Решение № 185 от 28.09.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Ловеч, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20224310200809 по описа за 2022 година

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К №5543004 издаден от ОД на МВР Ловеч на И.

И. И., ЕГН ********** от гр. ******, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 14.01.2022 год. в 11.07 часа в обл. Ловеч, ПП І-4, км 34+900, с. Микре, с АТСС ARH CAM S1, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч., въведено с ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс 3 км. или 3 % е установено движение от 64 км.ч за л.а. ****, с рег.

**********, като е налице превишаване на разрешената скорост с 14 км.ч.

Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок, е подадена жалба от И. И. И., в която излага, че му е наложена глоба от 50 лева се казва, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с член 21, ал.1 от ЗДвП, а нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП определяла, че „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.". Сочи, че с оглед посочената за нарушена от него правна норма можело да се направи извод, че е санкциониран неправилно по чл.21, ал.2, без да е ясно коя точно скорост е нарушил, а ако се приемело, че скоростта, която е нарушена е 50 км/ч, то относно следвало, че е санкциониран неправилно, тъй като не попадал в хипотезата на чл.21, ал.2. Излага, че това, че е написано, че е във връзка с чл.21, ал. 1, не само че не го правило нарушител на нещо несъществуващо, а и потвърждавало дадената възможност на наказващия орган, че е готов да изреди всички членове на закона, само за да оправдае собствената си некомпетентност. Сочи, че целият проблем идвал от това, че въпросното място на нарушението не е населено място, а такова, въведено с пътен знак Д-11, 1 както и че населените места имали улици с имена и номера, а там нямало нито улици, нито къщи, нито хора. Сочи, че били наредени безброй, взаимно изключващи се пътни знаци, целящи да осигурят подходящи условия за работа на камерата, която по никакъв начин не била превенция за безопасността на главен път София - Варна, а напротив създавала такива.

Моли съда да задължи ОД на МВР да изтрие невярната информация, че от 18.01.2022 г. дължи сумата от 50 лева, до момента на постановяване на решението по настоящето дело. С оглед на гореизложеното моли да бъде отменен въпросния електронен фиш, като необоснован и незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Депозирал е писмени бележки с вх. №10670/28.11.2022 г. и вх. №8136/01.09.2023 г., в които е изложил аргументи за незаконосъобразност на издадения ЕФ и е направил искане съдът да го отмени като незаконосъобразен.

Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. Видно от събраните по делото доказателства, с протоколно определение №1009/18.11.2022 г., по настоящето дело, съдът на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН е прекратил наказателното производство по делото, поради недопустимост /просрочване/ на жалбата, което определение е било обжалвано от жалбоподателя пред Административен съд гр. Ловеч, където е било образувано КНАХД №149/2022 г. по описа на съда. С Определение №20/07.07.2023 г. по КНАХД №149/2022 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, е отменено цитираното по – горе протоколно определение, постановено в публично съдебно заседание на 29.11.2022 г. по НАХД №809/2022 г. по описа на РС Ловеч, и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Видно от представения от страна на жалбоподателят оригинал на разписка за връчване на процесния ЕФ, която разписка е била представена на Административен съд гр. Ловеч едва с частната жалба против протоколното определение на настоящата инстанция, с което е прекратено наказателното производство по делото, безспорно се установява, че процесния ЕФ е връчен на жалбоподателят на 28.09.2022 г. С оглед така събраните по делото доказателства, относими към преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че процесния ЕФ е връчен на жалбоподателят на 28.09.202 г., а жалбата срещу последния е изпратена от него на 11.10.2022 г. и входирана в РС Ловеч на 12.10.2022 г., съдът намира, че същата се явява подадена в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че жалбоподателя е извършил административно нарушение, което е квалифицирано по чл. 21, 2 ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 64 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, т. е. превишение от 14 км/ч. Представена е като доказателство по делото и разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч и тя произтича от п. з. Д-11, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900, землището на с. Микре, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС – 75 метра, като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е отдалечаващ се, т. е. след като АТСС е насочено в посока София и снимащо в двете посоки и заснетия автомобил е отдалечаващ се, то е видно, че посоката на движение на процесния автомобил е към гр.

Варна. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място, съгласно представената схема. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 67 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. или 3% толеранс – 64 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), но неправилно е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Пътният знак, от който произтича ограничението е Д11. Знак Д - 11 не въвежда забрана, за да е относим към разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, поради което съдът приема, че неправилно в случая АНО е квалифицирал нарушението по чл.21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти. Нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е посочена в обжалвания ЕФ, като привръзка на чл.

21, ал. 2 от ЗДвП, който текст всъщност е посочен, като нарушен. В този смисъл, посочената цифрова квалификация на нарушението не кореспондира със словесното му описание.

Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, както правилно и жалбоподателят посочва, предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Това са знаците от група "В", с които се въвежда забрана и съответно се отменя въведена забрана. В частност това е знак В 26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената". В случая, както е посочено и по- горе, от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се 3 установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /С. – Варна/), но неправилно е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак Д -11. Този пътен знак е от групата знаци със специални предписания и означава "Начало на населено място", като в случая с посочването му само допълнително се пояснява обстоятелството, че автомобилът е заснет да се движи в населено място. Знак Д - 11 обаче не въвежда забрана, за да е относим към разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно изложените в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.

Така констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение. Не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, в частност да узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като той е правоспособен водач на МПС и като такъв следва добре да познава правилата за движение по пътищата. При положение, че ясно в словесното описание на нарушението е индивидуализирано мястото, където е било заснето нарушението, а именно, че е в населеното място с. Микре, област Ловеч (с посочен конкретния километър от ПП І-4), не може да има съмнения, че това може да е "евентуално" път извън населено място или магистрала, където максимално разрешената скорост, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е по-висока.

Установеното относно квалификацията на нарушението дава основание на съда да измени обжалвания ЕФ, съгласно правомощията дадени му с разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т.

4, при условията на ал. 7, т. 1 от ЗАНН. От обсъдените по-горе доказателства не се установиха обстоятелства различни или непосочени в словесното описание на нарушението и които да касаят съществени елементи от състава на описаното нарушение и неговия автор.

Безспорно е, че описаното в обстоятелствената част на фиша съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която обаче, неясно защо е посочена от наказващият орган, като привръзка към нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Няма данни да е осъществен състава на последната, тъй като никъде в обстоятелствената част не е отразено, че разрешената за населено място скорост от 50 км/ч е била ограничена със знак В26.

Приложена е обаче, правилната санкционна норма за нарушение на скоростния режим в населено място, тази по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП . При това положение се установява, че следва да се приложи закон за същото административно нарушение ( нарушение на скоростния режим в населено място), без да е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като обжалвания ЕФ се измени в частта касаеща цифровата квалификация на нарушението, като вместо посочената чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се отрази квалификацията по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл е и даденото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС разрешение относно възможността районният съд в настоящето производство да преквалифицира описаното в електронния фиш изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да 4 отменя ЕФ. Същото е постановено преди разпоредбите на чл. 63, ал. 2, т. 4 и ал. 7, т. 1 от ЗАНН да са били влезли в сила на 23.12.2021 година. Съгласно даденото тълкуване от ВАС, няма пречка за субсидиарно приложение на разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК.