Решение № 29 от 19.01.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Ботевград, 19.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К.В.Н. при участието на секретаря Т.В.Б. като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело ****241810100388 по описа за 2024 година

С исковата молба от „****“ ЕООД срещу Х. Д. А. са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за сумите, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение № **** г. по ч. гр. д. № **** г. по описа на РС - Ботевград: 1.) главница в размер на 3992,06 лв. по Договор за потребителски кредит № **** г. за периода от 25.04.2020 г. до 25.08.2021 г.; 2.) договорна (възнаградителна) лихва в размер на 588,25 лв. – за периода от 25.09.2020 г. (след направено уточнение) до 25.08.2021 г. по същия договор, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2023 г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че Договор за потребителски кредит № **** г. е сключен между „ОББ“ АД и ответника. Последният усвоил главница по кредита в размер на 15 500 лв. Кредитът следвало да се погаси на 60 равни месечни анюитетни вноски, описани подробно в погасителния план, всяка в размер на 302,09 лв. с падеж 25-то число от месеца. Годишният лихвен процент бил 4,6 %. Годишният процент на разходите възлизал на 5,77 %. Банката прехвърлила процесните вземания на ищеца „****“ ЕООД на 15.12.2021 г. с договор за цесия. Акцентира се, че процесните задължения са с настъпил падеж преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. По същество искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи гореописаните процесни суми. Претендират се и разноските, сторени в заповедното и в исковото производство.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок 1 не е депозирал отговор. Във възражение по реда на чл. 414 ГПК в заповедното производство е заявил, че оспорва по размер претенциите, както и че не е уведомен за извършената цесия.

В откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява, но в предварително депозирана писмена молба заявява, че поддържа становището си по същество на спора, изразено в исковата молба. Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 27.02.2020 г. ответникът и „ОББ“ АД са подписали Договор за потребителски кредит ****R-****, съгласно който общият размер на кредита е 15 500 лв., срокът за погасяване е 60 месеца от датата на усвояването, годишният лихвен процент е 4,6 %, годишният процент на разходите (ГПР) е 5,7 %, а общата дължима сума за връщане е 17780,33 лв. В чл. 23.5 е уговорено, че неразделна част от договора са методиката за изчисляване на референтен лихвен процент на „ОББ“ АД за кредити на физически лица и погасителен план.

Съгласно погасителния план, в табличен вид и в хронологичен ред са посочени всички дължими вноски по падежи и размер. Всяка анюитетна вноска е в размер на 289,57 лв. (с изключение на последната), с която се покриват съответни части от задълженията за главница, лихва и застраховка. Последната погасителна вноска в размер на 289,02 лв. и падежът й настъпва на 25.02.2025 г.

С Договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021 г. кредиторът „ОББ“ АД е продал на цесионера и ответник по делото „****“ ЕООД вземания от свои длъжници, подробно индивидуализирани в приложения № ****, неразделна част от договора за цесия.

В Приложение № 1, в позиция № **** фигурира вземане към ответника Х. Д. А. по договор от 27.02.2020 г. в размер на 16 522,99 лв., изчислен към 10.12.2021 г.

С Потвърждение от 22.12.2021 г. „ОББ“ АД на основание чл. 99 от Закона за задълженията и договорите банката кредитор е потвърдила, че е прехвърлила вземанията, за което е получила от ищеца плащане на съответната цена.

По делото е ангажирано като писмено доказателство Уведомление за извършено прехвърляне на вземания от ищеца „****“ ЕООД до ответника Х. Д. А., но не се доказва същото да е връчено на последния.

Според заключението на ССчЕ, отпусната по процесния договор за кредит сума е 15 500 лв. и същата е усвоена по разплащателна сметка на ответника; ответникът е извършил няколко погашения по кредита – на 28.07.2020 г., на 31.08.2020 г. и на 2

04.03.2021 г., размерът на дължимата главница за процесния период от 25.04.2020 г. до 25.08.2021 г. възлиза на 3755,97 лв. (след приспадане на извършените плащания), а размерът на дължимата възнаградителна лихва за процесния период от 25.09.2020 г. до 25.08.2021 г. е 588,25 лв. Съдът се доверява изцяло на заключението по ССчЕ, тъй като същото е обективно, аргументирано и неоспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение между ответника и „ОББ“ АД по договор за кредит; 2.) реално предоставяне на сумата по кредита на ответника (усвояване); 3.) основание и размер на всяко от претендираните вземания; 4.) настъпила изискуемост на всяко от претендираните вземания; 5.) придобиване на вземането от ищеца (цесия) и 6.) съобщаване на цесията на длъжника.

