Решение № 172 от 12.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Бургас, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Г. Д. Д. като разгледа докладваното от Петя Кр. Г.ева Въззивно частно наказателно дело № 20242100600790 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.341, ал.1, вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК и е образувано по жалба на адв.П. М. от АК-Бургас, като защитник на осъденото лице З. Д. З. ЕГН **********, срещу определение № 1224/28.05.2024г., постановено по ЧНД № 765/2024г. по описа на Районен съдБургас. С жалбата се прави оплакване, че Районен съд-Бургас необосновано е приложил разпоредбата на чл.24 от НК и несправедливо е увеличил срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“ от 1 година и 3 месеца с още 4 месеца, до общ размер от 1 година и 7 месеца. Твърди се, че по всички наказателни производства, предмет на съвкупността осъденият е имал добро процесуално поведение и всички са приключвали с одобрено от съда споразумение за решаване на делото. От друга страна се изтъква, че характерът и вида на извършените престъпления не сочат по-висока степен на лична обществена опасност от обичайната за лице, извършило част от престъпленията при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление. Иска се изменение на обжалваното първоинстанционно определение, чрез отмяна в частта, с която е увеличено по реда на чл.24 от НК наложеното общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца с 4 месеца до общ размер на наказанието 1 година и 7 месеца „лишаване от свобода“.

Обжалваното определение е постановено по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК, като производството е инициирано по предложение на прокурор от Районна прокуратура-Бургас.

1

Първоинстанционният съд е наложил на З. З., едно общо, най-тежко наказание по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК измежду наложените му по НОХД № 179/2022г. на Окръжен съд-Бургас, НОХД № 5579/2021г. по описа на Районен съд-Бургас, НОХД № 229/2022г. по описа на Окръжен съд-Бургас, НОХД № 511/2022г. по описа на Окръжен съд-Бургас, НОХД № 1337/2022г. по описа на Окръжен съд-Бургас и НОХД № 1298/2023г. по описа на Районен съд-Бургас, а именно: „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 3 месеца. На основание чл.24 от НК съдът е увеличил така наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 3 месеца с още 4 месеца, до общ размер от 1 година и 7 месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 7 месеца. На основание чл.25, ал.2 от НК при изпълнение на определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 7 месеца е приспадната изтърпяната от осъденото лице част от наказанието „лишаване от свобода“ по всяка една от присъдите, включени в съвкупността. На основание чл.59 от НК от така определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 7 месеца е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан по ЗМВР или НПК /по реда на чл.64, ал.2 НПК или е изтърпявала МНО „задържане под стража“ или „домашен арест“/ във връзка с деянията, предмет на всяко едно от осъжданията, включени в съвкупността. На основание чл.23, ал.3 от НК към така определеното най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 7 месеца съдът е присъединил наказанието „глоба“ в размер на 500 лева.

В съдебно заседание защитникът на осъденото лице поддържа жалбата.

Според него районният съд неправилно е приложил чл.24 от НК, като е увеличил с 4 месеца определеното общо, най-тежко наказание. Акцентира на доброто процесуално поведение на осъденото лице, като сочи, че всички престъпления, за които са били образувани наказателни производства, предмет на съвкупността са завършили със споразумения. Моли съда да измени обжалваното определение в частта относно приложението на чл.24 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура-Бургас счита жалбата за неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд правилно е групирал наказанията. Според него са налице основания за приложението на чл.24 от НК, тъй като З. З. е многократно осъждан, като наложените му наказания не са постигнали своята цел – да го поправят и мотивират към правомерно поведение. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, приложените доказателства и съобрази закона намира следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения преклузивен срок от лице с интерес от обжалването Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на събраните в производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК доказателства се установява, че З. Д. З. ЕГН ********** е осъждан, както следва:

1. С присъда по НOХД № 47/2007г. по описа на Районен съд-Царево, за деяние извършено на 11.09.2006г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години, на основание чл.66, ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 13.02.2008г..

2

2. С определение за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 120/2009г. на Районен съд-Царево, в сила от 04.11.2009г. му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, при първоначален „общ“ режим. Престъплението е извършено през м.08. 2009г..

3. С определение за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 13054/2016г. на Районен съд-София, в сила от 04.07.2019г. му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, при първоначален „строг“ режим. Престъплението е извършено в периода 18-26.12.2014г..

4. С определение за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 1832/2021г. на Районен съд-Бургас, в сила от 22.04.2021г. му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, при първоначален „строг“ режим. Престъплението е извършено 23.01.2021г..

5. С определение за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 4261/2021г. на Районен съд-Бургас, в сила от 28.10.2021г. му е било наложено наказание „пробация“ с мерки за срок от 6 месеца. Престъплението е извършено в периода 07.03.2019г.-12.03.2019г..

