Определение № 23531 от 30.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23531 гр. София, 30.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110124951 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

С решение № 6135/07.04.2025г. по гр.д.№ 24951/2024г. по описа на СРС, 126 състав, съдът е уважил предявения от Е. М. срещу П. Г. иск, като е осъдил ответникът да заплати разноски в общ размер на 6469,80 лева, от които 602,40 лева държавна такса в исковото производство, 3510 лева – адвокатско възнаграждение в исковото производство, 602,40 лева – държавна такса в заповедното производство и 1755 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

В срока по чл.248 ГПК е постъпила молба от страна на ответницата П. Г., в която се прави искане за изменение на решението в частта за разноските по съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Твърди се и че ищецът не е доказал реално заплащане на претендирания адвокатски хонорар.

В срока за отговор е взето становище от процесуалния представител на ищцата, в която намира искането за неоснователно, за което излага подробни съображения.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като обсъди доводите и исканията на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на акта в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Неоснователно е възражението на ответника, че по делото не е 1 представено доказателство за реално сторени разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и процесуалния представител на 19.03.2025г., договореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой, като С.ят договор служи като разписка.

На следващо място, възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е заявено за първи път в молбата по чл.248 ГПК. В откритото съдебно заседание ищецът е направил искане за присъждане на разноските и е депозирал списък по чл.80 ГПК. Списъкът съдържа описание на претендираното от страната адвокатско възнаграждение, като е представен и документ за заплащането му. Правото на ответника (молител в настоящото производство) да иска намаление е преклудирано до края на откритото съдебно заседание /Определение № 372 от 16.05.2012г. по гр.д. №223/2012г. по описа на ВКС, I V ГО/. Предвид горното искането по чл.78, ал.5 ГПК не е своевременно заявено, поради което молбата по чл.248 ГПК е неоснователна.

Отделно от това, искането на ответника за заличаване от диспозитива на сумата от 1755 лева е неоснователно, доколкото посочената сума представлява заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, а както е посочено по-горе ответникът не е направил своевременно възражение за прекомерност. Действително съдът е допуснал техническа грешка в мотивите, но в диспозитивът е отразена правилно сумата.

С оглед изложеното, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 145545/24.04.2025г. от П. И.

Г. за изменение на решение № 6135/07.04.2025г. по гр.д.№ 24951/2024г. по описа на СРС, 126 състав, в частта относно разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2