Решение № 9462 от 23.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41682/2023
- Вид
- Решение № 9462
- Подписан
- 23.05.2025
- Състав
- СИЛВИЯ СТЕФАНОВА ХАЗЪРБАСАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 406 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 9462 гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20231110141682 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Л.“ ООД против ЗАД „А." АД, с която са предявени евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1190,29 лв., представляваща претърпяна загуба, вследствие на неизпълнение на поето задължение от ответника да отстрани качествено вредите в натура за ремонт на лек автомобил марка „Тойота”, модел „РАВ 4”, с per. № СА ... ХМ и с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1190,29 лв., представляваща застрахователно обезщетение по сключен договор за комбинирана застраховка „Моята кола” - Застрахователен пакет Макс със срок на действие от 16.04.2022 г. до 15.04.2023 г., съгласно Застрахователна полица № BG/01/122001044541, заедно със законната лихва за забава от деня на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата/допуснато изменение на размера на предявения иск с протоколно определение от 25.02.2025 г./.
Ищецът „Л.“ ООД твърди, че на 08.04.2022 г. между ищеца и ответното дружество е сключен договор за застраховка „Моята кола” - Застрахователен пакет Макс със срок на действие от 16.04.2022 г. до 15.04.2023 г. за лек автомобил марка „Тойота”, модел „РАВ 4”, с per. № СА ... ХМ, произведен през 2014 г. В съставената Застрахователна полица № BG/01/122001044541, застрахованият автомобил бил индивидуализиран подробно. На 12.04.2023 г. били заведени щети по автомобила при ответника, а автомобилът бил приет за ремонт в доверен сервиз „Автокомплекси Маями“ ООД, с поръчка № 412533, но ремонтът бил извършен некачествено, за което ищецът подал жалба. Застрахователят уважил частично претенцията, като отхвърлил искането за отстраняване на нанесените щети по лайсна на предна дясна врата, вежда калник предене десен и вежда калник предене ляв. За отказа ищецът бил уведомен с писмо изх. № 1-01-4101-5520 № 2/16.06.2023 г., без да са изложени мотиви. Ищецът възразил срещу отказа, но ответникът с писмо изх. № 1-01-4101-5520 № 3/28.06.2023 г. потвърдил първоначалното си становище. Разходите, които ищецът претендира, за да отремонтира МПС възлизали на сумата 1500 лв. Поради това моли 1 ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 1500 лв., представляваща дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение по сключен договор за комбинирана застраховка „Моята кола” - Застрахователен пакет Макс със срок на действие от 16.04.2022 г. до 15.04.2023 г., съгласно Застрахователна полица № BG/01/122001044541, заедно със законната лихва за забава от деня на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ответникът „А." АД е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
Оспорва всички обстоятелства, на които ищецът основава претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка. Твърди, че искът е недопустим, тъй като с уведомление за щети от 12.04.2023 г., въз основа на което при ответника били образувани три щети, но до изтичане на срока на действие на застрахователната полица 15.04.2023 г. ищецът не бил претнедирала от застрахователя щетите, посочени за първи път в исковата молба. Към датата на завеждане и на трите щети не били установени твърдените увреждания в исковата молба. Евентуално счита, че размерът на претендираното застрахователно обезщетение е значително завишен и не съответства на стойността на вредите претърпени от ищеца, както и че щетите не са възникнали по време на действие на застрахователния договор, поради което не съставляват покрит застрахователен риск. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД В исковата молба ищецът твърди, че в случая по съгласие на страните /допустимо на основание чл. 406 от КЗ за отстраняване на вредите в натура/ застрахователят е поел задължението вместо да изплати парично обезщетение на застрахования, който да отстрани щетите в избран от него сервиз, сам да отстрани щетите, като е поел отговорност за действията на трето за правоотношението между страните лице – в случая избрания от дружеството доверен сервиз. Поддържа се, че в тази хипотеза застрахователното дружество носи отговорността след така извършения ремонт техническото състояние на автомобила да бъде такова, което да съответства на състоянието му преди настъпване на пътнотранспортното произшествие. Правното основание на така предявената претенция е по чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД , доколкото в случая се претендира обезщетение на общо основание за претърпени загуби, вследствие на неизпълнение на поето задължение от ответника да отстрани качествено вредите в натура. Заявено е искане за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили в патримониума на ищеца в резултат от некачествения ремонт, изразяващ се в нови щети по лайсна на предна дясна врата, вежда калник преден десен и вежда калник преден ляв.
Основателността на предявения иск по чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД се обуславя от установяването на неизпълнение на договорно задължение от страна на ответното дружество, причинени имуществени вреди над обичайния размер, причинна връзка между тези вреди и неизпълнението на договорното задължение.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за застраховка „Моята кола” Застрахователен пакет Макс със срок на действие от 16.04.2022 г. до 15.04.2023 г. с предмет лек автомобил марка „Тойота”, модел „РАВ 4”, с per. № СА ... ХМ, произведен през 2014 г., който е обективиран в застрахователна полица № BG/01/122001044541. Представена е и застрахователна полица № BG/01/123001113446 между същите страни със същия предмет и срок на действие от 16.04.2023 г. до 15.04.2024 г.
Между страните не се спори, а и от представените с отговора на исковата молба уведомления за щета се установява, че на 12.04.2023 г. ищцовото дружество се обърнало към 2 ответника за възстановяване на вредите по процесното МПС.
