Решение № 52 от 23.01.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. В., 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20241420102499 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Н. А. А., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „И.” **, против К. Д. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Б.И., ул. „Г.С..

Ищецът Н. А. А. e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу К. Д. Х. за следните суми: сумата от 1 080,25 лв. /левовата равностойност на 500.00 евро плюс 100,00 лв./, представляваща главница по сключен на 22.12.2022 г. между Н. А. А. като заемодател и К. Д. Х. като заемател устен договор за паричен заем; сумата от 191,99 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 25.01.2023 г. до 07.06.2024 г.; сумата от 230,25 лв., представляваща стойността на заплатен от Н. А. А. билет за ферибот Т.Х. за 24.12.2022 г., включващ лек автомобил и двама пътници – К. Д. Х. и съпруга й, след сключен между Н. А. А. и К. Д. Х. устен договор с уговорка, че стойността на билета ще му бъде възстановена до 25.01.2023 г.; 40,88 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 25.01.2023 г. до 07.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.06.2024 г. до окончателното им изплащане; 30,87 лв. – държавна такса и 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение. За посочените суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК № 1139/13.06.2024 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК същият е подал възражение. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че ответницата е дъщеря на сестрата на ищеца, като заедно със съпруга си и пълнолетната им дъщеря от дълги години живеели във Ф.. Тримата често идвали в Б., тъй като си закупили къща в с. Д. Ищецът също живеел във Ф. от 20 години и бил пенсионер. Поддържа се, че през м. декември 2022 г., преди Коледа, ответницата и съпругът й отишли при ищеца в гр. В. и го помолили да им даде пари в заем, за да могат с лек автомобил да се върнат във Ф. преди края на 2022 г., тъй като социалната 1 система щяла да ги изхвърли, ако не се явят лично пред съответните служби там. Ищецът обещал да помогне на ответницата, поради което на 22.12.2022 г. изтеглил 500 евро от банковата си сметка в „П.б.”, които пари дал лично на ответницата плюс още 100,00 лв.

Ответницата се подписала върху вносната оригинална бележка, че е получила парите на този ден. Сочи се, че освен това ищецът закупил по банков път билети за ферибот Т.Х. за ответницата и съпругът й и билет за автомобила им. Устната уговорка с ответницата била да върне парите, които й били дадени в заем, както и разходите за закупуването на билети за ферибот до 25.01.2023 г. Твърди се, че ответницата не върнала парите на ищеца на уговоР. дата, поради което той инициирал производство по издаване на заповед за изпълнение за вземанията си.

Предвид тези съображения, се иска от съда да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата е постъпил отговор на исковата молба, в който е изразено становище, че претендираните от ищеца суми не са взети като заем, а са дадени като такса за извършени от ответницата и съпруга й превозни услуги. Поддържа се, че ищецът наел ответницата и съпругът й за извършване на хамалски услуги. Сочи се, че около една седмица преди да пътува за Ф. ответницата и съпругът й сваляли смет и вещи от втория етаж на бившия апартамент на ищеца и ги качвали на таванското помещение на нов адрес, както и изхвърляли ненужни тежки предмети. Ищецът им казал, че фирмите за хамалски услуги са прекалено скъпи и ще ги обезщети за извършения от тях труд с някаква сума, като не е имало уговорка за връщане на сумата на определена дата. Сочи се, че ответницата и съпругът й изобщо не са искали да пътуват до Ф. и претендираната от ищеца сума не отговаря на транспортните разходи от Б. до Ф.. Твърди се, че ищецът почти насила накарал ответницата да пътува, като напълнил буса им с негови лични вещи. Поддържа се, че ответницата извършила и друга договорена дейност на личен придружител на ищеца, тъй като той бил зле със здравето и имал съмнения, че няма да се справи с личния си автомобил.

Посочва се, че претендираната сума за билет за ферибот била необходима, тъй като между Е. и Ф. няма сухопътна връзка и нямало как да се прекара багажа на ищеца по друг начин.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

Прието като доказателство по делото е банково бордеро, от което се установява, че на 22.12.2022 г. Н. А. А. е извършил покупка на валута – 500 евро в П.б.. Върху банковото бордеро е изписан следния текст: „Н. А. дадох на К. Н. 500 eвро и 100 BGN. К. Н. получих 500 евро и 100 лв.”, след който текст е положен подпис.

По делото са събрани гласни доказателствени средства.

От разпита на свидетеля К.М.Н. се установява, че същият е съпруг на ответницата.

Свидетелят посочва, че през зимата на 2022 г. Н. си бил вкъщи и им се обадил по телефона, за да му помогнат да изпразни апартамента си, който се намирал в гр. В. и който продавал.

Той бил болен и не можел да изпълнява такава тежка физическа дейност, затова помолил тях. Ответницата и свидетелят изнесли стари вещи от този апартамент. Свидетелят сочи, че Н. искал вещите, които му трябвали, да бъдат прекарани с колата на свидетеля до Ф., а вещите, които не му трябвали, да се изхвърлят. Свидетелят му казал, че няма средства да прекара тези неща, а той казал, че ще му даде пари за прекарването на вещите до Ф.. Н. дал парите на жена му, като сумата била около 400-500 евро, като свидетелят мисли, че същите били платени по банков път. Свидетелят прекарал вещите до Ф., като между него и Н. нямало други уговорки за плащания помежду им. Н. решил да купи билет и за ферибота, като този билет бил свързани с прекарването на вещите. Той им го показал и минали на границата. Свидетелят посочва, че друг начин да се стигне от Б. до Ф. с кола, освен чрез ферибот, няма. Твърди, че пътуването се осъществило с две коли, като Н. бил със собствена 2 кола, а свидетелят и ответницата били с тяхна кола. Вещите, които прекарали, били от неговия апартамент – имало шест тенекета мед, книги. Свидетелят отрича със съпругата му да са искали пари на Н., защото не са имали финансова възможност, както и че е трябвало да се върнат до Нова година във Ф..

