Решение № 1141 от 29.10.2019, Районен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр. Добрич, 29.10.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

При участието на секретаря: В.П.

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ

СЪДИЯ гр. дело № 1138/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано е по искова молба на ***, с която срещу ********, е предявен иск за заплащане на сумата от 730,58 лв.

/седемстотин и тридесет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета *** за МПС автобус ***, настъпила на 04.07.2018 г., около 10:20 часа, в гр. ***, когато водачът на посоченото МПС преминава през несигнализирана и необезопасена шахта на пътното платно, чийто капак се повдига и уврежда МПС, които вреди били възстановени, по силата на сключен договор за застраховка *** на МПС, полица №

***, със срок на действие от 16.03.2018г. - 16.03.2019 г., от ищеца в полза на собственика на автомобила, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 22.03.2019 г. до окончателното й изплащане и сторените по делото разноски.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, на 04.07.2018 г., около 10,20 часа, в гр. ***, при движение по ***, водачът на МПС автобус *** преминава през несигнализирана и необезопасена шахта на пътното платно, чийто капак се повдига и уврежда МПС. В резултат на произшествието на процесния автомобил, собственост на ***, са нанесени материални щети, изразяващи се в увредени: катализатор, странична степенка пътническа врата и шумозаглушителни устройства, съобразно посоченото в Протокол за ПТП *** г.

Ищецът основава претенцията си на разпоредбата на чл.

410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във връзка с чл. 49 от ЗЗД, като след изплащане на застрахователно обезщетение *** встъпва в правата на застрахования, с оглед репариране на изплатената щета.

Основанието на ищеца да претендира отговорността на ответника е, че пътят, на който е настъпило процесното ПТП, е общински. Според чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Организирането на дейностите по поддържане на общинските пътища са задължение на съответната община, с оглед разпоредбата на чл. 48 от Правилника за прилагане на закона за пътищата (ППЗП), като поддържането включва: полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности.

Неизпълнението от длъжностните лица при общината на визираните горепосочени законови задълженията по поддържане на пътното платно в изправност или навременна сигнализация на съответна неизправност е причинило вредата и съответно ангажира отговорноетта на *** по чл. 49 ЗЗД. С регресна покана изх. *** г., получена от **** с известие за доставяне № *** на 22.11.2018г., *** е поканило ответника да възстанови изплатеното обезщетение, но плащане до този момент не е постъпило, което поражда правния интерес от настоящия иск.

След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ***, представлявана от кмета, е представила отговор на исковата молба, според който предявеният иск е недопустим, а в условията на евентуалност се поддържат възражения срещу неговата основателност.

Оспорват се изложените в исковата молба твърдения и се настоява предявеният иск да бъде отхвърлен.

Според ответника липсват доказателства, че описаните в исковата молба щети по собствения на *** автомобил са причинени при посочените в исковата молба факти и обстоятелства. В тази насока се сочи, че тези вреди са настъпили в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на авотомобила, поради неспазване на нормите на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото приложение. Оспорва се верността на представения към исковата молба Протокол за ПТП *** г.

На следващо място ответникът намира, че отговорност за поддържането в изправно състояние на шахтите и другите канализационни съоръжения следва да се носи от съответния ВиК оператор.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представената по делото Застрахователна полица № ***, ведно с Добавък 2 по застраховка *** се установява възникване на застрахователно правоотношение за периода от 16.03.2018 г. до 16.03.2019 г. между ***, и ***, по отношение на автобус марка *** Установено е, че при ищеца е образувано производство по ликвидиране на щета *** от

27.09.2018 г. Според заключението на вещото лице по назначената в ликвидационното производство експертиза по щетата, е определена стойността на повредените части по автомобила. Вида на повредите съответства напълно с констатираните такива в протокола за ПТП, а размерът на щетите е определен на сумата от 730,58 лв.

С полица № *** пострадалият автомобил е застрахован в *** по застраховка *** със срок на действие от 16.03.2018г. - 16.03.2019г. По молба на застрахования собственик - *** в *** е заведена щета ***. След оглед на щетите от експертите на застрахователното дружеството с Опис на претенция № *** г. са установени, като последица от произшествието, следните повреди по автобус ***:

· задна дясна степенка пътници - за ремонт трета степен;

· заден шумозаглушител комплект с 10% остатъчна стойност - за подмяна;

· катализатор (кат. конвертор) с

10% остатъчна стойност - за подмяна;

· ламбда сонда (две сонди + дюза) - за подмяна;

· надлъжна дясна грела купе - за ремонт трета степен.

С

Опис-заключение по претенция № *** г. е калкулирано, че стойността на ремонта за възстановяване на увредените части и детайли по процесния автобус възлиза в размер на 876.43 лева, с ДДС, който включва:

· за задна дясна степенка - 108 лева;

· за заден шумозаглушител –

30,47 лева;

· за катализатор (кат. конвертор) – 299,60 лева;

· за ламбда сонда – 309,38 лева;

· за надлъжна дясна греда купе –

80,00 лева;

· за подмяна на технически материали – 48,97 лева.

