска за прогласяване на целия договор за нищожен.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

С оглед на горното, настоящата въззивна жалба е насочена срещу първоинстанционното решение САМО В ЧАСТТА, с която районният съд не е прогласил целия кредитен договор за нищожен, а само отделни негови клаузи, като всъщност в атакуваното съдебно решение липсва изричен отхвърлителен диспозитив в тази насока.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез юрк. Г. Г., с който същата се оспорва, а атакуваното решение се сочи като правилно. Изразява се становище, че процесният договор отговаря на всички законови изисквания, като в него подробно са описани всички параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език. В продължение се твърди, че към датата на сключване, длъжникът е имал възможност да се запознае с всички параметри и договорни клаузи по договора. Излагат се подробни доводи относно изрядността на сключения договор, като се сочи, че не е налице някакъв скрит за потребителя разход или заблуждаваща търговска практика, която да го подведе. Допълва, че на всеки етап от процеса, потребителят разполага с необходимата информация и време, за да прецени дали договорът е подходящ за него или 2 не. На следващо място по подробни доводи се навеждат твърдения, относно неоснователността и недоказаността на претендираните от страна на пълномощника на ищцата искания за заплащане на дължими по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. възнаграждения за предявения от ищцата иск, както и за защита срещу предявените спрямо нея осъдителни искове, тъй като не са представени доказателства за осъществяване на предвидените от закона предпоставки. Въз основа на изложените съображения се моли съда да постанови решение, с което да бъде потвърден акта на първата инстанция. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Според уредените в чл.269 от ГПК правомощия на въззивния съд, последният се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

С оглед релевираните оплаквания във въззивната жалба, инициирала настоящото производство, както и от съдържанието на самото съдебно решение, по чието обжалване следва да се произнесе въззивната инстанция, настоящият съдебен състав счита, че производството, образувано пред Окръжен съд – Перник следва да се прекрати, а делото – върнато на Районен съд – Радомир, за произнасяне по реда на чл.

247 ГПК, относно констатирани несъответствия между изложеното в обстоятелствената и мотивна част на решението, с което съдът е приел, че целият договор се явява нищожен, но с диспозитива на решението е прогласил само отделни клаузи от него за нищожни и се е произнесъл и по евентуалния иск, което е недопустимо и се дължи на очевидна фактическа грешка.

Това възражение имплицитно се съдържа и в оплакванията на въззивната жалба, в която се изтъква, че районния съд не е уважил иска в частта за прогласяване на целия договор за потребителски кредит за нищожен, което всъщност не съответства на фактите по делото, защото видно от изложеното в първоинстанционното решение, в неговата обстоятелствена и мотивна част районният съдия пространно, задълбочено и аргументирано е изложил и приел, в съответствие и в отговор на главния иск, че целият договор се явява нищожен на посочените в исковата молба основания (стр.5 и стр.6 от решението на РС - Радомир), но в диспозитива на решението си прогласява за нищожни само отделни негови клаузи и се произнася и по евентуалния иск, което следва да се коригира и отстрани от РС – Радомир.

Ето защо делото следва да бъде върнато на РС - Радомир с указания за произнасяне по реда на чл.247 от ГПК, като след съобщаване за акта на страните и администриране на евентуално постъпили жалби, делото се върне обратно на ОС – Перник, за разглеждане и преценка за наличие или отсъствие на правен интерес от въззивно обжалване.

Тъй като не прегражда пътя за защита, настоящото определение не подлежи на обжалване.

Воден от горното, СЪДЪТ

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ на Окръжен съд Перник от 12.10.2023 година, постановено в открито съдебно заседание, с което е дал ход на въззивното дело по същество.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 458/2023 г., по описа на Окръжен съд - Перник, I-ви въззивен граждански състав.

ВРЪЩА гр.д.№ 981/2022 г., по описа на РС - Радомир за произнасяне по реда на чл.247 от ГПК В ЧАСТТА по предявения от ищеца главен иск за прогласяване на целия договор за нищожен, като приведе в съответствие обстоятелствената част на решението, с което приема, че целият договор е нищожен, с диспозитива на решението, с което прогласява само отделни клаузи от него за нищожни и се произнася и по евентуалния иск.

Определението да се съобщи на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4