Решение № 5776 от 13.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5776 гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно гражданско дело № 20221100503947 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от „Ф.Ц.ЗА К.И С.“ чрез управителя Ц. Н.П., против Решение № 3623/09.11.2021 г., постановено по гр.д. № 26329/2021 г. по описа на СРС, ГО, 177 състав, с което е отхвърлен предявения т иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 348, ал. 1 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5 000.00 лева – възнаграждение по сключен между страните договор за посредничество от 21.11.2018 г., както и за задължението да назначи на трудов договор в търговското дружество „И.“ АД лицата С.Ц.Н., В.П.В. и К.А.А..

В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли се за неговата отмяна и се иска постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена в цялост.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, подаден от Р. К., в който се навеждат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен, като моли последният да бъде повърден в цялост.

По делото е депозирана и частна жалба с правно основание чл. 248 ГПК срещу определение № 472/10.01.2022 г. от Фондация „Ц.ЗА К.И С.“ с ЕИК: *******, с която 1 се иска ревизиране на разноските, присъдени пред СРС.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба по чл. 248 ГПК от Р. К., в която се излагат доводи за неоснователността на частната жалба и се моли за потвърждаване на атакуваното определение в цялост.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено следното:

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Без изричен довод съдът следи служебно за допуснати нарушения на императивните материалноправни и процесуалноправни норми при постановяване на решението.

Производството пред СРС се е развило по реда на чл. 422 ГПК след депозирано от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, в което заявителят е посочил, че с длъжника сключили устен договор от 21.11.2018 г., съгласно който Р. К. е поела задължението, в качеството си на пълномощник на търговското дружество „И.“ АД, да реализира извършването на покупко-продажба от ищеца на неурегулиран поземлен имот с трайно предназначение „ски писта“, находяща се в с. Рибарица, общ. Тетевен, както и да назначи на трудов договор в търговското дружество „И.“ АД лицата С.Ц.Н., В.П.В. и К.А.А.. На 07.10.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, според която Р.

К. следва да заплати на Ф.Ц.ЗА К.И С.“, представлявано от управителя Ц. Н.П., сумата от 5 000 лева, представляваща задължение по сключен устен договор от 21.11.2018 г., ведно със законната лихва от 25.08.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 250 лева разноски по делото, от които 100 лева – държавна такса и 150 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Въззивната инстанция е констатирала, че подадената в срока по чл. 415 ГПК искова молба е нередовна, поради което и на ищеца-въззивник са дадени указания да отстрани констатираните нередовности и да уточни фактическите обстоятелства, въз основа на които претендира сумата от 5 000 лева от ответната срана. В производството пред въззивната инстанция, в изпълнение на дадените от съда указания е депозирана уточнителна молба с вх.№ 84932/09.12.2022 г. от въззивника, в която последният уточнява, че устният договор между страните е бил сключен с ответницата с предмет и задължения на Р. К. за снабдяване с необходимите документи за покупко-продажба на неурегулиран поземлен имот с трайно предназначение „ски писта“, находяща се в с.

Рибарица, общ. Тетевен с площ 16 376 дка. В открито съдебно заседание, проведено на 13.12.2022 г. въззивникът е конкретизирал, че паричните средства са дадени на ответницата за снабдяване с документи по устния договор във връзка със сключването 2 на договор за покупко-продажба само за такси, като липсва претенция за възнаграждение.

Предвид горното, въззивният съд счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл по незаявени и неподдържани от ищеца фактическа обстоятелства, а именно за задължението Р. К. да назначи на трудов договор в търговското дружество „И.“ АД лицата С.Ц.Н., В.П.В. и К.А.А., поради което и в тази му част решението се явява процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Решението се оспорва в неговата цялост. Относно законосъобразността на решението, съдът е обвързан от доводите по въззивната жалба, по които намира следното:

От друга страна, настоящата инстанция намира, че посочената от районния съд правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 348, ал. 1 ТЗ на претенцията се явява неправилна и предявената искова претенция следва да бъде квалифицирана като иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 от ЗЗД – ненаименован договор с предмет извършване на фактически действия – подпомагане на ищеца за осъществяването покупко-продажба на неурегулиран поземлен имот с трайно предназначение „ски писта“, находяща се в с. Рибарица, общ. Тетевен с площ 16 376 дка. От събрания доказателствен материал, преценен в своята съвкупност се установява, че правоотношенията между страните по настоящия спор произтичат от ненаименован договор, който е сключен по повод поемане на задължение за подпомагане реализирането на покупко-продажба на поземлен имот с трайно предназначение „ски писта“. С този договор страните са уредили в рамките на свободата на договаряне, установена в чл. 9 ЗЗД, отношенията си във връзка с очертания предмет, която да послужи за уговореното помежду им и тази уговорка да ги обвърже правно валидно съгласно поетите задължения. Констатираната неточност, изразяваща се в непрецизната правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд, обаче не води до недопустимост на постановения съдебен акт. Безспорна и обилна е практиката на върховния съд, според която неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване с последиците по чл. 209, ал. 3, изр. 1 от ГПК (отм.), съответно чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК от 2007 г.