Въз основа на фактура за ремонт № ***г. и на база Опис-заключение по претенция № ***г. с доклад от 27.09.2018г. по щета **** е определило да се изплати на *** застрахователно обезщетение в размер на 730,58 лева, без ДДС. представляващо стойността за възстановяване на увредения автобус, вследствие на ПТП от 04.07.2018г.

По искане на ищеца по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите *** и ***.

*** заявява, че описаният в исковата молба автомобил е управляван от него като изпълняващ длъжността *** в ***.

На 04.07.2018 г. при движение в гр. *** автомобилът преминал през металния капак на кръгла шахта, която е на пътното платно, в резултат на което капакът се повдигнал и опрял ходовата част на автомобила. Шахтата била със стандартни размери - диаметър 50 см. – 60 см., като е липсвала сигнализация преди мястото на тази шахта, която да предупреждава водачите за неравности. Целият автобус се повдигнал в рамките на около 30-40 см. над повърхността на пътното платно. Свидетелят е категоричен, че при настъпване на инцидента е шофирал с 50 км/час. Същият е видял, че средното гърне на ауспуха и едната врата на микробуса били увредени, включително имало и следи от удар върху пътническата врата. След инцидента микробусът не можел да продължи на собствен ход. Пристигнали служители на КАТ, за да регистрират ПТП-то. Два дни след произшествието свидетелят отново се движел по същия маршрут, като видял, че шахтата била укрепена.

Свидетелят ***, в качеството на служител в сектор ***, посетил лично местопроизшествието и видял пътнически микробус, собственост на ***, и шахта, на която капака беше изместен. Д. констатирал, че шумозаглушителното устройство на микробуса било паднало на земята, както и дясната степенка, която е за качване на пътниците. Причина за тези увреждания било преминаването на маршрутката през шахтата, чийто капак се вдигнал.

Свидетелят сочи, че при съставянето на протокола е нямало други свидетели.

С оглед оспорване механизма на извършване на процесното ПТП, респективно причинно-следствената връзка между същото и настъпилото увреждане на застрахования автомобил, по искане на ищеца, по делото е допусната и назначена съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице – инж. *** дава заключение, което като обективно и компетентно е кредитирано от съда, според което общата стойност на възстановителните работи: (части , материали. труд ) по Методиката за определяне на размера на застрахователното обезщетение по застраховка *** на моторни превозни средства е 730,97 лв. Размера на заплатеното от застрахователя обезщетение съответства на нужните средства за отстраняване на причинените щети, съобразно действащите към момента на събитието пазарни цени и методиката за определяне на обезщетения по застраховка „***”. В заключението си, поддържано пред съда в съдебно заседание, вещото лице е заявило категорично, че повредите по автомобила напълно съответстват на установения механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Възникналите облигационни отношения между страните, черпят своето правно основание от разпоредбите на чл.

410, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД Тежестта за доказване на наличието на елементите от фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 49 от ЗЗД е изцяло на ищеца. В тежест на последния е да установи, че ***, в качеството на собственик на улицата е задължена по закон да осъществява надзор над нея, да я поддържа и ремонтира, да я обозначава с необходимите пътни знаци, включително да обозначи възникналото препятствие на пътя, за настъпилото ПТП, механизма на ПТП, наличието на причинно-следствената връзка между виновно противоправно действие/бездействие на длъжностни лица при ответната Община и причинените на ищеца щети, вида на щетите и размера на претендираното за тях обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Посочената норма урежда регресното и суброгационното право на застрахователя.

Тъй като в конкретния случай, застрахователят е възстановил вредите на увредения до размера на застрахователното обезщетение в границите на застрахователната сума има право да иска от причинителят им, това което е платил. Регресното право на застрахователя срещу деликвента е различно от регресните права, уредени в ЗЗД при изпълнение на чуждо задължение. Застрахователят не изпълнява чуждо, а свое задължение, произтичащо от застрахователния договор. За да възникне регресното право на ищеца срещу ответника – деликвент, следва да са налице следните предпоставки: да е сключен договор за имуществена застраховка; да е настъпило застрахователното събитие, причинено от трето лице, което отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната или договорна отговорност; застрахователят да е изплатил на застрахования дължимото застрахователно обезщетение по силата на сключения договор за имуществена застраховка; причинителят на вредата да не е съпруг, възходящ или низходящ или техен съпруг, както и да не принадлежи към семейството на застрахования, освен ако е действал умишлено. Изложените по-горе предпоставки за ангажиране отговорността на ответника в процесния казус са налице, доколкото суброгацията на застрахователя включва и възможността той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47-49 от ЗЗД, когато са налице основанията за това /така т. 15 от Постановление № 7 от 04.10.1978 год. на Пленума на ВС/.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: 1. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество; 2. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно, като вината се предполага до доказване на противното.

Разпечатката съдържа 57 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f3fc968a-4180-407a-bb30-467390ce84c9