Определение № 2888 от 08.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2888 гр. Варна, 08.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20263100100531 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от З. Ш. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Силистра, ул. ***, действаща чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. В. Маринова от САК и съдебен адрес на кантората в гр. Силистра, ул. „***, ПРОТИВ:

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ – СЕВЕР“ АД с ЕИК:104518621, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „***, „ВАРНА ТАУЪРС „КУЛА „Г“, представлявано от управителя Атанас Колев, с която е предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД и цена на иска 36 000 лева.

С Решение № 350/05.04.2024 год. по гр. дело 01126/2023 год. ва АСВарна, е осъден ответника „ЕЛЕКТРОЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ – СЕВЕР” АД, ЕИК 104518621, гр. Варна да заплати на ищцата З. Ш. С., ЕГН **********, гр.

Силистра, ул.”*** сумата от 64 000 лв. /шестдесет и четири хиляди лева/, заявена като частична от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син Айдън Сейфула, починал на 24.09.2020г. след падане от 12 – метрова височина, настъпила по време на подмяна на изолатори на участък, предназначен за ремонтни дейности на ВЕЛ „Райнино”, гр.

Исперих, област

Разград, собствен на

„ЕЛЕКТРОЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ – СЕВЕР” АД, която работа е изпълнявана пряко от „АРЕТ – 90” ООД /в несъстоятелност/ по възлагане на ЕТ „ЖЕЛЯЗКО ЖЕЛЯЗКОВ” /заличен търговец/, а на последния, възложена от „ЕЛЕКТРОЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ – СЕВЕР” АД, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, на осн.

1 чл. 49 ЗЗД.

Решение № 149/14.10.2024 год. по В.гр.дело № 277/2024 год. на АСВарна, е потвърдено Решение №350/05.04.2024 год., по гр.д. №1126/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които ответника „Електроразпределение Север”АД е осъдено да заплати на ищцата З. Ш. С. сумата от 64 000лв., заявена като частична от 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син Айдън Сейфула, починал след падане от 12 - метрова височина по време на подмяна на изолатори на участък, предназначен за ремонтни дейности на ВЕЛ „Райнино”, гр.Исперих, област Разград, собствен на „Електроразпределение Север”АД, която работа е изпълнявана пряко от „Арет-90”ООД/в несъстоятелност/ по възлагане на ЕТ „Желязко Желязков”/заличен търговец/, а на последния, възложена от „Електроразпределение Север”АД, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 26.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.49 от ЗЗД.

С Определение № 5177/12.11.2025 год. на ВКС по гр. дело № 281/2025 год., не е допуснато до касационна обжалване въззивното решение.

С исковата молба ищцата е заявила петитум, с който моли съда па постанови решение, с което:

ОСЪДИ на основание чл. 49 ЗЗД ответника „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК: 104518621, ДА ЗАПЛАТИ на ищцата сумата от 36 000 лева /тридесет и шест хиляди лева/, вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, от частичен иск от 64 000 лева, заявена като частичен иск от общ размер от 100 000 лева / сто хиляди лева / по влязлото в сила Решение № 149/14.10.2024 год. на ВнАпС по в.гр.дело № 20243000500277, с което е потвърдено решение № 350/05.04.2024 год., по гр. дело № 1126/2023 год. по описа на ВОС, представляваща обезщетение за представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син Айдън Сейфула, починал на 24.09.2020г. след падане от 12 – метрова височина, настъпила по време на подмяна на изолатори на участък, предназначен за ремонтни дейности на ВЕЛ „Райнино”, гр.

Исперих, област

Разград, собствен на

„ЕЛЕКТРОЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ – СЕВЕР” АД, която работа е изпълнявана пряко от „АРЕТ – 90” ООД /в несъстоятелност/ по възлагане на ЕТ „ЖЕЛЯЗКО ЖЕЛЯЗКОВ” /заличен търговец/, а на последния, възложена от 2

„ЕЛЕКТРОЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ – СЕВЕР” АД, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В законоустановения срок и на основание чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие.

В отговора се твърди, че искът е допустим, но се оспорва като неоснователен и недоказан, включително и по размер.

Намира, че заявената с исковата молба претенция е такава, по реда на чл.49 от ЗЗД вр. с чл.45 от ЗЗД, за ангажиране на гаранционнообезпечителната отговорност на дружеството, за което са наведени твърдения в обстоятелствената част от исковата молба.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително - гаранционна функция. Тя е отговорност за чужди виновни противоправни действия.