От разпита на свидетелката А. А. В. – майка на ответницата, се установява, че дъщеря й й споделила, че в края на 2022 г. Н. поискал тя и съпругът й да му помогнат, за да изнесе вещи от неговия апартамент. Те нямали намерение тази зима да се прибират във Ф., но той искал да се закарат вещите във Ф. от апартамента му в гр. В.. Дъщеря й й казала, че той иска да им даде пари, но свидетелката не знае колко са били. Посочва, че дъщеря й нямала финансови затруднения. Впоследствие от дъщеря си свидетелката разбрала, че той им е дал пари за да закарат багажа му до Ф.. След това той контактувал с нея по телефона във връзка със сумата, която им дал. Н. решил, че К. трябва да му върне парите, които той им е дал, и предоставил на свидетелката банкова сметка на жената, с която живее, за да може К. да върне парите по тази банкова сметка. К. се изненадала как може да иска тя да му връща парите, които й дал за услугата. Свидетелката посочва, че К. и съпругът й живеят във Ф., като имат постоянен адрес там. Сочи, че в кантората на адв. Х. през месец юни 2024 г. свидетелката е казала, че ще говори с дъщеря си да плаща на Н. по 50 евро на месец за сумата, която им бил дал.

От разпита на свидетелката Т.И.В. се установява, че същата познава Н. А., защото живеели в един вход в гр. В. повече от 25 години. Свидетелката живеела в апартамента под него, а майка й живеела в апартамента до него, на втория етаж. Майка й била близка със съпругата на Н.. Н. от близо 18 години не бил в Б., но всяка година си идвал. Той продал апартамента си в края на 2022 г. Свидетелката разбрала от Н., че купувачът искал апартаментът да е празен и той трябвало да освободи всичко оттам. Свидетелката не познава племенницата на Н., но знае от майка си, че тя и мъжът й изнасяли мебелите от апартамента в продължение на два дни, като не може да каже какво конкретно са изнесли, но чула от своята майка, че изнесли диван, електроуреди, пердета. Свидетелката е чувала от майка си, че в края на 2022 г. Н. е дал около 500 евро на племенницата си, като тя се е подписала на някакво листче и е трябвало да ги върне в началото на 2023 г. Доколкото знаела от майка си племенницата на Н. и съпругът й били на някакви помощи във Ф. и в началото на годината е трябвало да се подпишат за нещо. Тази информация майка й имала от Н., защото те си говорели. Свидетелката сочи, че в края на 2022 г. видяла как Н. и племенницата му тръгнали заедно за Ф. с две коли – Н. бил с малка червена кола, а другата кола била стар бус. Н. казвал на майка й, че е купувал билети за ферибот за около 200-300 лева.

Съдът кредитира показанията на тримата разпитани по делото свидетели в частта относно обстоятелството, че в края на 2022 г. е имало уговорка между страните по делото за изнасяне на вещи от апартамента на ищеца от ответницата и нейния съпруг, както и отонсно обстоятелството, че впоследствие тримата тръгнали заедно за Ф. с два автомобила – лека кола и бус. В тази им част показанията на свидетелите са последователни и кореспондиращи помежду си. Тримата свидетели изясняват еднопосочно и обстоятелството, че ищецът е дал на ответницата й съпруга й сума в размер на около 500 евро. Относно основанието за предаване на процесната сума съдът кредитира показанията на свидетелите К.Н. и А. В., съобразявайки вероятната тяхна заинтересованост от изхода на спора по смисъла на чл. 172 ГПК, като от тях безпротиворечиво се установява, че същото е станало за извършена от ответницата и съпруга й услуга по изнасяне на вещи от апартамента на ищеца и прекарването на част от тях до Ф.. Свидетелят Н. пряко е участвал в изпълнението на извършваната услуга и е бил запознат с уговорките между страните, като показанията му съвпадат с дадените от свидетелката В.. От друга страна съдът не дава вяра на показанията на свидетелката Т.В., че в края на 2022 г. Н. е дал около 500 евро на племенницата си, като тя се е подписала на някакво листче и е трябвало да ги върне в началото на 2023 г. Следва да се отбележи, че показанията на свидетелката в тази им част не почиват на непосредствени 3 нейни възприятия, а пресъздават разказаното й от нейната майка, която от своя страна е разказала на свидетелака споделеното й от ищеца, поради което не могат да се приемат за достоверни.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва: с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 080,25 лв. /левовата равностойност на 500.00 евро плюс 100,00 лв./, представляваща главница по сключен на 22.12.2022 г. между Н. А. А. като заемодател и К.

Д. Х. като заемател устен договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.06.2024 г. до окончателното й изплащане; с правно основание чл.

422 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 191,99 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.01.2023 г. до 07.06.2024 г.; с правно осование чл.

422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 286 ЗЗД за сумата от 230,25 лв., представляваща стойността на заплатен от Н. А. А. билет за ферибот Т.Х. за 24.12.2022 г., включващ лек автомобил и двама пътници – К. Д. Х. и съпруга й, след сключен между Н. А.