В тази връзка и при ответника били образувани щети под № 0306-23-727-500634, № 0306-23-727-500635 и № 0306-23-727-500636, всички от 12.04.2023 г. Ответното дружество извършило оглед на МПС и констатирало увреждания по задна дясна врата, по задна лява врата и предна броня, като страните са се съгласили обезщетението да бъде извършено чрез ремонт в доверен сервиз „Автокомплекси Маями“ ООД, като застрахователят плати директно на сервиза. В Списък на констатираните увреждания от 12.04.2023 г. застрахователят отбелязал увредените детайли и степента на увреждането им.
С Жалба вх. № 1-101-4101-5520/31.05.2023 г. управителят на „Л.“ ООД уведомява „А." АД, че във връзка със заведена щета на 12.04.2023 г. в дружеството ремонтът извършен от сервиз „Автокомплекси Маями“ ООД е некачествен и веждите около гумите са сложени скъсани и стърчащи.
С писмо изх. № 1-101-4101-5520#1/01.06.23 г. „А." АД посочва, че извършил обстойна проверка на случая и след изискани обяснения от доверения сервиз е необходимо да бъде извършен контролен оглед на лек автомобил марка „Тойота”, модел „РАВ 4”, с per. № СА ...
ХМ. Представено е писмо изх. № 1-101-4101-5520#2/16.06.23 г. до „Л.“ ООД, в което застрахователят посочва, че след проведения тристранен оглед действително се установило несъответствие в цвета на облицовка предна броня, капак преден, врата задна дясна, панел десен и врата задна лява, както и нарушения в лаково-бояджийското покритие по врата предна дясна и врата предна лява, във връзка с гаранция след извършен ремонт по поръчка № 412533. Поради това застрахователят уважава частично претенцията, като отказва за лайстна врата предна дясна, вежда калник преден десен и веджда калник преден ляв, поради липса на предпоставки.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на настоящия иск на основание чл.498, ал.3 КЗ, тъй като видно Жалба вх. № 1-101-41015520/31.05.2023 г., писмо изх. № 1-101-4101-5520#1/01.06.23 г. и писмо изх. № 1-101-41015520#2/16.06.23 г. застрахователят е бил уведомен от застрахования преди образуване на съдебното производството за доброволно извънсъдебно уреждане на отношенията, във връзка с гаранция след извършен ремонт. А и такава предпоставка липса по отношение на главния иск с правно основание чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД .
За установяване на некачествения ремонт, уврежданията по автомобила и връзката между тях е допуснат свидетел и е изслушана автотехническа експертиза.
От показанията на свидетеля Г.М.М. се установява, че работи в ищцовото дружество от 2022 г., като лично той завел щетите по автомобила на 12.04.2023 г. и оставил колата да я поправят на 24.04.2023 г. В самия ден нямало служители в автосервиза и му казали да остави ключовете от колата в автомивката, която била до сервиза. След около 10 дни се обадил да провери как вървят нещата и му отговорили, че няма възлагателно писмо от застрахователя.
Били увредени предна броня, преден капак, лява и дясна задна врата и пластмаса на предна броня. Колата останала там до 26.05.2023 г., когато лично управителя на дружеството Дарина М.а я получила.
По делото е приет приемо-предавателен протокол по поръчка № 412533 от 26.5.2023 г. съставен от „Л.“ ООД и „Автокомплекси Маями“ ООД във връзка с ремонт на лек автомобил марка „Тойота”, модел „РАВ 4”, с per. № СА ... ХМ, в който страните констатират, че ремонтът на посочените в табличен вид увреждания на автомобила е извършено качествено и в срок и застрахованият няма по-нататъшни претенции към застрахователя и изпълнителя по повод констатираните увреждания.
Показанията на свидетеля М. следва да бъдат кредитирани като съдът цени същите при условията на чл. 172 от ГПК, поради наличието на трудово правоотношение с дружеството-ищец. Независимо от това обаче изнесената от лицето информация е 3 последователна и кореспондира на останалия доказателствен материал, поради което и липсват основания за поставяне под съмнение на достоверността на същата. От друга страна свидетелските показания не съдържат никакви факти, досежно твърдението за некачествено извършен ремонт.
От изслушаната експертиза се установява, че на лайсна предна дясна врата, вежда преден ляв калник и вежда преден десен калник има видими луфтове, които не са характерни при монтажа на съответните детайли. Вещото лице уточнява, че от снимковия материал не може да се определи дали това се дължи на неточност на монтажа или на увреждане на захватите /щипките/ на трите детайла. Видимо от снимковия материал, по повърхността на трите детайла не се наблюдават увреждания. Стойността на уврежданията по трите детайла, при счупени захвати и необходимост от тяхната подмяна, определена на база средни пазарни цени към датата на събитието е 1100,29 лева. Стойността на уврежданията на същите детайли, без необходимост от подмяната им, а само допълнителен демонтаж и монтаж е 90 лева.
Спорът по делото се съсредоточава по въпроса дали е налице пряка причинна връзка между лайсна предна дясна врата, вежда преден ляв калник и вежда преден десен калник и извършения ремонт.
Когато имуществените вреди са причинени от неизпълнението /или неточното изпълнение/ на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на обезщетението е за всички преки и непосредствени имуществени вреди.