Определение № 147 от 19.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. Варна, 19.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20253001000069 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД срещу решение № 449/01.11.2024 по електронно дело 20243100900156 (ТД 156/2024г. по описа на ОС-Варна), В ЧАСТ, с която при участие на ДСП – Варна, жалбоподателят е бил осъден да заплати обезщетение по предявена на осн.чл.432, ал.1 от КЗ претенция на пострадало непълнолетно лице до размер от 80 000 лв. понесени неимуществени вреди, и 1400лв. имуществени вреди за разходи за проведено лечение, причинени при ПТП от водач, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със съответна лихва от 30.08.23г. и са били разпределени разноски.

По предварителните въпроси: Въззивната жалба е депозирана чрез пълномощник в рамките на преклузивния срок (считано от връчване на акта на представителя) и е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК. Дължимата държавна такса по въззивното обжалване е внесена. Книжата между насрещните страни са разменени и в срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна е упражнила право на отговор по жалбата.

По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Пълномощниците на насрещните страни са легитимирани да упражняват защита във всички инстанции. Съдът приема, че въззивното производството по акта по същество е допустимо.

Доколкото предмет на делото е право на вземане, претендирано от името на пострадало непълнолетно дете, контролът за интересите му чрез специА.зирания държавен орган следва да продължи и в настоящата инстанция (чл. 15 ал.6 ЗЗД).

Доклад по въззивната жалба:

1

Въззивникът(осъден ответник) ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, чрез пълномощника адв. С. излага оплаквания за неправилно установени факти по механизма на причиняване на уврежданията на пострадалото дете и обстоятелствата от значение за заявеното възражение за съпричиняване, което е било отхвърлено без изследване на конкретните противоречия в доказателствата относно поведението на автомобилиста и пешеходеца. Сочи, че изводите на вещото лице са били основани единствено на данни от оглед на незапазено местопроизшествие(изготвен в хода на неприключило разследване на транспортно престъпление), но заключението му не било съпоставено нито с показанията на разпитания като свидетел водач, нито с обстоятелствата, описвани от очевидеца, които според въззивника го опровергават. Отделно счита за изцяло необоснован и извода за извършено пресичане на кръстовището на място, представляващо продължение на тротоар или банкет или където да се предполага, че се намират деца, при посочената от свидетелите посока на движение на пешеходката. Оплаквания се излагат и по установените факти по вредоносния резултат от удара между детето и автомобила, като освен счупванията на костите, които са били изцяло излекувани до 4 месеца, необосновано при прилагане на критериите за определяне на справедлив имуществен еквивалент на обезщетението за неимуществените вреди са били преценявани значително по-дълг период на възстановяване, необходимост от болезнени рехабилитации и все още съществуващи хипотрофия на мускули и накуцване, както и остатъчни оперативни белези, за които вещото лице не е потвърдило със сигурност, че няма да се зА.чат с времето. Позовава се и на потвърденото от комплексната психолого-психиатрична експертиза значение на липсата на своевременна професионална помощ за преодоляване на последиците от острия стрес, което не било отчетено от първата инстанция при отграничаване на обема на негативните последици върху психиката на детето пряко от самото ПТП и от пропуснатото необходимо лечение. Като необосновани с конкретни доказателства се сочат и изводите за установени конкретни разходи за медицинското лечение на фрактурите на пострадалата пациентка.

Изложени са и оплаквания за неправилно приложен закон както при остойностяване на действително понесените увреждания в съответствие с изискванията за справедливо оценяване само на доказаните увреждания(чл. 52 ЗЗ), така и при квА.фицирането на поведението на пешеходката при разглеждането на съпричиняването (чл. 113 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП, чл. 117 ЗДвП).

Въззиваемата А. К. А., действаща чрез своята майка Г. И. Я., представлявана от адвокат Д., оспорва оплакванията с доводи за всестранно изследване на всички критерии и цялостна оценка на събраните доказателства, вкл. медицинската и психологическата експертизи, документи от лечението и свидетелските показания. Счита за обосновано заключението на автоексперта, възприето при установяване на механизма и причините за вредоносното ПТП и липса на надлежно доказване на съпричиняването на вредите.

Служебно конституирания орган по закрила на детето Дирекция Социално подпомагане- Варна, не е изразила становище по жалбата на осъдения застраховател.

По доказателствата:

