Решение № 5651 от 24.07.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8682/2018
- Вид
- Решение № 5651
- Подписан
- 24.07.2019
- В сила
- 31.12.2020
- Състав
- МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б."в", пр.1 · Наказателен кодекс
- чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш
Е Н И Е
№..... гр.София, 24.07.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №8682 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Р.В.Б. и К.В.Х. срещу З.„Л.И.“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците суми в размер на по 170
000,00лв., частични искове от общи суми от по 200000,00лв./ допуснато изменение, чрез увеличение в с.з. от 10,06,2019год./, представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди по повод смъртта на В.Р.Х., настъпила вследствие на възникнало на 15,12,2017год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тези суми от 23,12,2017год. до окончателното изплащане на вземанията.
Навеждат се доводи, че на 15,12,2017г., около 09:20 часа, по първокласен път край с. Тулово се движил специален автомобил „Мерцедес 3243“, с рег. № *******, управляван от водача Л.А.Я., който нарушил правилата за движение по пътищата, навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал движещия се по нея лек автомобил, с марка „Рено Лагуна“, рег. № *******, управляван от В.Р.Х. – баща на ищците. По случая сочи да е образувано досъдебно производство по описа на РУП-Казанлък, пр.пр. № 3301/2017 г. по описа на ОП – Стара Загора. Поддържа се, че за ищците са настъпили имуществени вреди, подлежащи на обезщетение от загубата на родител. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на лицето причинило произшествието е застрахована при ответното дружество, като последното е поканено да изплати застрахователно обезщетение, но такова плащане е отказано.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З.Л.и.
АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди се произшествието да е настъпило по причина поведение на пострадалия водач като лек автомобил „Рено Лагуна“ е навлязъл в платното за движение на специален автомобил „Мерцедес 3243“. Твърди смъртта на В. Х. да не е настъпила в причинна връзка с процесното пътнотранспортно произшествие. При условията на евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен. Оспорва началния момент за дължимост на законна лихва.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства – Констативен протокол №284р-28290/19,12,2017год. на ОД на МВР Стара Загора, се установява да е настъпило пътнотранспортно произшествие на 15.12.2017год. между товарен автомобил „Мерцедес 3243“, с рег. № *******, управляван от водача Л.А.Я. и лек автомобил, с марка „Рено Лагуна“, рег. № *******, управляван от В.Р.Х., при което е починал В. Х..
Безспорно между страните е обстоятелството прието по реда на осн.чл.146 от ГПК/ определение постановено в о.с.з. от 15,04,2019год.
/, относно наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност за автомобил „Мерцедес 3243“, с рег. № ******* за релевирания период с ответника З.Л.и. АД.
Видно от удостоверение за наследници на Община Казанлък ищците се легитимират като законни правоприемници на починалото лице-негови синове.
За установено по делото съдът намира обстоятелството смъртта на В.Р.Х. да е в причинно-следствена връзка с процесното произшествие. В КП от 15,12,2017год. се удостоверява от длъжностното лице да е настъпила смъртта на водача на лек автомобил Рено Лагуна при процесното ПТП. В този смисъл обстоятелствата възприети от длъжностното лице и удостоверени в документа се ползват с обвързваща материална доказателствена сила съгласно чл.189 от ЗДВП, която не е оборена от ответникът.
От заключението на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът се установява механизма на ПТП, а именно: Произшествието е настъпило на ПП - 1 - 5, км205+100 южно от пътен възел за разклона към гр. Мъглиж и в района на завой. Път 1 - 5 се състои от едно платно и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента. Пътнотранспортното произшествие е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост.
Двете пътни ленти са разделени с единична непрекъсната бяла линия. В протокола за оглед няма отразени пътни знаци, които да ограничават скоростта на движение на автомобилите. Лек автомобил „Рено” се е движил по ПП - 1 - 5 в дясната пътна лента с посока към разклона за гр. Мъглиж, със скорост на движение 80 км/ч. Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, му е предстояло да премине по десен завой. В същото време товарен автомобил Мерцедес се е движил върху пътната лента за насрещно движение на лек автомобил Рено и в обратната му посока със скорост на движение 91 км/ч. Преди да се разминат двата автомобила, по неустановени причини, водачът на товарен автомобил Мерцедес е отклонил управлявания от него автомобил със завъртане на кормилното колело на автомобила наляво. Автомобила се е отклонил в ляво, като е навлязъл изцяло върху пътната лента за насрещното му движение и се е реализирало ПТП. Товарен автомобил Мерцедес с предната си част челно, е ударил движещият се срещу него лек автомобил Рено в предната му част челно. Тъй като масата на т.а. Мерцедес е била многократно по - голяма от масата на лекия автомобил, той е изтласкал лек автомобил Рено връщайки го назад на 43м, където са се установили. Двата автомобила са се установили върху пътната лента, по която се е движил лек автомобил Рено.От техническа гледна точка причината за настъпването на пътнотранспортното произшествие са субективните действия на водача на товарния автомобил Мерцедес със системите за управление на автомобила, който е отклонил управлявания от него автомобил вляво, като е навлязъл върху насрещната му пътна лента. Мястото на удара между двете МПС е на около 2-4 метра вдясно от левия край на платното за движение по посока на движение на товарен автомобил Мерцедес изцяло в насрещната пътна лента по посока на движение на товарен автомобил Мерцедес.
В хода на производството е представена присъда от 06,03,2019год. на Окръжен съд Стара Загора, НО, която не се спори да е влязла в сила, постановена по НОХД №557/2018год., от която се установява, че Л.А.Я., е признат за виновен в това, че на 15,12,2017год., на път ПП І-5, км.205+100, община Мъглиж, при управление на специален товарен автомобил, с марка Мерцедес, модел 3243, с рег.№********нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДВП, чл.20, ал.1 от ЗДВП, при което по непредпазливост е причинил смъртта на В.Р.Х., престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, пр.1 вр.чл.342, ал.1 от НК, вр.чл.373, ал.2 от НПК.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.П., от които се установяват отношенията между ищците и В. Х..
Показанията на разпитания водач –Я. се опровергават от заключението на САТЕ и постановена присъда сочеща на осъществено от него противоправно деяние.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед наличието на влязла в сила присъда по
НОХД № 557/2018год. по описа на Окръжен съд
Стара Загора, която е задължителна за гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК, е установено наличието на извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена, поради което е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищецът, в качеството на низходящ на увредения е активно, материално-правно легитимиран да претендира обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на родител. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
Разпечатката съдържа 36 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f3fdf1dc-075d-417f-96f4-f18564b9ed0d