Между ответника и „ОББ“ АД е възникнало валидно кредитно правоотношение по силата на подписания на всяка страница Договор за потребителски кредит ****R**** от 27.02.2020 г. Спазена е формата за действителност по чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), налице са и всички реквизити, които се изискват съгл. чл. 11 ЗПК. Относно същественото съдържание на договора, същото не включва неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), за което съдът следи служебно.

Кредиторът „ОББ“ АД е изправна страна по договора и е изпълнил основното си задължение, а именно да предостави уговорената главница. Този факт се установява от заключението на ССчЕ, от извършените погашения, представляващи извънсъдебно признание на задълженията като основание, а и в тази насока ответникът не е навел възражения.

Всъщност единствените възражения, които ответникът е релевирал, са в заповедното производство, като се свеждат до това, че не е уведомен за извършената цесия, както и до общо оспорване на размера на задълженията.

Процесният договор за цесия е сключен надлежно, поради което ищцовото дружество „****“ ЕООД е придобило процесните вземания на праводателя си „ОББ“ АД спрямо ответника. Действително липсват доказателства ответникът да е уведомен за цесията, но това не опорочава самия договор за прехвърляне на вземания, нито пък освобождава ответника от задълженията му. Константна е съдебната практика по въпроса, че при липса на надлежно уведомяване, длъжникът се счита узнал за цесията най - късно с връчване на препис от исковата молба. В конкретния случай, предвид проведеното заповедно производство, ответникът се счита уведомен за цесията с връчване на препис от издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Изискуемостта на процесните вземания, видно от падежите по погасителния 3 план, е била настъпила към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Относно размера, искът за възнаградителна лихва е изцяло доказан за пълния предявен размер от 588,25 лв., а искът за главница е частично доказан до размера от 3755,97 лв.

Предвид гореизложеното, искът за главница следва да се уважи частично до доказания размер от 3755,97 лв., като за разликата над уважения размер от 3755,97 лв. до пълния предявен такъв от 3992,06 лв. искът следва да се отхвърли, доколкото изрично не е поискано изменение на иска, съпроводено с оттегляне или отказ за недоказаната част.

Искът за възнаградителна лихва за периода от 25.09.2020 г. до 25.08.2021 г. е изцяло доказан и по основание, и по размер, поради което следва да се уважи.

Доколкото с исковата молба искът за възнаградителна лихва е предявен за период по – дълъг от този по издадената заповед и в указания срок ищецът не е обосновал правен интерес за периода от 25.04.2020 г. до 25.09.2020 г., то в тази част производството следва да се прекрати.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в заповедното и в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 836,26 лв. (осемстотин тридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки), представляваща разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете, от които 112,45 лв. – държавна такса, 380,95 лв. – депозит за ССчЕ и 342,86 лв. – адвокатско възнаграждение (с вкл. ДДС), както и сумата от общо 258,29 лв.

(двеста петдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете, от които 86,86 лв. – държавна такса и 171,43 лв. – адвокатско възнаграждение (с вкл. ДДС).

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Х. Д. А. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „****“ ****, ****, ****, ****, дължи на „****“ ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „****“ **** сграда „****“, сумата от 3755,97 лв. (три хиляди седемстотин петдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **** г. за периода от 25.04.2020 г. до 25.08.2021 г., ведно със законната лихва считано от 31.08.2023 г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на 4 задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № **** г. по ч. гр. д. № **** г. по описа на РС – Ботевград, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 3755,97 лв. до пълния предявен такъв от 3992,06 лв.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Х. Д. А. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „****“ ****, ****, ****, ****, дължи на „****“ ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „****“ **** сграда „****“, сумата от 588,25 лв. (петстотин осемдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки), представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.09.2020 г. до 25.08.2021 г. по Договор за потребителски кредит № **** г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № **** г. по ч. гр. д. № **** г. по описа на РС – Ботевград, като ПРЕКРАТЯВА производството по иска В ЧАСТТА за периода от 25.04.2020 г. до 25.09.2020 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х. Д. А. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „****“ ****, ****, ****, ****, да заплати на „****“ ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „****“ **** сграда „****“, сумата от общо 836,26 лв. (осемстотин тридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки), представляваща разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете, от които 112,45 лв. – държавна такса, 380,95 лв. – депозит за ССчЕ и 342,86 лв. – адвокатско възнаграждение (с вкл. ДДС), както и сумата от о б щ о 258,29 лв. (двеста петдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете, от които 86,86 лв. – държавна такса и 171,43 лв. – адвокатско възнаграждение (с вкл. ДДС).

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на преписи на страните, а в прекратителната част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването!

Преписи от решението да се изпратят на страните!