Акт от 26.07.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- 14818/2019
- Подписан
- 26.07.2023
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 17 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 294, ал. 2 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е №
26.07.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на седми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ГЕОРГИ СТОЕВ при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело № 14818 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 521506 от 31.10.2018 г. по гр.д. № 29086/2018 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 85546 от 05.04.2019 г. Софийски районен съд, 41 състав признал за установено по предявените от „Р.(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК ******, срещу К.Н.Х., ЕГН **********, обективно съединени установителни искове при квалификацията на чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415 и чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К.Н.Х., ЕГН **********, дължи на „Р.(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 540.55 лева, представляваща падежирала главница по договор за студентски кредит от 31.01.2012 г. в периода 20.03.2017 г. – 20.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението на 03.08.2017 г. до окончателното плащане, както и договорна лихва в размер на 219.06 лева за периода 20.02.2017 г. – 13.07.2017 г., и наказателна лихва в размер на 63.70 лева за периода 20.03.2017 г. – 02.08.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 09.08.2017 г. по ч.гр.д. № 53360/2017 г. по описа на СРС, 41 състав, и отхвърлил иска за главница за разликата над сумата от 540.55 лева до пълния му предявен размер от 9 590.99 лева, както и иска за договорна лихва - за разликата над 219.06 лева до пълния му предявен размер от 261.30 лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 61.05 лева, представляваща разноски в исковото производство, и сумата 20.62 лева – разноски в заповедното производство.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Р.(БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК ******, който в хода на въззивното производство е заличен като търговец и на негово място по реда на чл. 227 ГПК е конституиран правоприемникът му „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *****. Решението се обжалва в частите, с които установителните искове за главница и договорна лихва са отхвърлени, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Неправилно съдът приел, че в договора не е предвидено фингирано връчване – такава уговорка била налице в чл. 9.3 от договора. Дори да се приемело, че връчването на изявлението на банката за обявяване на предсрочната изискуемост не е надлежно, съгласно погасителния план продължавали да настъпват падежите на вноски по него. Този нов факт следвало да бъде отчетен от съда при разрешаване на спора относно дължимостта на вземанията на кредитора. За разлика от случаите на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, в хипотезата на издадена заповед по чл. 410 ГПК не се налагало притезанието на кредитора да е възникнало преди сезирането на съда. В случая не били приложими разрешенията, наложени в съдебната практика относно отричането на факти, пораждащи изискуемост след заявление по чл. 417 ГПК. Напротив, аргументацията по т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС била указание за свързване на момента на установяване на правата на кредитора към момента на изпълняемостта на заповедта и съответно необходимо било да се зачете и настъпила след заявлението, но преди стабилизиране на заповедта редовна изискуемост на целия дълг. Неправилен бил и изводът на съда, че разглеждането на осъдителните искове, предявени в условията на евентуалност, предполага отхвърляне на главните претенции в цялост. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните отхвърлителни части и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноските по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна К.Н.Х. не е депозирал отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК и не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с обективно кумулативно съединени установителни искове: с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 17 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД) за сумата 9 590.99 лв. – непогасена главница по договор за студентски кредит от 31.01.2012 г., от които 540.55 лв.
– падежирала главница за периода 20.03.2017 г. – 20.06.2017 г., и 9 050.44 лв. – предсрочно изискуема главница; с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата 261.30 лв.
– изискуема договорна възнаградителна лихва за периода 20.02.2017 г. – 13.07.2017 г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 63.70 лв.
– договорна мораторна (наказателна) лихва за периода 20.03.2017 г. – 02.08.2017 г.
Претендирана е и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 03.08.2017 г. до окончателното плащане. За сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 53360/2017 г. на СРС, 41 състав.
При условията на обективно евентуално съединяване с исковата молба са предявени и осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 17 ЗКСД, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за същите суми, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда на 09.05.2018 г. до окончателното плащане.
Въззивният съд намира, че има правомощие да прецени допустимостта на евентуално предявените осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 430, ал. 2 ТЗ само в случай, че настъпи вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането им.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Настоящият въззивен състав го намира обаче за неправилно в същите части по следните съображения:
От фактическа страна: По делото не е било спорно, а и с влизане в сила на първоинстанционното решение в необжалваните части е установено със сила на пресъдено нещо, че на 31.01.2012 г. между „Р.(България)“ ЕАД, като кредитор, и К.Н.Х., като кредитополучател, е сключен договор за студентски кредит, по силата на който банката се задължила да предостави на ответника кредит в размер на 8 400 лв. с цел заплащане на 7 броя такси за обучение на кредитополучателя, като окончателният размер на кредита се определя от усвоената сума до изтичане на срока по чл. 4.2 (гратисния период от 61 месеца по договора, фиксиран до 20.02.2017 г.). Съгласно чл. 1.3 от договора, максималният размер на кредита за заплащане на такси за обучение не може да надхвърля дължимите такси за срок, равен на оставащия срок на обучение, съгласно учебния план на съответната специалност и образователно – квалификационна степен. С чл. 2.2 и 2.3 е предвидено право на кредитополучателя да усвоява суми по кредита два пъти в рамките на учебна година от всяка година на обучение, след отправяне на писмено искане и предоставяне на необходимите за съответния превод документи, удостоверяващи качеството на кредитополучателя на студент или докторант с право да се запише за следващия семестър, в срок не по–късно от датата, на която следва да се плати таксата за обучение. Кредитът се усвоява по посочена в чл. 2.5.1 банкова сметка *** „Нов български университет“.
Съгласно чл. 3.1, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 7 %. По време на гратисния период банката начислява лихва върху усвоената част от кредита; Начислената лихва се капитализира годишно – чл. 4.4; След изтичане на гратисния период кредитополучателят изплаща кредита на 60 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 211.51 лв., дължими до 20-то число на съответния месец, считано от 20.03.2017 г. до 20.02.2022 г., съгласно погасителен план – неразделна част от договора - чл. 4.7 и чл. 4.8.
Не е било спорно, и от приетото в първоинстанционното производство заключение на ССЕ се установява, че към датата на подаване на заявлението на 03.08.2017 г. няма постъпили суми за погасяване на дълга. Дължимата главница за вноски с настъпил към този момент падеж е 540.55 лв. за периода 20.03.2017 г. – 20.06.2017 г.; предсрочно изискуемата главница е в размер на 9 050.44 лв.; От главницата в общ размер 9 590.99 лв. 7 500 лв. са усвоената сума по кредита и 2 090.99 лв. – капитализирана лихва върху усвоената сума, начислена през гратисния период. Просрочената редовна лихва за периода 21.06.2017 г. – 13.07.2017 г. вкл. е в размер на 261.30 лв.
Съгласно приетото във въззивното производство заключение на ССЕ, ако се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила с връчване на исковата молба на ответника, незаплатената главница възлиза на 9 590.99 лв., от които 2 386.81 лв.
– падежирали, и 7 204.18 лв. – непадежирали главници; Неплатената договорна лихва с падеж от 20.03.2017 г. до 23.07.2018 г. е в размер на 845.83 лв.
От правна страна: Независимо от силата на пресъдено нещо на първоинстанционното решение в необжалваната част, въззивният съд намира за необходимо да посочи, предвид служебно възложената му проверка с чл. 7, ал. 3 ГПК, и съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС, че заявеното с отговора на исковата молба възражение на ответника за нищожност на клаузата на чл. 4.4 от договора (предвиждаща капитализиране на начислената през гратисния период лихва), тъй като бил налице анатоцизъм, е неоснователно.
Действително, съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД анатоцизмът в гражданскоправните отношения е забранен, уговаряне на лихва върху лихва е допустимо само в отношенията между търговци (чл. 294, ал. 2 ТЗ). Анатоцизъм обаче е налице при уговорка за определяне на лихва върху изтекла (изискуема) лихва.
Капитализацията на лихвите е явление, различно от анатоцизма. При нея към неизискуемата главница се прибавят лихви, които не са просрочени. Уговорката за капитализация, за разлика от уговорката за анатоцизъм, има новативен характер.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 422 ГПК по общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422  ГПК.
Така и в мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС се посочва, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват; Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция (първа или въззивна), а не в деня на предявяване на иска.
Разпечатката съдържа 38 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f3fbeda3-143c-4c30-8649-0105d47716d9