Решение № 1342 от 15.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1342 гр. Варна, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20243110202198 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Одесос холдинг“ АД- гр.Варна срещу Наказателно постановление № 92-02-21/22.04.2024г. на главен секретар на Агенция по вписванията, с което на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП, вр. чл.63, ал.6 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.

Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно, незаконосъобразно и постановено при недостатъчно изяснена фактическа обстановка. Оспорва компетентността на наказващия орган и изтъква липсата на съответен подпис в наказателното постановление. Намира същото за бланкетно и недостатъчно ясно. Сочи и че за отхвърлянето на подаденото от дружеството възражение не са изложени мотиви. Твърди, че лицето, притежаващо повече от 25 % от капитала на дружеството не е укрито от държавните органи, както и че въпреки това е подадена Декларация за вписване на обстоятелствата относно действителни собственици на капитала със заявление от 07.05.2024г. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призован, се представлява от изпълнителния директор И. М., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

1

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаният едноличен търговец, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното лице е търговско дружество със седалище в гр.Варна. Към 31.05.2019г. собственик на 90 % от капитала на дружеството било лицето Мартин Георгиев Пенев. Същият не бил вписан като съдружник или едноличен собственик на капитала по партидата на дружеството в Търговския регистър. Въпреки това до посочената дата дружеството не заявило за вписване в Търговския регистър действителния собственик на капитала.

Впоследствие, след подаден сигнал, на 25.02.2024г. св.Н. Б.юрисконсулт в отдел „Административно обслужване“, дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“ към Агенцията по вписванията, извършила проверка по електронната партида на дружеството в информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в хода на която установила изложените обстоятелства и отразила констатациите си в Констативен протокол № 92-0221.

В тази връзка бил съставен акт за установяване на административно нарушение на въззивното дружество за това, че не е заявило за вписване в ТРРЮЛНЦ действителния собственик на дружеството в установения за това срок, а именно- до 31.05.2019г. Актът бил предявен и връчен на 11.03.2024г. на изпълнителния директор на дружеството, който го подписал с общи възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 22.04.2014г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Одесос холдинг“ АД била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 63, ал.6 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите Д. Х.

В. и Н. Георгиева Б., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства (сред които с най-голямо значение е Констативен протокол № 92-2-21). Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Твърденията им 2 кореспондират и на приложените писмени доказателства, които позволяват фактическата обстановка да бъде установена по несъмнен начин. Следва да се отбележи, че макар и дружеството да отрича наличието на административно нарушение, от самия текст на жалбата става ясно, че процесното задължение действително не е било изпълнено в установения за това срок.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗМИП (в сила към момента на извършване на нарушението) задължава учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от ДР, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от ДР не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България. Понастоящем аналогично задължение въвежда шестата алинея на цитираната норма.

По силата на чл. 63, ал. 3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и Законът за регистър БУЛСТАТ. Срокът за изпълнение на процесното задължение е установен в § 9, ал. 2 ПЗР на ЗМИП , според който лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните по ал. 1 в съответния регистър по чл. 63, заявяват за вписване тези данни в срок до 4 месеца от изтичането на срока по ал. 1, а именно- до 31.01.2019 г.

Следователно срокът за изпълнение на процесното задължение е изтекъл на 31.05.2019 г. Безспорно е установено по делото, а и на практика не се оспорва от санкционираното лице, че същото не е заявило за вписване в ТРРЮЛНЦ действителния собственик на дружеството в установения за това срок. Като не е изпълнило законоустановеното си задължение за подаване на заявление за 3 вписване на действителните собственици на дружеството, въпреки изтичането на определения за това срок, дружеството действително е осъществило състава на вмененото му нарушение, наличието на което правилно е констатирано в обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира също, че наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил наказание по реда на общата норма на чл. 118, ал. 1, т. 2 ЗМИП , предвиждащ санкция за нарушения на този закон, извън определени хипотези, в които разглежданият случай не попада.

Независимо от изложеното, съдът констатира, че е налице абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление поради изтекла погасителна давност по смисъла на чл.80, ал.1, т.5 от НК. Според Тълкувателно решение №1/15г., постановено по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Доколкото за процесното нарушение е предвидено наказание «имуществена санкция», абсолютният давностен срок по чл.81, ал.3 от НК възлиза на четири години и половина, считано от момента на извършване на нарушението. В случая следва да се приеме, че нарушението е извършено на датата, следваща изтичането на предвидения срок за изпълнение на задължението, а именно-на 01.06.19г., при което абсолютният давностен срок е изтекъл на 01.12.2023г.

Изтичането на посоченият давностен срок е абсолютно основание за отмяна на постановеното наказателно постановление, което при това положение се явява изцяло незаконосъобразно.

Предвид всичко изложено съдът приема, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление- да бъде отменено изцяло. Констатираното основание за отмяна на НП също така обезсмисля коментара на останалите аргументи, изложени в жалбата, които поради това не е необходимо да бъдат обсъждани. За изчерпателност все пак следва да се отбележи, че се установява и наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Според разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя. От показанията на св.В. става ясно, че актът не само не е съставен в присъствието на представител на дружеството, но и че на практика не е съставен от соченото за актосъставител лице. Свидетелката е категорична, че изпълнява само функциите на деловодител, а актовете се изготвят от юристи в Правен отдел в София, като тя единствено е връчила изпратения й АУАН на представител на 4 дружеството. Въведената от наказващия орган практика е изцяло несъответна на нормативните изисквания. Виждането на св.Б., че е изготвен само проект на акт, който е изпратен на актосъставителя за преценка дали има извършено нарушение и следва ли да състави акт, се опровергава от показанията на св.В., от които става ясно, че тя не е извършвала никаква подобна преценка, а единствено е връчила вече съставяният от неустановено по делото лице акт.

Тази практика по никакъв начин не удовлетворява изискванията на ЗАНН и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Независимо от изхода на делото на въззивното дружество не следва да се присъждат разноски, поради липса на съответно искане, а и на данни такива да са били направени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 92-02-21/22.04.2024г. на главен секретар на Агенция по вписванията, с което на „Одесос холдинг“ АД, ЕИК: 102115792, на основание чл.53 от ЗАНН и и чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП, вр. чл.63, ал.6 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР на ЗМИП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5