Юридическото лице отговаря само за вредите причинени от лицето, когато те са настъпили при или по повод изпълнението на възложената работа. Вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от извършеното деяние, а не са опосредени или косвени.

Намира претенцията за репариране на претърпени неимуществени вреди, като последица от настъпила трудова злополука за неоснователна.

Моли съда да отхвърли иска. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

Иска от съда на основание чл. 219, ал. 1 ГПК да привлече в процеса като трето лице-помагач на страната на ответника Застрахователна компания „УНИКА" АД. Интересът от привличането на третото-лице помагач е обусловен от сключен договор за застраховка.

След като се съобрази със становищата на страните, съдът приема следното:

Предявеният е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 36 000 лева, представляваща вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане от частичен иск от 64 000 лева, заявена като частичен иск от общ размер на 3

100 000 лева.

Предявеният иск е допустим.

Предявения иск е за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата вследствие на смъртта на сина й АЙДЪН САДЪК СЕЙФУЛА, ЕГН:

**********, настъпила на 24.09.2020 г.

Доколкото в настоящия случай е налице влязло в сила решение по уважен частичен иск за част от вземането /в размер на 64 000 лв./, то обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.

Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост ( така ТР № 3/2016 г. по т.д. № 3/2016 г.на ОСГТК на ВКС).

Въз основа на изложеното доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, както следва:

В тежест на ищеца е чрез всички допустими от закона доказателствени средства да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявеното вземане, а именно: остатъка от вземането заявен в настоящото производство.

В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава своите правопогасяващи и правоизключващи възражения относно остатъка от вземането.

Съдът на основание чл.219 от ГПК, следва да конституира в качеството 4 на като трето лице помагач на страната на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, Застрахователна компания „УНИКА" АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „***, като застраховател по валидно сключена застраховка „Комбинирана отговорност“ по застрахователна полица № 20005F21094, действаща към момента на настъпване на неимуществените вреди- от 00.00 ч. на 04.12.2020г. до 24.00 ч. на 03.12.2021г.

По отношение на представените с исковата молба и отговорите писмени доказателства съдът следва да ги допусне, като по тяхното приемане ще се произнесе в открито съдебно заседание.

По отношение на направените доказателствени искания.

Съдът следва да допусне двама свидетели при режим на довеждане в полза на ищцата за установяване на факти и обстоятелства свързани с претърпените неимуществени вреди. Доказателственото искане за разпит на трети свидетел за установяване на обстоятелствата във връзка с настъпване на инцидента следва да бъде отхвърлено, доколкото тези обстоятелства са установени с влязлото в сила решение по уважения частичен иск.

Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. На страните по делото следва да бъде дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищцата се връчи препис от писмения отговор на ответника.

С оглед на горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл.219 от ГПК в качеството на трето лице помагач на страната на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, Застрахователна компания „УНИКА" АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***, като застраховател по валидно сключена застраховка „Комбинирана отговорност" по Застрахователна полица № 20005F21094, действаща към момента на настъпване на неимуществените вреди.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:

Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Предявения иск е за обезщетение за неимуществени вреди, причинени 5 на ищцата вследствие на смъртта на сина й АЙДЪН САДЪК СЕЙФУЛА, ЕГН:

**********, настъпила на 24.09.2020 г.

Предвид изразеното от страните становище и влязлото в сила решение по уважения частичен иск, съдът съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, приема за безспорни следните обстоятелства: че Айдън Садък Сейфула е починал на 24.09.2020 г. след падане от 12 – метрова височина, настъпила по време на подмяна на изолатори на участък, предназначен за ремонтни дейности на ВЕЛ „Райнино”, гр. Исперих, област Разград, собствен на „ЕЛЕКТРОЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ – СЕВЕР” АД, която работа е изпълнявана пряко от „АРЕТ– 90” ООД /в несъстоятелност/ по възлагане на ЕТ „ЖЕЛЯЗКО ЖЕЛЯЗКОВ” /заличен търговец/.

На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест да докаже със всички допустими доказателствени средства при условията на пълно и главно доказване посочените в мотивите към определението факти и обстоятелства.

На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи всички направени възражение, право-изключващи и правопогасяващи факти и твърдения, от които черпи благоприятни за себе си последици.

На осн. чл. 146, ал.4 ГПК:

ДОПУСКА като писмени доказателства приложените исковата молба и отговора, като по тяхното приемане съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след становище изразено от ищцата, по отношение на писмените доказателства приложени към отговора на исковата молба.

ДОПУСКА в полза на ищеца при режим на довеждане двама свидетели, за факти и обстоятелства свързани с претърпените неимуществени вреди.