2

Оплакванията на въззивника по установяване на фактите, относими към възраженията му по възникване на покритата като застрахователен риск отговорност и нейния обем са пряко свързани с допуснати процесуални нарушения по събирането на основното за делото доказателство. Поисканата в исковата молба автотехническа експертиза е била изготвена, съответно на поставената задача и очертания в нея предмет на изследване, въз основа на съставените от разследващи органи свидетелстващи документи (огледен протокол и фотоалбум) и нА.чния по делото бланкетен протокол за ПТП с неизяснени обстоятелства и причини за ПТП. При тези изходни данни, експертът потвърждава, че е съобразявал основно следите от разпръснатите по платното вещи на пострадалата и отломки от части от МПС, както и местата на телесните увреждания и предполагаемата средна скорост на придвижване на дете. Експертът е обявил въз основа на тези обективни данни от незапазено местопроизшествие своя извод за механизъм на ПТП при който пешеходката преминава през кръстовището от дясно на ляво спрямо посоката на автомобила ( т.е. навлиза откъм жилищна зона на населеното място) и сблъсък настъпва първоначално в дясна страна на автомобила и лява странична част на тялото на детето, а в последствие има и второ съприкосновение при падането на тялото през ляв страничен борд на автомобила, където са констатирани и увреждания по МПС (откъсването на огледалото). В това заключение обаче липсва обяснение за значителните повреди по левия фар, мигач и калник, констатирани от експерта, като описани в огледния протокол. Изготвеното заключение е било събрано по делото в първото заседание, преди разпита на допуснатите свидетели – очевидци на произшествието. При депозиране на техните показания обаче, са изложени факти, които не кореспондират с възприетата от експерта по следите на платното ситуация. Водачът А.т посочва именно лявата част на автомобила си като място на удара с пешеходката , макар да не е конкретизирал от къде е преминала за да достигне до него; очевидецът Чанакчелиев (сигнА.зирал за ПТП) описва началото на движението на детето в посока от ляво на дясно за автомобила (т.е. откъм затревената площ) преминаване с нормален ход през цялото ляво платно, пресичане на разделителна линия, навлизане в дясното платно за движение и преди достигането на другия му край промяна на посоката обратно за връщане(вече от дясно на ляво). Този очевидец посочва удар на тялото на детето вляво именно след като то е променило началното си направление за движение, последван от „отхвръкване“ и претъркалване на тялото по земята.

Събраните гласни доказателства за движението на детето не са били изобщо изследвани от експерта, а доколкото те се разминават с интерпретацията на следите от местопроизшествието, се налага със специалните знания на вещото лице да се провери и ситуацията, описана от очевидците. Без специални знания на автоексперта не може да се допълни бланкетното съдържание на протокола за ПТП, а допълнително събраните гласни доказателства не са били включени в предмета на изследване на експертизата и това е изисквало от съда служебно да постави въпроси за потвърждаване или съответно отричане на двете възможни версии за началото на предприетото от детето пресичане и времето, което то е престояло на платното като видима опасност. Само след като бъде събрано и допълнително заключение, съдът би могъл да обсъди доказателствения материал в цялост и да обоснове извод за установени факти по механизма на увреждащото ПТП. Тъй като първата инстанция е 3 пропуснала да събере нужната за преценка на гласните доказателства експертиза, налага се служебно въззивният съд да допусне такава, за да може да се произнесе по оплакванията на въззивника за допуснатите нарушения при преценката на събраните доказателства, довели до неправилното установяване на спорните, значими за отговорността на автомобилиста факти. Затова е без значение, че обжалващият ответник не е направил съответно доказателствено искане (т.3 от ТРОСГТК 1/2013). Доколкото се касае за установяване на факти, ползващи застрахователя (както по отношение на установяване на друг момент на възникнала опасност, така и мястото, от където е започнало пресичането на платното) допълнителните разходи по събиране на новата експертиза следва да се възложат на тази страна.

Отделно от това, липсата на данни за резултата от воденото разследване за престъпния характер на причиняване на телесна повреда при пътен инцидент, което се сочи и като елемент на фактически състав, пораждащ отговорност на застрахован автомобилист, изисква от въззивния съд да провери служебно сведенията, които биха могли да очертаят фактите по неоспорим за страните начин (по арг. от чл. 300 ГПК). От началото на наказателното преследване (привличането на конкретен извършител като обвиняем за престъпно причиняване на телесно увреждане на конкретен пострадал) до постановяване на осъдителна или оправдателна присъда или приключване на разследването на друго основание, би била нА.це пречка за упражняване на обусловено от противоправността на деянието, причиняването на вредата и вината на извършителя право на иск за отговорност за гражданско-правните последици от престъплението. Без да се увери, че пречката не е възникнала или отпаднала, гражданският съд би постановил недопустим акт (т.1 от ТР ОСГТК 1/2017 ВКС). По делото в първата инстанция са събрани само данни за нА.чно досъдебно производство към средата на 2024г. и и това налага актуА.зиране на информацията за движението на наказателното разследване. Едва след постъпване на нова информация въззивният състав ще може да прецени и нуждата от отстраняване на пречки по упражняване на правото на иск във въззивна инстанция.

За събиране на нужните доказателства и становищата на страните по съществото на спора, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба срещу решение № 449/01.11.2024 по електронно дело 20243100900156 (ТД 156/2024г. по описа на ОС-Варна), с което е била уважена претенция на А. К. А., действаща чрез своята майка законен представител Г. И. Я., при участие на служебно конституиран орган по закрила на детето Дирекция Социално подпомаганеВарна, срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“АД на осн.чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в размер от 80 000 лв понесени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания поради 4 телесно увреждане и психотравма и 1400лв имуществени вреди за разходи за проведено лечение, ведно със законна лихва от уведомяване на застрахователя на 30.08.23г. до окончателно плащане и и са били разпределени разноски.

Разпечатката съдържа 25 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f3fd9ad7-9236-433a-a398-395ee227d852