В настоящия случай първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по релевантните за спора факти, в съответствие със заявения от ищеца петитум.

Обоснован е изводът на районния съд, че за да бъде уважен искът за заплащане на дадената по устния договор сума, в тежест на ищеца е да установи, че е сключен такъв договор с ответника със задължение на ответницата за снабдяване с 3 необходимите документи за ищеца, както и основните параметри на договора предмет, цена, срок за плащане, както и че е изправна страна по него, т.е. че е изпълнил задълженията си да заплати уговорената сума за разходи и такси. В тежест на ответника е да установи правоизключващите и правопогасяващите си възражения, включително - че е изпълнил постигнатите договорки.

Тежестта да докаже наличието на договорно правоотношение е за страната, която го твърди, в случая ищецът. Допустими са всички доказателствени средства, в това число и със свидетелски показания, но само когато няма данни за уговорената цена на довереника. С доклада по делото пред първата инстанция СРС е указал на ищеца, че не представя доказателства, свързани със сключването на договора и със заплащането на сумата от 5 000 лева.

В случая е налице спор сключван ли е договор с очертания предмет и изпълнени ли са задълженията на ответника по този договор.

Пред въззивната инстанция е проведено съдебно дирене, в хода на което са изслушани двама свидетели при режим на довеждане. Свидетелят Г.Т.М. споделя в показанията си, че процесните страни многократно си разменяли пари, но затова не били издавани разписки или документи. Сочи, че парите между процесните страни били давани понякога в прозрачен плик за документи, друг път – на ръка, но не знае колко на брой били. В показанията си свидетелят твърди, че парите се давали за различни неща – за осигуровки, за дрехи и за някакво място в Рибарица. М. споделя, че Р. К. определяла колко пари трябвало да се предоставят. Споделя, че парите са били давани от въззивника, но не успя да посочи със сигурност дали парите са давани от въззивника в лично качество или в качеството му на управител на „Ф.Ц.ЗА К.И С.“.

Част от доказателствената съвкупност по делото са и свидетелските показания на Ж. Г.И.. В показанията си тя посочва, че Р. К. не е споделяла за взаимотношения с Фондация „Ц.ЗА К.И С.“, нито за такива с Ц. П.. Свидетелката споделя, че въззиваемата не ѝ се е оплаквала, че изпитва финансови затруднения.

Въззивният състав намира, че не се доказа при условията на пълно и главно доказаване наличие на сключен между процесните страни устен договор с предмет извършване на фактически действия – подпомагане на ищеца за осъществяването покупко-продажба на неурегулиран поземлен имот с трайно предназначение „ски писта“, находяща се в с. Рибарица, общ. Тетевен с площ 16 376 дка. От събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля на ищеца Г.Т., чиито показания съдът преценя по реда на чл. 172 ГПК, не се установи нито предаване, нито получаване на сумата от 5 000.00 лева от К. на твърдяното в исковата молба основание. Свидетелят сочи, че е виждал предаване на пари между Ц. П. и Р. К., но последният не успя да посочи с категоричност нито колко пари са били предавани, нито основанието за това.

Същевременно, от показанията на свидетелката Ж. Г.И. не се установяват относими 4 към делото обстоятелства и факти. От събрания по делото доказателствен материал, следва единственият възможен извод, че посочените факти по никакъв начин не установяват поемане на устно договорно задължение от страна на ответницата да извърши снадбяване с документи за изповядване на покупко-продажба пред нотариус с договорна ипотека, нито предаването на парите, нито извършване на фактически действия, изразяващи се в подпомагане на ищеца за осъществяването покупкопродажба на неурегулиран поземлен имот с трайно предназначение „ски писта“, находяща се в с. Рибарица, общ. Тетевен с площ 16 376 дка.

В случая, като съобрази изложеното в съвкупност, съдът приема, че не се установява още първата предпоставка за възникване на такова задължение в тежест на ответницата – т. е. да е сключен договор с очертания предмет между процесните страни. Липсват доказателства – писмени или гласни, установяващи наличие на договорна връзка между страните на твърдяното от ищеца основание. С оглед изложеното, исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Предвид установеното нарушение на материалния закон и неправилно очертаната правна квалификация, оспореното решение следва да се обезсили в частта, описана по-горе, а в друга да се отмени, а предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗЗД да бъде отхвърлен.

По частната жалба на Фондация „Ц.ЗА К.И С.“ срещу определение № 472/10.01.2022 г., постановено по гр. д. № 26239/2021 г. на СРС, 177 с-в в частта, в която оставено без уважение искането от 29.11.2021 г. за изменение на решение от 09.11.2021 г. в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК, въззивният състав приема следното: