Определение № 3915 от 27.02.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3915 гр. София, 27.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20241100114984 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Н. Ш., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „*******, против „Втора МБАЛ София“ ЕАД, с ЕИК 000689022, с адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 120, представлявана от С.Н.У., за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и в морални вреди, преживян стрес от неправилно поставена диагноза, преживяно унижение, засилване и обостряне на заболяванията, в резултат на изготвено Експертно решение № 3390 от 164/02.10.2020 г. на ТЕЛК към II МБАЛ София ЕАД, връчено му на 02.10.2020 г., ведно с лихвата за забава в размер на 10 379,32 лв. за периода от 02.10.2020 г. до 13.12.2023 г.

С молба от 03.12.2024 г. ищецът е направил изменение на предявените искови претенции, като увеличил размера на същите, както следва: искът за главница е увеличен от 20 000 лв. на 40 000 лв., а претендираната мораторна лихва - от 10 379,32 лв. на 13 839,10 лв.

Въз основа направеното увеличение на размера на иска и на основание чл. 214, ал. 1 ГПК и чл. 118, ал. 2 във връзка с чл. 104, т. 4 и т. 6 ГПК, с протоколно определение № 31413 от 03.12.2024 г. СРС /пред който към момента делото е било висящо/ е прекратил производството по гр. д. № 7687/2024 г. и е изпратил делото по родова подсъдност на Софийския градски съд.

В исковата молба и в допълнителната молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че страда от психическо заболяване, установено от МБАЛ по неврология и психиатрия „Св. Наум“ ЕАД – София с диагноза „F61.0 Смесено личностово разстройство. ДДг: Процесно заболяване с водеща сенестопато-хипохондрична и астеноадинамична симптоматика“.

Излага твърдения за провеждани лечения, както и за постъпване в болнично заведение в гр. Враца за периода от 14.01.2016 г. до 29.02.2016 г., а 1 впоследствие и в МБАЛ по неврология и психиатрия „Св. Наум“ ЕАД – София през месец май, 2018 г. и в периодите от 26.10.2018 г. до 07.11.2018 г. и от 31.03.2019 г. до 08.04.2019 г. За поставената на ищеца диагноза му било предписано и медикаментозно лечение.

Излага, че на 02.10.2020 г. получил Експертно решение № 3390 от 164/02.10.2020 г. на I състав на ТЕЛК за „Втора МБАЛ София“ ЕАД, в което като водеща диагноза била посочена „Налудно разстройство F22.0“, като решението било взето по документи, без да е извършен преглед на ищеца. По подадена от ищеца жалба НЕЛК отменила обжалвания акт и приела, че става дума за смесено личностно разстройство. В Експертно решение № 1120 от 087/21.05.2021 г. на ТЕЛК при „Пета МБАЛ София“ ЕАД водещата диагноза била „Смесени и други разстройства на личността“, след което било постановено окончателно Експертно решение № 0480 от 066/06.04.2022 г.

Поддържа, че от процесното експертно решение е преживял силни притеснения и страх, защото поставената диагноза водела до друг вид лечение, както и до невъзможност да изпълнява служебните си задължения на промишлена площадка в АЕЦ „Козлодуй“. Излага съображения, свързани с подробно описаните в исковата молба неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на издаденото решение , което обуславя правния му интерес от търсената защита с предявените искове.

При така изложеното, съдът намира следното:

Съгласно правната теория ищецът въвежда фактите и обстоятелствата пред съда с исковата си молба, като не е задължен да посочва правното основание на иска, а само "изложение на обстоятелствата, на които се основава иска" - чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. Съгласно трайно възприетата и непротиворечива съдебна практика на ВКС (Решение № 51 от 07.04.2009 г. по т.д. № 623/2008 г., ІІ Т.О. на ВКС ; Решение № 97 от 20.07.2011 г. по т.д. № 620/2010 г., І Т.О. на ВКС; Решение № 773 от 26.01.2011 г. по гр.д. № 618/2009 г. , ІІІ г.о. на ВКС), посочената от ищеца правна квалификация на иска не обвързва съда, а определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложение на закона и се извежда от исковата молба - нейната обстоятелствена част и петитум. Съдът подвежда тези факти и обстоятелства под конкретната правна норма и определя основанието на предявения иск.

От анализа на исковата молба, депозирана от В. Н. Ш., може да се направи извода, че ищецът претендира обезщетение за неимуществените вреди, които твърди да е претърпял от експертно решение на ТЕЛК, I-ви състав към „Втора МБАЛ София“ ЕАД при освидетелстване за трайно намалена работоспособност, обжалвано от него и отменено от НЕЛК.

Според настоящия съдебен състав, правното основание на предявената претенция е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а компетентен да се произнесе по подадената искова молба е административният съд, поради следното:

По въпроса за това на кои съдилища са подсъдени споровете за вреди, причинени от актове, дейстивия или бездействия на ТЕЛК, е постановено 2

Определение № 26/13.03.2018 г. по адм. дело № 85/2017 г. на смесен 5 членен с-в на ВАС , съгласно което компетентни са административните съдилища , поради естеството на дейността по издаване на експертното решение (ЕР) на ТЕЛК, представляваща административна дейност, имаща за резултат властническо волеизявление, с което се създават права и/или задължения за граждани и организации. ЕР на ТЕЛК представляват индивидуални административни актове, редът за издаването и оспорването им е предмет на административна дейност, подлежат на обжалване по реда на АПК. Съобразно разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 4 Закона за здравето, обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи срещу решенията на НЕЛК се правят пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.

Съгласно чл. 105, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) се откриват и закриват от директорите на регионалните здравни инспекции, съгласувано с министъра на здравеопазването, към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични центрове. Според чл. 105, ал. 2 от ЗЗ, ТЕЛК са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити.

Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗЗ, за осъществяване дейността на ТЕЛК, директорът на лечебното заведение сключва договор за финансиране с министъра на здравеопазването. В ал. 2 от чл. 107 ЗЗ е предвидено, че високоспециализираните и скъпоструващите медико-диагностични изследвания, свързани с процеса на медицинската експертиза на работоспособността, по искане на ТЕЛК и НЕЛК, се финансират от НЗОК в рамките на годишния бюджет. Според чл. 108, ал. 1 от ЗЗ дейността по регистрация, обработка и съхраняване на здравна информация за освидетелстваните от ТЕЛК и НЕЛК лица се осъществява от регионални картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ). Регионалните картотеки на медицинските експертизи са структурни звена на регионалната здравна инспекция (чл. 108, ал. 2 ЗЗ). В чл. 109 от ЗЗ е предвидено, че устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза по чл. 103 и на РКМЕ се определят с правилник на Министерския съвет. В чл. 110 от ЗЗ се определя, че контролът върху медицинската експертиза се осъществява от Националния съвет по медицинска експертиза, от министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика, НЗОК, НОИ, регионалните съвети по чл. 111 и от регионалните здравни инспекции.

3

Съгласно чл. 111, ал. 1 от ЗЗ, за контрол върху актовете, издадени от органите за експертиза на временната неработоспособност, със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция се създава регионален съвет, който включва представители на регионалната здравна инспекция, териториалното поделение на НОИ и РЗОК. Регионалният съвет извършва и служебни проверки на не по-малко от 2 на сто от издадените на територията на съответната област решения за временна неработоспособност и експертни решения по чл. 103, ал. 3, избрани по случаен признак.

Предвид посочените разпоредби на Закона за здравето се налага извода, че при издаването на ЕР на ТЕЛК се касае за административна дейност и отговорността за причинените вреди на граждани и организации следва да се реализира по реда на чл. 1 от ЗОДОВ пред административ ните съдилища.

По тези съображения настоящия състав намира, че компетентен да се произнесе по спора е административният съд, в случая Административен съд София-град, на който делото следва да се изпрати за разглеждане.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по Гражданско дело № 20241100114984 по описа за 2024 година на СГС, I-30 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд Софияград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - гр. София в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4