6. С определение за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 179/2022г. на Окръжен съд-Бургас, в сила от 04.03.2022 г. му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца, при първоначален „строг“ режим. Престъплението е извършено в периода от 03.12.2017 г. до 04.12.2017 г..

7. С определение за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 5579/2021г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от 17.03.2022 г. му е било наложено наказание - „глоба“ в размер на 500 лева. Престъплението е извършено на 13.02.2021г..

8. С определение за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 229/2022г. по описа на Окръжен съд-Бургас, в сила от 18.03.2022г. му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, при първоначален „строг“ режим. Престъплението е извършено в периода от 07.12.2018г. до 16.04.2019г..

9. С определение за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 511/2022г. по описа на Окръжен съд-Бургас, в сила от 31.05.2022г. му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Престъплението е извършено на 26.11.2021г.

10. С определение за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 1337/2022г. по описа на Окръжен съд-Бургас, в сила от 14.11.2022г. му е било наложено общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

Престъпленията са извършени в периода от 21.07.2018г. до 24.07.2018г.. и на 31.05.2018г..

11. С определение за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 1298/2023г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от 14.02.2024г. му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Престъплението е извършено в периода от 20.11.2021г. до 01.12.2021г.

Материалноправните предпоставки за определяне на общо, най-тежко наказание измежду няколко наложени наказания са уредени в разпоредбите на чл.23-25 от НК. Целта на този институт е да се определи общо за изтърпяване 3 наказание, като се обхване цялостната престъпна дейност на осъденото лице.

Когато бъдат събрани нови данни за осъжданията му, въпросът за общото наказание, което трябва да бъде наложено, следва да бъде пререшен.

/Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009г. на ВКС по тълк. дело № 3/2009г., ОСНК/. Извършеното групиране на наказанията от първоинстанционният съд е допустимо, предвид наличието на новото осъждане по НОХД № 1298/2023г. на Районен съд-Бургас, предпоставящ приложението на чл.23-25 от НК.

Първоинстанционният съд е извършил групиране на наказанията само на тази част от осъжданията на З. Д. З., които са били посочени лимитативно в предложението на прокурора без да изложи мотиви и анализ за останалите осъждания и възможните варианти за групиране на наказанията по тях, във връзка с принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, установен Постановление № 4/1965г. на Пленума на ВС. Независимо от това обаче, извършеното групиране от първоинстанционния съд по НОХД № 179/2022г. на Окръжен съд-Бургас, НОХД № 5579/2021г. по описа на Районен съдБургас, НОХД № 229/2022г. по описа на Окръжен съд-Бургас, НОХД № 511/2022г. по описа на Окръжен съд-Бургас, НОХД № 1337/2022г. по описа на Окръжен съд-Бургас и НОХД № 1298/2023г. по описа на Районен съд-Бургас е най-благоприятно за осъденото лице. Деянията по горепосочените наказателни производства са в съотношение на реална съвкупност, което предпоставя приложението на чл.23-25 от НК. В този случай се стига до налагане на едно общо, най-тежко наказание по „лишаване от свобода“ измежду наложените по горепосочените наказателни производства за срок от 1 година и 3 месеца и присъединяване на наложената глоба от 500 лева по НОХД № 13054/ 2016г. от Районен съд-София на основание чл.23, ал.3 от НК.

При така посочената група, районният съд е формирал правилен извод в крайния си акт, и по този начин е постигната целта на принципа за найблагоприятното съчетание, а именно осъденото лице да търпи най-малко по размер от наложените еднакви по вид наказания.

Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на районния съд относно приложението на чл.24 от НК. Същото е предвидено като изключение и за случаите, когато с оглед определените наказания за отделните извършени от един подсъдим престъпления, не могат да се постигнат целите по чл.36 НК.

З. З. се явява лице с висока степен на обществена опасност. Съдебната му биография е изключително обременена. В нея има осъждания за квалифицирани кражби, част от тях извършени в условията на опасен рецидив, а друга - при условията на продължавано престъпление. Има осъждания за престъпления против паричната система, документни престъпления и такива свързани с наркотични вещества. В случая деянията са извършени в сравнително кратък период от време и конкретната обществена опасност на всяко едно от тях налага извод, за висока степен на обществена на осъденото лице. Многобройните осъждания, сочат за трайно незачитане на установения в страната правов ред и утвърден престъпен манталитет.

Наложените наказания не са изпълнили своята превантивна и превъзпитателна функция спрямо осъдения, след като продължава да извършва противоправни деяния. В конкретния случай е налице нужда от приложението чл.24 от НК, и първоинстанционният съд правилно е преценил, че увеличението следва да бъде с 4 месеца, до общ размер от 1 година и 7 месеца „лишаване от свобода“. Настоящият състав се солидаризира с извода на районния съд, че по този начин осъденият би бил справедливо санкциониран за многобройните си престъпления.

4

Изводът на първоинстанционния съд относно ефективното изтърпяване на общото, най-тежко наказание от 1 година и 7 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС е законосъобразен.